Музиката на Ленард Бърнстейн

Един век от раждането на маестрото.

На 25-ти август тази година Ленард Бърнстейн - композитор, диригент и учител - щеше да навърши 100 години. По повод на тази почетна годишнина минах покрай Дусман (най-голямата, мултимедийна книжарница в Берлин), за да взема юбилейния диск на Втората му симфония "Ерата на безпокойството“ ("The Age of Anxiety“), записана тази година от виртуозния пианист Кристиан Цимерман и оркестъра на Берлинската филхармония под диригентството на Сър Саймън Ратъл.

Бърнстийн композира произведението си в периода 1948-49, пътувайки между Америка и Израел, по време на Израелската война за независимост - Втората симфония е тревожен и брилянтен жест към един конфликт, който и до днес дефинира понятието за безпокойство. Тържественият реверанс на Берлинската филхармония към паметта и творчеството на най-обичания и достъпен американски композитор на 20-ти век е и уместен, ангажиран и красноречив коментар върху способността на музиката да отразява с абстрактната си красота сложния, опасен и неспокоен свят, в който живеем.

В речта си на годишната гала на Кенеди център, Ню Йорк, 1980, празник в чест на цялостното творчество на Бърнстейн, Лорън Бакол нарича американския музикант "ренесансов човек на музикалния театър“ - диригент на едни от най-престижните оркестри, композитор на Бродуейски мюзикъли и симфонии, лектор и учител, пианист, Ленърд Бърнстийн е вундеркиндът, който завършва Харвард с почести, учи при Аарон Копланд и на 25-годишна възраст става асистент-диригент на Ню Йоркската филхармония.

Кариера, която, със своя гений, скорост и устременост, респектира и плаши. Сред най-прочутите му произведения са мюзикълът "Уестсайдска история“ (1957), сензация, която вдъхновява екранизацията му с участието на Натали Ууд, и операта "Кандид“ по Волтер, чиято увертюра се е превърнала в класика на американския оптимизъм.

   

Климаксът в публичната слава на маестрото е паметно свързан с Берлин - историческият концерт на Деветата симфония на Бетовен в концертната зала на Жендарменмаркт на Коледа, 1989 - концерт, който празнува с "Одата на радостта“ падането на Берлинската стена и края на Студената война. Диригентството на Бърнстейн остава в паметта на Европа като символичен жест на преклонение пред свободата, прошката, нуждата от покаяние, мира. 

Гениалният Ленард Бърнстейн си отива през 1990, след сърдечен удар. Погребан е в Бруклин, с копие от партитурата на Петата симфония на Густав Малер - любимият му композитор. Симфониите на австрийския композитор, сред първите модернисти, под палката на Бърнстийн, са сюблимна част от музикалното наследство на 20-ти век. Приятно слушане. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт