Акценти от Берлинале: „De capul nostru“ на Тудор Журжиу

Румънското кино се записа с впечатляващ филм и на тазгодишното Берлинале. Става въпрос за четвъртия пълнометражен филм на Тудор Журжиу „De capul nostru“ (букв. превод - „Оставени сами“), част от в селекцията на немската филмотека - Форум. Още от началото на румънската нова вълна, киното на северния ни съсед винаги предизвиква у мен интерес. Именно такъв е и този случай - разкошно заснет и впечатляващо изигран филм, психологически многопластов и социално ангажиран.

„De capul nostru“ е историята на деца без родителски надзор - родителите просто отсъстват. Майката на Флавия работи в Италия, а баща й - строителен работник, също е в чужбина. Родителите на приятеля й Лука също не са в Румъния и той живее заедно с малката си сестричка Тина при тяхната баба, която си отива още в началото на филма. Трите деца остават сами до момента, в който Тина кани избягалите от родителите си брат и сестра да се подслонят при тях. От необичайна компания, петте деца се превръщат в необичайно семейство. Геометрията на ролите им бързо се подрежда - Флавия и Лука, вече юноши, поемат неволно грижата за трите по-малки деца. Това е история за преждевременното порастване, за внезапните отговорности, които ни връхлитат. Най-вече е история за същността на семейството. Може ли едно семейство да има произволна форма и състав? Кои взаимоотношения дефинират този колкото биологичен, толкова и социален съюз? Можете да се досетите, че филмът на Журжиу надскача традиционната ни представа за семейство, за да покаже, че присъствието и грижата, а не кръвта, са фундаментът на едно семейство.

За мен голямото откритие на филма са децата, които се превъплащават в главните роли. Изпълненията им са нюансирани, откровени и на моменти истински сърцераздирателни. Учудваща е зрелостта и мярата, с която играят, сякаш наистина владеят сериозността и мащаба на ситуацията, в която се намират героите им. Режисурата на Журжиу е деликатна, дала пространство на детството, на неговия хумор и безгрижие, въпреки всички неволи и трудности. Това е израз на любов към човешкия живот, който надмогва конкретните събития на наратива и ги извисява до онова ниво на смисъла, което касае всички ни. Аз се питах след филма в кой точно момент съм спрял да бъда дете. За щастие мнозина от нас нямат спомен за събитието, което ни е направило възрастни.

Темата за емигрантството е разиграна през контекст на провалените от корупцията пост-комунистически икономики. Плитическото се превръща в социално, а социалното засяга всеки отделен човек. В тази трагедия Румъния и България споделят сходна съдба и аз, като емигрант, няма как да не припозная в сюжета на „De capul nostru“ и съдбата на собственото си семейство. За разлика обаче от култовите филми на румънската нова вълна, тук социалния аспект и политическите послания са само щрихи. Животът на героите е видян и разказан преди всичко чрез интимността. Красив и поетичен поглед, който трогва с емпатия и грижа.

Тъй като не съм гледал предишните филми на Тудор Журжиу, сега се наемам да ги намеря. Най-вълнуващото преживяване на всеки един филмов фестивал е откриването на име, което не познаваш.

Берлинале De capul nostru румънско кино Тудор Журжиу