Жулиет Бинош и Кан

Жулиет Бинош е една от най-обичаните и уважавани френски актриси, чиято кариера обхваща повече от четири десетилетия. Родена на 9 март 1964 г. в Париж, тя израства в артистично семейство – баща ѝ, Жан-Мари Бинош, е режисьор и скулптор, а майка ѝ, Моник Сталенс, е актриса и педагог с полски корени.

Още от ранна възраст Жулиет проявява интерес към изкуството, участва в театрални постановки и посещава специализирани артистични училища.

Киното я открива през 1985 г., когато дебютира с малка роля във филма на Жан-Люк Годар „Здравей, Мари“. Скоро след това привлича вниманието на критиците с участието си в „Непосилната лекота на битието“ (1988) на Филип Кауфман, където играе редом с Даниел Дей-Луис и за първи път снима на английски – само на 23 години.

Тази роля утвърждава Бинош като талантлива актриса с международно признание. Камерата на легендарния оператор Свен Нюквист (работил дълги години с Ингмар Бергман) улавя магнетичното ѝ присъствие, а впоследствие тя ще се превърне в лице на едни от най-големите филмови шедьоври.

В „Любовниците от Пон Ньоф“ на Леос Каракс Бинош изиграва художничка – роля, особено близка до нея, тъй като от дете обича да рисува и дори е мечтала да стане професионален художник.

През 1993 г. участва в „Три цвята: Синьо“ на Кшиштоф Кешловски, където изпълнява ролята на Жули – жена, която се опитва да се справи със загубата на семейството си.

Изключителното ѝ изпълнение ѝ носи наградата „Сезар“ за най-добра актриса.

През 1996 г. печели „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля за „Английският пациент“, където влиза в образа на медицинска сестра по време на Втората световна война.

Това постижение прави Жулиет Бинош първата френска актриса, спечелила „Оскар“ след Симон Синьоре през 1960 г..

Нейният международен успех утвърждава мястото ѝ не само в европейското, но и в световното кино.

Сред най-емблематичните ѝ роли е образът на Виен Роше в „Шоколад“ (2000) – жена, която отваря шоколадово магазинче в консервативно френско село.

Ролята ѝ носи номинация за „Оскар“ за най-добра актриса.

[[photo:8526]]

Известна с разнообразието на ролите си, Бинош успешно балансира между комерсиални и независими филми, като работи с Леос Каракс, Михаел Ханеке, Оливие Асаяс и Клер Дени.

През 2010 г. печели наградата за най-добра актриса на кинофестивала в Кан за ролята си във филма „Вярно с оригинала“.

„През 1985 г. изкачих стъпалата за първи път с ентусиазма и несигурността на млада актриса“, казва Бинош, припомняйки първото си стъпване на червения килим на Лазурния бряг.

„Никога не съм си представяла, че ще се върна 40 години по-късно в почетната роля на председател на журито“, добавя тя.

От май 2024 г. Жулиет Бинош е и президент на Европейската филмова академия (ЕФА).

Тя е голям почитател на литературата и поезията и често чете книги от философия до съвременна проза.

В интервюта е споделяла, че литературата ѝ помага да се подготвя за роли и да разбира по-добре човешката природа.

В личния си живот Бинош има две деца.

Бащата на сина ѝ, Рафаел, е професионалният водолаз Андре Хале, с когото се запознава на снимките на „Любовниците от Пон Ньоф“.

Дъщеря ѝ, Хана, е плод на любовта ѝ с актьора Беноа Мажимел.

Двете с Бинош са едни от най-обсъжданите и харизматични майка и дъщеря във френския артистичен свят.

Жулиет Бинош винаги открито е изразявала своите възгледи – от правата на жените в Иран до екологичните каузи и политиката към мигрантите.

Наскоро подписа петицията „В подкрепа на културата“, насочена срещу планираните бюджетни съкращения в културния сектор във Франция.

Четири десетилетия след дебюта си в Кан, Жулиет Бинош ще оглави журито на кинофестивала през май

Тази година, като председател на журито в Кан, Бинош ще се завърне на фестивала, с който започва звездната ѝ кариера – но този път, за да диктува избора на победителя.

Жулиет Бинош Кан филмов фестивал актриса,