Берлинале 2025: „Kontinental '25“ на Раду Жуде

През 2021 г., на 71-ото издание на Берлинале, Раду Жуде получи „Златната мечка“ за най-добър филм с „Каръшко чукане или шантаво порно“ – филм за учителка, принудена да защитава репутацията си, след като в интернет изтича порнографски клип с нейно участие. Въпреки сериозните теми за морала в съвременна Румъния, личната отговорност и присъдите на обществото, филмът е комедия, разчитаща най-вече на безцеремонното чувство за хумор на режисьора.

Тази година Жуде се завръща в конкурсната програма с „Kontinental '25“, а очакванията на всички, запознати с предишните му филми, бяха напълно оправдани – зрителите получават още повече от познатата му еклектика, смес от сатира, интелектуални препратки, абсурдизъм и ведър нихилизъм с подтекста, че „нищо не е наред, макар и нищо да не е на мястото си“.

Първите двайсет минути на филма сблъскват челно трагичното и комичното в пропорции, които объркват възприятията. Клошар обикаля улиците на Клуж, проси и събира отпадъци, докато около него животът кипи – сцени, които, като че ли са заснети по-скоро със скрита камера, улавяща натрапчивото безсмислие на модерността. На следващата сутрин хазяйката му, служителка от социалните служби и полицията нахлуват в мазето, където живее, и му нареждат да се изнесе в рамките на няколко часа. Вместо това той избира да се самоубие. В тези първи двайсет минути Жуде е линеен, последователен разказвач на човешка трагедия.

Следващият час на филма обаче се фокусира върху служителката от социалните служби и нейната разбунтувана съвест – и тук „Kontinental '25“ изоставя класическия сюжет и преминава в епизодични скечове, в които главната героиня търси утеха, разбиране, конфликти, секс и изкупление. Тези ситуативни истории изграждат цялостна панорама на големите проблеми на посткомунистическото румънско общество: бедността, отсъстващата държава, липсата на справедливост, отчуждението и надигащата се политическа сила на крайната десница и новия национализъм. Раду Жуде е безмилостен както в хумора си, така и в суровата, почти документална естетика на кадрите. Във филма няма режисирани постановки – операторското майсторство на Мариус Пандуру е репортажно, съзнателно избягващо художественото разкрасяване на реалността.

„Kontinental '25“ вероятно би бил най-разбираем за румънската публика, която може най-добре да разпознае недъзите и вътрешните заплахи за собственото си общество. В България обаче неизбежно ще открием прилики – историческите и културните пресичания не могат да бъдат пренебрегнати.

През цялото време, докато гледах филма на Раду Жуде, си мислех колко ми напомня киното му – и най-вече подхода му към сценария, разбира се написан от самия него – на неконтролируемите, безспирни тиради на сънародника му Славой Жижек. Едно бъбриво, невротично препускане през теми и хипотези, разнородни академични препратки, разхвърляни размишления във всевъзможни посоки, остра и гръмка социална критика, нарцистично опиянение от скоростта и качеството на собствените заключения за състоянието на света. С тази разлика, че изобщо не харесвам Жижек, а Жуде ми допада, защото успява да ме разсмее насред сивото ежедневие на сюжетите си.

„Kontinental '25“ е вдъхновен от „Европа ‘51“, филм на неореалиста Роберто Роселини. Препратка, типично по Жижек, но в случая ефективна – потърсих, намерих и ще гледам филм от 1952 г., за който не бях чувал.

А Жуде го препоръчвам на всички с нецензурно чувство за хумор.

Берлинале 2025 филми Kontinental '25 Раду Жуде