На живо от Берлинале: „Мьолнските писма“ на Мартина Прийснер

Берлинале е известен със своята политическа ангажираност, която често го поставя в по-особена позиция спрямо другите два големи европейски фестивала – Кан и Венеция. Паралелните програми „Панорама“ и „Форум“ често включват в селекцията си документални филми с изключително важни социални и политически послания. Тази година „Die Möllner Briefe“ („Мьолнските писма“) на немската режисьорка Мартина Прийснер, включен в „Панорама” за документални филми, е едно от най-адекватните и амбициозни заглавия в контекста на предстоящите парламентарни избори, които ще се проведат в неделята след края на фестивала.

Според прогнозните статистики крайнодясната, класифицирана като екстремистка, партия „Алтернатива за Германия“ е втора политическа сила в страната – само преди десетилетие същата се бореше да прескочи минималния праг за влизане в Бундестага. От началото на миналата година Германия е разтърсвана от вълни на протести срещу възхода на партията, която използва популистки темата за миграцията и „вредата“ от чужденците, за да мобилизира гласоподавателите в своя полза.

На 23 ноември 1992 г. малкият немски град Мьолн, в провинция Шлезвиг-Холщайн, осъмва с внезапна трагедия. Две момчета подпалват къщите на две семейства от турски произход, а в пожара загиват трима души от фамилията Арслан – баба и двете ѝ внучки. Престъплението е мотивирано от расистка ненавист към чужденците, които, според извършителите, не заслужават друго, освен да изгорят в огъня на гнева им. Оцелелите от семейство Арслан и Йълмаз остават да живеят в Мьолн до ден днешен и продължават да се борят – 30 години по-късно – с травмата и търсенето на своята идентичност.

Изходна точка за филма на Мартина Прийснер е една щастлива случайност. Преди две години приятелка на Ибрахим Арслан, едно от оцелелите деца, с изненада открива в архива на градската библиотека кашони с писма, изпратени до неговото семейство след атаката през 1992 г. Стотици писма на съчувствие и солидарност към страданието на невинните жертви на пожара – писма от деца и възрастни, от немци и чужденци, израз на съпричастност от всички краища на Германия. Всички писма са отворени и прочетени, но никога не достигат до своя адресат. Семейство Арслан така и не разбира за мащаба на солидарността, засвидетелствана от немското общество. Вместо това общинските чиновници скриват цялата кореспонденция в архивното депо на библиотеката. Причината за действията им остава необяснена – и необяснима.

Тридесет години по-късно камерата на Прийснер улавя първата среща на семейство Арслан с тези писма, както и с приложените към тях детски рисунки – трогателен израз на човешка обич, която често остава невидима, незабелязана или умишлено скрита. В разказите на оцелелите, в изповедите им за последиците от омразата, Прийснер дава думата на жертвите – защото техният глас е политически важен, защото тяхната версия на историята често е игнорирана, защото държавата винаги се стреми да монополизира истината.

В това интимно преобръщане на наратива – от официалната версия към личния спомен – „Мьолнските писма“ се превръща във важен документ за дългия път на Германия: от генезиса на нацисткия расизъм през 30-те години на миналия век, през сложните години след обединението, до днешния ден, когато обществото ѝ отново е изправено пред избора да мрази и обвинява – или да разбира и приема.

Мьолнските писма Мартина Прийснер Берлинале Панорама документален филм документално кино