Вътрешната страна на живота
„Мила Жасмин, ти искаше да избягаме заедно. Но някои птици не мигрират. Те изчакват зимата да отмине…“
„Човешките потайности“ (Insides of Our Lives) е в модула с документално кино на Синелибри, но класирането му там е условно. Това е филм, чийто жанр не може да бъде еднозначно определен, и в това е неговата сила. Да, има документална основа, която дори рамкира разказа – зрителят узнава, че за последните десетилетия в Европа са издигнати над 2000 км гранични огради. Но силата на „Човешките потайности“ е в поезията. Филмът е уникална като заряд художествено-документална импресия, преплитаща архивни кадри от 60-те и 70-те години на миналия век.
Буквалният превод на заглавието e „вътрешната страна на нашия живот“, а доколкото inside носи и значение на съдържание, душа, замисъл, то би могло да се преведе и като душата или същината на нашия живот. И както душата на един живот няма как да бъде разказана, нито същината му – „извлечена“ и дефинирана стройно, така и този филм не може да бъде разказан и анализиран хладно. Ако сте чели книгата „Граница“ на Капка Касабова или друга нейна книга, ще ви стане ясно защо жанрова формула тук е неприложима. Капка Касабова е автор на думите във филма – те не са много, но са неотменими, всяка дума тежи на мястото си.
„Действието“ се развива на границата на две неконкретизирани държави. Център на разказа са две деца и тяхното крепко приятелство. Атмосферата е интимна - стаените мисли и спомени на жената, която се връща към миналото си, сякаш изплуват само в нейния ум – тя „пише писмо“ на приятелката си, а зрителят става „неволен свидетел“ на тези откъслечни спомени и проблясъци в съзнанието. Редуват се идилични кадри на лудешки детски забавления, животинки, игри на открито, с кадри, в които войници издигат огради, прелитат самолети, мяркат се уплашени изражения… По всичко личи, че приятелството между двете деца е било от изключителна важност за формирането им като личности. Близостта им съвсем естествено укрепва с времето. Докато не се намесва войната.
До този момент бяхме живели в нещо като мъгла. Мъглата на подозрението. Сякаш бяхме виновни за престъпление, което още не сме извършили.
Това е история за онези, които остават, и за другите, мигрантите, които напускат под напора на обстоятелствата. В търсене на място, където се диша свободно. Разказът е съкровен, дълбоко емоционален, обвеян с трагична красота и особена, одухотворена печал. Принос за това въздействие има както текстът на Касабова, така и меланхоличният, упойващ глас на актрисата, която разказва… Принос имат и паузите. Мълчанието е равностоен разказвач.
Част от въпросите, които измъчват разказвачката, и които циркулират през целия филм, са: кое всъщност е объркало живота им - страхът или желанието? И какво е можело да стане от тях, как е щял да се стече животът им, ако са имали шанс да го живеят свободно? Заедно?„Понякога ми се струва, че изживяваме някакъв сън“, изповядва се лиричният глас зад кадър. Това може би е най-точната характеристика на филма – съновидение, поетичен колаж от спомени и щъркели – които винаги се завръщат, копнеж по невинната безтегловност на детството, примесен с усещане за надвиснал кошмар… Разказът внушава, че в детството вътрешният ни свят е най-богат и непристъпен, в същото време най-жаден за споделяне.
В „Човешките потайности“ няма зададени националности, етнически идентичности, локации; не се споменава конкретна война или политически режим. Просто в един момент средата става опасна, атмосферата – потискаща. Въздухът се нагнетява с напрежение, замирисва на война, на страх. Границите – реални или въображаеми, ще разкъсат плътта на живота, политическата конюнктура ще прекъсне полета на героите, ще пресуши мечтите им. В края на краищата всяка граница започва първо в нашите глави, подсказва Капка Касабова. Защото отношението ни към случващото се, невидимата материя на мислите и чувствата са по-истинската страна на нашия живот. Парадоксалното е, че този меланхоличен филм, чийто обект са съдбоносните избори, които правим, и техните последствия, действа освобождаващо. Авторите напомнят, че всеки от нас, във всеки един момент, може да се окаже притиснат между възможността и катастрофата. Но никога не е сигурно, че избирайки възможността, ще избегне катастрофата.
Нидерландският режисьор Миша Пекел и световноизвестната писателка от български произход Капка Касабова ще разкажат за съвместната си работа по филма на 29 октомври от 18:00 ч. в Дом на киното.
Капка Касабова Човешките потайности документално кино Синелибри Миша Пекелбюлетин
още авангарт
-
Поезията на Луи Арагон и Пол Елюар
Тази година отбелязваме 100 години от създаването на сюрреализма
-
Поезията не трябва да свети, тя трябва да осветява
„Ана Бландиана: Между мълчанието и греха“ е в програмата на фестивала Синелибри
-
Какво се крие в „Съседната стая“ на Педро Алмодовар?
Триумфално завръщане на Педро Алмодовар на кинофестивала във Венеция с филма „Съседната ст...