За невъзможното доверие

На 2 ноември се състоя поредното събитие на програма „Психоанализа и кино“ в рамките на фестивала Cinelibri. Беше представена италианската драма „Доверие“ (Confidenza, 2024) на режисьора Даниеле Лукети. Пълната зала засвидетелства интереса на зрителите към доверието като градивна част на човешките отношения, общуването в интимната двойка, конфликтите между вътрешната и външната реалност. Повечето присъстващи останаха по местата си след края на прожекцията, за да споделят вълнения си и асоциациите, предизвикани от филма. По-долу са представени някои от елементите на дискусията, осъществена по метода „анализ на зрителското преживяване“, който се основава на реакциите на публиката и аналитична интерпретация на преживяванията от страна на водещите. Екипът ни включва психоаналитиците доц. Светлозар Василев (НБУ), Надя Кожухарова, Марина Ангелова и психолога Албена Василева

* * *

Филмът разказва историята на една невъзможна връзка и една невъзможна раздяла. Заради липсата на доверие, двамата герои остават навеки впримчени и свързани в любов и страх.

Основното усещане от филма е на едновременното присъствие на противоречиви чувства. Първоначално сме развълнувани от привличането между учителя по литература Пиетро Вела и неговата ученичка Тереза, но същевременно някъде се прокрадва усещането, че това не е редно. Удържането на тази граница, а след това цивилизованото ѝ преодоляване е привлекателно, докато не разберем, че Пиетро прикрива връзката си от своите приятели. Тогава възниква въпросът доколко истински са чувствата му и ни залива усещане на разочарование. Смущаваща е и обстановката, в която живее двойката - твърде небрежна и хаотична, по-скоро отблъскваща. Гнилите лимони в хладилника стават символ на нещо скрито зад стените на социалния престиж. До края на филма сякаш е невъзможно да имаме еднозначни преценки и преживявания. Пиетро има семейство, което всички харесват, но сватбата му е формална, а отношенията със съпругата му Надя са неудовлетворителни. Учениците му го боготворят, той е блестящ в кариерата си, но му трябва ходатайство, за да бъде награден. Тереза е успешен учен, но няма личен живот. Зрителят е объркан по отношение на най-емоционалните моменти във филма, защото те се оказват фантазии в ума на Пиетро. Точно тях ще запомним след филма, вероятно защото са били най-силни и значими като преживяване за героя.

Историята е задвижвана от наличието на тайна, която може да „съсипе“ Пиетро. Ние така и не разбираме какво е направил той. Дали става въпрос за непростимо деяние или това е неговото субективно усещане. Пиетро не прилича на злодей, който може да причини голямо зло. Всъщност тайната се превръща в нещо опасно, което носи срам и вина, едва след като е споделена с Тереза. Споделената тайна се трансформира в преследващо преживяване, защото може да бъде разкрита, а доверието предадено. Това ни напомня колко уязвим, крехък и зависим може да бъде всеки, който се е доверил, като е допуснал другият да види неговите скрити части. Този, който притежава тайната вече има контрол над нея и власт над споделилия я. С това може да се злоупотреби. Страхът отнема свободата и блокира възможността тайната (простъпката, грехът) и съпътстващите я чувства (срам и вина) да бъдат осмислени, интегрирани, символизирани и преживени. Вместо това, субектът трябва да полага още повече усилия и психична енергия, за да държи тайната скрита и недостъпна за останалите, тъй като тя вече не е само у него, а и у другия. Всъщност целият живот на Пиетро се оказва подчинен на това. Той става обсебен от своите страхове да не бъде изобличен от Тереза и постоянно изпитва нужда да има контрол над нея. Ето защо раздяла с Тереза не е възможна.

Партньорските връзки и интимността предполагат доверие, благодарение на което разкриваме най-много от себе си. Нашите интимни партньори, тъй като са най-близо до нас и се предполага да са най-безопасни и добронамерени, се оказват най-подходящото вместилище на нашите страхове, недоволства, разочарования. В повечето случаи това е несъзнаван процес. Дали този несъзнателен акт на комуникация ще бъде градивен и развиващ или ще разруши отношенията зависи от това доколко другият може да понесе това, с което го натоварваме. Ако другият има капацитета да откликне с разбиране и да успокои тревогите и гнева, то тогава тази несъзнателна комуникация е начин да се постигне повече близост, емпатия и разбиране между двамата, а връзката продължава да предоставя безопасно пространство за споделяне.

Тайната във филма символизира негативните аспекти на личността, които всеки прехвърля у другия, най-често без да си дава сметка за това. Но ако те са крайно неприемливи и собственият ни вътрешен съдник не може да ги понесе, ако са несъвместими с представата, която искаме да градим за себе си, ако ги приемаме като непростими и на всяка цена трябва да се отървем от тях или ако другият не е способен да ги облекчи и нормализира, то те продължават да тормозят, но този път през отношенията с другия. Тайната, вероятно щеше да бъде забравена като неприятност от миналото, ако не беше споделена и ако Пиетро непрекъснато не изпитваше тревога дали няма да бъде изобличен във всички моменти на нарцистично задоволство и гордост в живота си. Постепенно Тереза се превръща в нищо повече от притежател на неговата тайна. И сякаш единственият начин героят да се справи с тези свои неприемливи части е като унищожи или този, в който ги е вложил, или себе си, нещо, което той прави нееднократно във фантазиите си.

Ние, зрителите, не знаем каква е тайната и това ни предпазва да наложим своите морални преценки върху нея. Така публиката е подвластна на преживяванията на героя, завладява ни неговата ирационалност, силните чувства на срам и нарцистична крехкост, съмнение и несигурност във всичко, което е постигнал.

Въпреки че ни държи през цялото време в неяснота и безпокойство заради постоянно дебнещото зло в живота на героя, филмът не създава напрежение като психологически трилър. Противоречивите усещания по време на прожекцията са сакаш съвсем естествени, може би, защото ни показват, че нищо в човешкото съществуване не може да бъде еднозначно и еднопластово. Зрителят плува в свои води. Защото всеки има тайни, съмнения и страхове. Всеки се е борил със срам и вина. Всеки се опитва да прикрие от себе си и от другите негативните страни на своята личност. Никои отношения не са перфектни. Зад всеки успех има уязвимост и провали. Това е човешката реалност.

Психоанализа кино Доверие Даниеле Лукети Надя Кожухарова