Директно от Кан: „Веществото“ на Корали Фаржо

Френската режисьорка Корали Фаржо проби на световната киносцена с дебюта си „Отмъщение“ (2017). Филмът е кървава експлоатация на темата за независимата женска сила, вдъхновен жанрово от „Убий Бил“, „Рамбо“ и „Лудия Макс“. Още с първия си филм Фаржо стилистично се вписва във филмовата вълна на френското кино, известна като Нов екстремизъм – произведения с изключително много насилие, които изпитват границите на зрителската толерантност. Известни представители са Гаспар Ное, Катрин Брейа, Клер Денис, Жули Дюкурно, Бруно Дюмон и извън французите – Ханеке и Ларс фон Триер. Вторият филм на Фаржо „Веществото“ беше очакван с голямо нетърпение. Още от началото на фестивала се носеха слухове за това брутално филмово преживяване. Въпреки уплахата, която изпитвах преди да посетя прожекцията, съм щастлив, че тя не ме спря да гледам този невероятен филм, един от най-силните на фестивала в Кан.

Не мога да си позволя да издам нищо от сюжета, защото смятам, че неподготвеният зрител ще изпита най-голямо удоволствие от филма – затова и не препоръчвам да се гледа трейлърът предварително. Без да развалям мистерията, ще спомена само, че става дума за жена на средна възраст – Елизабет Спаркъл – която желае да бъде отново млада и красива. Пред нея стои изборът – дали да вземе „веществото“, което обещава да сбъдне желанието ѝ. Всичко, което следва, е кино в най-визуалния му и шокиращ вид. Изненадващият развой на събитията е плод на майсторско въображение.

Силно препоръчвам този филм да се гледа на кино, не само заради въздействието, което има големият екран, но и заради безумния дизайн на звука. Ако в Кан имаше награда за звук, „Веществото“ би отвяло дори мащабна продукция като „Фуриоза“, новия „Лудият Макс“. Детайлът в звука е смайващ – децибели, които в реалността са отвъд пределите на слуха, са хиперболизирани в невероятни ефекти. Няма самоцелни решения, които да стряскат или учудват – всичко е част от изящно конструиран сюжет, който разглежда героите си под лупа. Визуално филмът е завършено произведение на изкуството – от началните до финалните надписи минималистичната естетика на Корали Фаржо е концентрирана и амбициозна, без клишета, без „разкрасяване“, без ненужни композиционни елементи. Елегантен и зловещ, „Веществото“ е пример за талантливо овладян и целенасочен атмосферен ужас. Освен това филмът получи наградата за най-добър сценарий – заслужено отличие за Корали Фаржо, която не само е сценарист на филма си, но и автор на оригиналната идея. Всяка реплика в напрегнатия диалог овладява особената острота на цялостното послание на филма. Няма нито минута изхабено време, в което сценарият да се лута или да обърква. В главната роля на Елизабет е Деми Мур, която с този филм прави неочаквано и невероятно завръщане в голямото кино – американската актриса за първи път участва във филм с премиера в Кан. Смел и интелигентен избор от нейна страна да се съгласи да изиграе толкова трудна роля, физически и психологически.

Без да споделям нещо конкретно, се опитам да изразя колко съм впечатлен от втория филм на Корали Фаржо. Деми Мур е неузнаваемо внушителна в ролята си, страхотно завръщане след многогодишна пауза от големите ѝ успехи през 80-те и 90-те. „Веществото“ е феминистки филм, без обаче феминизмът му да е назидателен и скучен. Тезата на филма е интимно откровение на неговата авторка, което провокира много интересни размисли, като например какво означава да притежаваш женско тяло.

Веществото Корали Фаржо Кан филмов фестивал кино