Директно от Кан: „Vingt Dieux“ на Луиз Курвоазие

В официалната селекция на паралелната програма „Особен поглед“ в Кан тази година френската режисьорка Луиз Курвоазие направи своя дебют с игралния филм Vingt Dieux (преди намесата на разпространителите не се наемам с временен превод на заглавието, което има смисъла на българското „Мамка му!“ – паразитно възклицание на краткотраен, моментен яд). Премиерата на филма в зала „Люмиер“ беше истинско събитие – овациите към екипа на филма продължи почти десет минути, а съм сигурен, че вълнението от видяното е било много по-дълго. Филмът бе отличен с наградата Prix de la Jeunesse за отличен първи филм.

Започвам със заключението – Vingt Dieux е моят фаворит от тазгодишния фестивал в Кан, дори в съпоставка с филмите от конкурсната програма. Тъй като не бях гледал късометражния филм на Курвоазие от студентските ѝ години, който печели наградата на Cinéfondation през 2018 – „Ръка за ръка“, отидох на прожекцията без очаквания. Единствено краткото резюме на сюжета ме накара да посетя прожекцията – юношеска драма в малко селце в Жура. Не мога да опиша възторга си от Vingt Dieux, който още от завръзката дава заявка за умело и интелигентно заснет и разказан филм. След тези първи 15 минути бях въвлечен в майсторския сюжет и впечатляващата игра на целия ансамбъл от непрофесионални актьори.

Историята е семпла, но затова персонажите и техните взаимоотношения са психологически задълбочени и нюансирани. Главният герой е младото момче Тетон, който загубва баща си в катастрофа и трябва бързо да порасне, за да поеме отговорност не само за себе си, но и за сестричката си. Въпреки опитите да започне работа, не може да свърже двата края. Бивши колеги на баща му обаче ще участват в конкурс за производство на местното сирене Комтé с голяма парична награда. Воден от амбиция и наивност, Тетон се втурва да мери сили с професионалистите. Тази почти приказна фабула представя реалистично всевъзможните конфликти на младостта и съзряването – сексуалността, любовта, самотата, доказването на мъжество и сила, лоялността в приятелството, идеалите на честта и достойнството, осъзнаването на отговорността към другите. Този дълъг списък от теми вероятно звучи клиширано, но с таланта си Луиз Курвоазие ги овладява, като им придава невероятна свежест и красота. Имах чувството, че е снимала не актьори, а деца, които обича и разбира – филмът се приближава толкова интимно до юношеското светоусещане.

Клеман Фавро е моето откритие в Кан тази година – младият французин, който изиграва Тетон. Безупречното попадение на Курвоазие според мен ще остане в историята на киното. Играта на Фавро е многопластова, самоуверена, искрена – без метод, без суета, отвъд капаните на самонаблюдението.

Фестивалът в Кан е известно средище на най-влиятелните и престижни имена в киното, но освен това е вълнуващо поле за изява на младите киноталанти. Затова една от най-любопитните награди е „Златната камера“ – наградата за дебют, защото именно тя вещае бъдещето на седмото изкуство. Тази година тя бе присъдена на норвежкия филм „Арманд“ на Халфдан Тьондел. Луиз Курвоазие, Клеман Фавро и техният „Vingt Dieux“ обаче направиха впечатление и бяха високо оценен от критиката.

Vingt Dieux Луиз Курвоазие Кан филмов фестивал филми