Специална среща с Идрис Елба

Той е сексапилен британец с визия и глас, които разтапят всяка жена. Непринуденото му поведение допринася за това да го харесват почти всички видели го на екрана. Идрис става популярен с диджейската си кариера под псевдонима Биг Дрийс, както и с образите на Стрингър Бел в „Наркомрежа“ и Джон Лутър в „Лутър“. Освен в тези криминални светове, е част и от „Рокенрола“ на Гай Ричи. Една от най-силните му роли, която му носи номинация за „Златен глобус“ за поддържаща роля, е в „Зверове без нация“ – историята на дете войник в Африка. Попада и в света на поредицата за Тор като Хеймдал, а след това и като злодея Брикстън в „Хобс и Шоу“ от семейството на „Бързи и яростн“”. Виждаме романтичната му страна в история за оцеляване заедно с Кейт Уинслет в „Планината помежду ни“ и бащинския му инстинкт в битка с лъв в „Звяр“. А заедно с Тилда Суинтън са част от цветния свят на Джордж Милър в „Три хиляди години копнеж“. Героичната му страна се проявява и в един от последните му проекти – сериала „Отвличане“, чието действие е изцяло на борда на самолет. Доста често озвучава анимационни проекти. На 52 години Идрис се е женил три пъти и има две деца. Той е от мъжете, които нямат проблем да се обясняват в любов на половинката си публично и заедно с настоящата му съпруга Сабрина Елба, го правят непрекъснато и по много забавен начин. Сабрина е канадска моделка, с която сключиха брак преди пет години в Маракеш. Идрис непрекъснато подкрепя редица кампании, стараещи се да направят света по-добро място. 

Идрис, ти си играл както прекрасни така и доста нелицеприятни хора на екрана. Какво смяташ прави някой герой в живота и кое от двете е по-лесно да се играе?

Много ми е приятно да се запознаем, Стаси. Това е много хубав въпрос. Трудно ми е да кажа какво те прави герой, но всеки, който би пожертвал част от себе си, или би се пожертвал изцяло да помогне на друг човек, или се бори за някаква промяна, заслужава титлата герой. Независимо от пола и обстоятелствата, това важи за всеки, който осъзнава, че съществува нещо по-голямо от самия него. Преподавателката, която ме накара да повярвам, че имам актьорски талант и ме подтикна да отида на един час по актьорско майсторство е пример за това. Защото този акт не е свързан с нея, целта ѝ беше да постигне нещо по-голямо. Според мен героите са пренебрегвани всеки ден, телевизионната представа е за големия мачо, но истината е, че те се появяват под различна форма. Понякога е по-лесно да изиграя обратното на мен – тоест злодея.

Злодеите предполагам са забавни!

Забавни са, но и емоционално те изцеждат. Много енергия изисква да си лош!

Новата поредица на National Geographic „Изтрити: Цветнокожи герои от Втората световна война” е завладяващо пътешествие, което разкрива отдавна изгубения завет на цветнокожите войници от Втората световна война. Продуцирана и разказана от Идрис Елба, тази забележителна поредица хвърля светлина върху огромния принос на над 8 милиона души, които са се сражавали геройски за съюзническите сили и чиито истории до голяма степен са останали неразказани. Чрез смесица от исторически драматизации и въздействащи разкази на наследници, преплетени с вижданията на историци и селекция от архивни кадри, всеки епизод се фокусира върху трима необикновени герои – от 16-годишно момче от Ню Йорк до аристократ от Индия, за да представи тяхната храброст, проявена през емблематичните събития на Втората световна война: Пърл Харбър, Десантът в Нормандия, Дюнкерк и Арденската офанзива. Отвъд бойното поле, поредицата разкрива и пряката връзка между тежестта на войната и възхода на вдъхновените от нея движения за свобода, които обхващат целия свят. 

Гледах поредицата и много ме развълнува, изключително емоционална е. Ти се интересуваш от много неща – бориш се срещу насилието, участваш не само във филмови, но и в музикални проекти, а си и футболен фен – как попадна на този страхотен проект и защо реши да се включиш?

Радвам се да чуя, че поредицата ти е харесала. Моята продуцентска компания се включи, за да сподели тези неразказани истории за герои от Втората световна война и искахме да е по подходящ начин. Целта ни беше да покажем на публиката нещо, което може би не знаят. Имам и лична връзка чрез моя дядо по майчина линия, който е бил войник във Втората световна война и не знаех много за него, извън семейството. Беше ми важно да насочим погледите към тези хора, чиито истории са изтрити, подобна тази на моя дядо. А те са невероятни герои и заслужават да бъдат почетени като такива. Така влязох аз в проекта.

Говорим си и с продуцентките Анабел Хобли и Чарлийн Осуагуо, както и с един от наследниците на медика герой от десанта в Нормандия – Уейвърли Уудсън, синът му Стивън. 

Кое ви беше най-трудно при разказването на тези истории?

Анабел: Да намерим баланса, тъй като той може непрекъснато да се изменя по време на процеса. В началото го бяхме замислили по-драматично, но в крайна сметка използвахме повече архивни кадри. Имаме нужда обаче от тази драма, за да се свържем със събитията и тези страхотни актьори много помогнаха във възстановките. Но реалистичната перспектива беше подсилена от архива и историите на наследниците. Това си беше сериозен процес и предизвикателство.

Чарлийн: Смятам, че всяка история, която е универсална и може да се разкаже и да бъде интересна на хора по света, трябва да бъде разказана. Затова и се занимавам с това. А този формат може да направи това и се надявам, че след като зрителите видят архивните кадри и чуят историите на хора като Стивън и семейството му, ще научат повече. Хората се свързват с такива истории и виждат света по различен начин. Нямаше да се занимавам с това ако не вярвах, че е наистина възможна промяна.

Стивън: Историята, която знаем поне тук в САЩ може да бъде ограничена, особено откъм версията какво се е случило по време на Втората световна война. Много е хубаво младите хора да разбират повече за това и особено за участието на цветнокожите в тези битки. Надявам се, че това ще накара много хора да се гордеят с тези хора, които са били на първа линия като моя баща. Той е бил абсолютно безстрашен в този ден и аз винаги се вълнувам, говорейки за това и съм страшно горд.

Смяташ ли, че той би харесал поредицата?

Стивън: Баща ми много обичаше документални филми като тази поредица. Ние показваме историята както е била и той е сред причините и аз да я обичам толкова до днес. Да, много щеше да му хареса.

Идрис: Много се гордея с режисьорите, които направиха възстановките. Обикновено истории от Втората световна война се правят през една по-магическа перспектива, а ние искахме драмата и реализма. Така хората се свързват повече с героите, а войната е ужасяващо нещо. Този баланс се допълва с истинските хора и техните спомени на фона на по-холивудските възстановки.

Очаквайте епизоди на поредицата във вторник от 22 часа по National Geographic.

Идрис Елба Изтрити Цветнокожи герои на Втората световна война National Geographic