Директно от Кан: „Мегалополис“ на Франсис Форд Копола

„Мегалополис“ – новият филм на Франсис Форд Копола, със световна премиера в конкурсната програма на фестивала в Кан. Няма думи да опиша всевъзможните очаквания, с които отидох на тази премиера – за дългоочакваното завръщане на живата легенда на Холивуд, за визуален и смислов триумф, който заслужаваме всички, които сме се учили на кино от неговите филми. Нищо по-малко не може да се очаква от режисьора на „Апокалипсис сега“ и „Кръстникът“, както и на моя любим филм „Разговорът“. Освен това са изминали 13 години от последния му филм „Twixt“ – филм на ужасите, който раздели критиката в оценките.

Мащабът на тези очаквания обаче няма нищо общо с абсолютното разочарование от този анти-филм. Изключително трудно ми е да подредя потреса си във всичките му измерения от филм, за който отказвам да повярвам, че има нещо общо с Франсис Форд Копола. Няма как това, на което присъствах, с нетърпението да свърши час по-скоро, да съдържа и един образ от естетическия гений и таланта за нюансиран и смислово богат реализъм на американския режисьор с две Златни палми от Кан.

Още с първите си минути „Мегалополис“ започва да потъва устремено към дъното на финалните си надписи – дъно, което никой не може да си представи, че дори е възможно да съществува. С бясната скорост на безсмислен и ненужен фанфарен ритъм филмът наблъсква образи и препратки, разпънати между древен Рим и футуристичен Ню Йорк. Яростната амбиция и мегаломания, която не пуска публиката нито за миг през дългите два часа и петнадесет минути, е всъщност патетична и пошла, лишена от всяка мяра, от всяка илюзия за послание или поне конкретна мисъл. Нелепите протагонисти носят имената на римски императори, техните любовници са модни икони и телевизионни водещи, враговете им са сенилни банкери и техните ексцентрични протежета. Безбройните елементи на сюжета в нито един миг не се пресичат в намирането на общ повествователен път. Визуалните ефекти са кичозни, актьорската игра е стерилна, без никакво вдъхновение от история, която няма нито гръбнак, нито драматургична посока.

Диалогът е потресаващо лош. Всяка реплика е сервирана с декламиращ патос – тъй като никой няма какво да каже, нито на кого, тази помпозност тежи и разтяга минутите в безвремието на една отчайваща вечност. Копола се е взел толкова насериозно, че е натъпкал безсмислените сцени на филма си с булимично количество цитати от Марк Аврелий, Плутарх и Аристотел. Всички тези иначе умни думи се изгубват безследно в объркания, безпризорен тътен от гротеска, фалш и нонсенс, които давят никому ненужния, измислен свят на „Мегалополис“.

Жанрово филмът изобщо не знае къде е – Копола бил искал да направи римска трагедия в Ню Йорк. От трагедия няма и помен, комедията задължава присъствието на поне един добър смях, какъвто тук и човекът с най-скромно чувство за хумор не би могъл да открие. „Мегалополис“ безнадеждно се напъва да бъде и политически трилър – да, ама къде да се види и една политическа мисъл, къде да се съзре някакъв съспенс?

Франсис Форд Копола вади бюджета от 120 милиона долара от собствения си джоб, за да напише своята лебедова песен – мегаломанското падение на „Мегалополис“. Трудно е, неудобно е, унизително е да не мога да напиша една единствена добра дума за този филм. Никога няма да успея да си обясня какво е станало с Копола на „Разговорът“, къде е изчезнал този велик режисьор, какви са били творческите му перипетии през последните 20 години, за да се стигне до тук.

На пресконференцията Франсис Форд Копола сподели, че вече работи върху новия си сценарий.

Франсис Форд Копола Мегалополис филми Кант