Директно от Кан: „Зоната на интереса“ от Джонатан Глейзър

Режисьор на визуалния body horror „Под кожата“, както и на видеоклиповете „Karma Police“ на Radiohead и „Rabbit in Your Headlights“ на UNKLE, Джонатан Глейзър е в Кан за първи път за премиерата на четвъртия си пълнометражен филм „Зоната на интереса“, който е в конкурсната програма. 

Нямах никакво време да се подготвя за прожекцията, на която отивах – знаех само, че става дума за филм за Холокоста. Няма да крия, че инстинктивната ми реакция беше на тотално отегчение. Нямах нужда от пореден филм на тази тема, не само защото съм изгледал всичко от Ален Рене през Клод Лансман до Спилбърг, а и защото наистина мисля, че много малко може да се каже по темата, без да се изпада в монотонното повторение. И не смятам, че това вечно повторение е в услуга на паметта ни, а напротив – то разгражда интереса ни, дори приспива сетивата ни. Мнението ми за Глейзър беше изградено по-скоро на основата на разкошните му видеоклипове, които сякаш белязаха залеза, бляскавия край на MTV през 90-е – когато слушането на музика беше визуално занимание. Тогава музиката беше зрима – всеки гледаше MTV, за да слуша музика – и обратното. Но нямах почти никакво мнение за киното му – „Под кожата“ ме остави по-скоро безразличен: интересна идея, която обаче не беше развита достатъчно, за да изпълни света на своите час и половина. Тоест, отидох да гледам ,Зоната на интереса“ без никакви очаквания, но с една подчертана доза скука, убеден, че ще си изгубя времето. 

Каква заблуда! Това е филмът, за който не желая да разказвам нищо – защото вярвам, че абсолютно всеки трябва да отиде да го гледа. И не искам да навредя на невероятното удоволствие, което предстои. „Зоната на интереса“ е моята „Златна палма“ за 2023 – без никакво съмнение. Филмът превъзхожда всеки друг, който гледах тази година, но освен това безапелационно надминава и всяка „Златна палма“ за последните пет години. 

Но каква рецензия мога да напиша, без да издавам нищо? Може би ще щрихирам само няколко детайла, които да запазят мистерията на филма. 

Гледната точка спрямо Холокоста е невиждана досега. Смайващо умно позициониране на сюжета и неговите персонажи спрямо трагедията на геноцида. Филмът е базиран на книга на британския писател Мартин Еймис, който ни напусна на 19-и май тази година, дни след откриването на фестивала. 

Сандра Хюлер в главната роля е зловещо автентична. През тялото ѝ, движенията и гласа ѝ, дори през въздишките и мълчанието ѝ струи цялата същност на онази Германия, която владее и командва най-грозната част от европейската история. Хюлер участва в два филма от конкурсната програма – другият е „Анатомия на едно падане“ на Жустин Трие.

Саундтракът на Мика Леви е смайващо независим от останалите аспекти на филма – той изгражда свой паралелен свят, не по-малко потресаващ във внушението си. Освен това има цели сегменти от филма, доминирани не само емоционално, но и смислово от музикалната среда. 

Сценографията и костюмите са безупречни – сякаш всеки елемент от всеки кадър е маниакално изпипан. Според мен един ден този филм ще се изучава кадър по кадър, с разбивка на всеки детайл – не ми побира умът какво масивно проучване е предхождало вземането на всяко решение спрямо визуалната среда. И макар да се стреми към автентичност, творбата на Глейзър е плашещо съвременна. Холокостът, варварското ядро на националсоциалистическия режим, не е исторически факт или притежание на колективното ни минало – не, той е тук днес, със сигурност ще е тук утре, но и много вероятно – занапред. През цялото време се усещах като свидетел на почти реален сюжет.

Наистина не искам да издавам нито един детайл. Тръгнах си потресен, дни наред не можех да спра да мисля за това, което гледах. Днес все още не съм се отърсил от главозамайващата сила на този велик филм. Гениално произведение. 

Церемонията по награждаването е тази вечер. Надявам се да чуя съвсем заслужените думи: „Златната палма“ на фестивала в Кан се връчва на „Зоната на интереса“. С убеденост и отговорност пиша, че ако тази година решите да не гледате нито един друг филм на кино освен филма на Глейзър – той стига, за да кажете, че кино-годината е била грандиозен успех.