Непознатите илюстрации на Едуард Хопър
Две десетилетия американският художник работи като илюстратор.
„Нощни ястреби“ e вероятно най-добре познатата картина на американския художник реалист от XX век Едуард Хопър. Той е известен с реалистичните си картини, които представят темите за изолацията и мистерията. Характерните за неговото творчество сенки създават усещане за меланхолия и интимност.
Визията му за реалността е избирателна – празните градски пейзажи и изолирани фигури, които избира да рисува, отразяват собствения му темперамент. Творбите му показват, че реализмът не е просто буквално или фотографско копиране на това, което виждаме, а интерпретативно предаване.
За това и обектите на картини като „Автомат“ (1927 г.) и „Филм в Ню Йорк“ (1939 г.) ни привличат със своя темперамент и с дълбочината на замислените си физиономии. Освен това в рамките на меланхоличното усещане за изолация Хопър изобразява градски и архитектурни сцени в контрастни тъмни палитри, като например „Къщата на капитан Ъптън“ (1927 г.) или „Ню Йоркски ъгъл“ (1913 г.). Но освен с маслени картини в продължение на около две десетилетия Хопър работи като илюстратор.
Художникът е насърчен да се заеме с илюстриране като средство за финансова сигурност. Със своите илюстрации и офорти Хопър постига ранен художествен успех, макар и комерсиален. Приходите от комерсиалната работа му позволяват да пътува в чужбина, в Европа, за да научи повече от тамошните художници и музеи. Този период му позволява да израсне като художник и същевременно да се обърне към по-широка публика чрез илюстрациите си.
През 2014 г. музеят „Норман Рокуел“ организира изложба, озаглавена „Непознатият Хопър“: Едуард Хопър като илюстратор. Изложбата представила поглед към малко известната 20-годишна кариера на Хопър като илюстратор. Едно от първите неща, които казват, е, че „Хопър продава“. Това е факт.
Но това твърдение се отнася най-вече за картините му. През 2018 г. картина от 1929 г., озаглавена „Chop Suey“, изобразяваща две жени, които разговарят в ресторант, е продадена за невероятните 91,9 млн. долара. Какво се е случило с илюстрациите му?
Целта на изложбата е да покаже забравена част от живота на художника, за която мнозина от нас не са знаели преди. Александър Елиът интервюира Едуард Хопър за списание „Time”, през зимата на 1956 г., като обръща специално внимание на криволичещия път на художника към славата. Когато Елиът заговаря за ранните дни на Хопър като комерсиален художник, той нарича този период „време в пустинята“. През първите 25 години от кариерата си, разказва Елиът, Хопър, не е успял да се издържа само от живописта си и затова е плащал сметките си, рисувайки корици и интериор за издания като „Hotel Management“, „Everybody's Magazine“ и „Wells Fargo Messenger“.
Между март 1916 г. и март 1919 г. Хопър илюстрира пет броя на изданието „Adventure“. В тези списания прочутият реалист илюстрира заглавия на истории като „The Sourdough Twins’ Last Clean-Up“, („Последното почистване на близнаците Сауърдоу“) „Snuffy and the Monster“, („Снъфи и чудовището“) and „A Fish Story About Love“ („Рибна любовна история“). Хопър съживява тези истории с изображения, които варират от забавни до тъжни.
Макар че повечето хора все още смятат илюстрациите му за „Adventure“ за отклонение, не може да се отрече, че работата му за по-малко сензационни издания като „Hotel Management“, „Tavern Topics“ и „Wells Fargo Messenger“ е позволила на художника да се отдаде на интересите си и да ги усъвършенства. Там той изобразява жени, седнали пред шевни машини, семейства, които вечерят в китайски ресторанти, платноходки, борещи се с вятъра. За биографа на Хопър, Гейл Левин, тази тематична нишка без съмнение прикрепя илюстрациите на Хопър към по-широкото му творчество въпреки всяко самоотричане.
