Колибрито: Да наредим пъзела на живота, травмите и неизказаните думи

Франциска Щайн

Въпреки многобройните изпитания и скърби животът остава най-прекрасното вълнение в „Колибрито“ (Il Colbiri). Адаптацията на Франческа Аркибуджи по романа на Сандро Веронези от 2019 г. прелита напред-назад през живота на Марко Карера, който се опитва да разбере отношенията, инцидентите и всички травми, които са го белязали. Каталогът с разбито сърце, загуби, недоразумения и пропуснати възможности води до една сантиментална и изпълнена с мелодраматичност история. 

Разказът е фрагментарен и времето се размества постоянно, което донякъде е в хармония с живота и с трудните емоционални връзки на Марко. Животът на Марко Карера, изигран от великолепния Пиерфранческо Фавино, е във фокуса на „Колибрито“. Това е филм, който ни представя неговата личност почти от люлката до гроба, докато ставаме свидетели на ключови моменти от детството, юношеството и зрелостта му. Натрапчивите спомени могат да нахлуят по всяко време. Събитията в настоящето отпращат към миналото. Отварянето на една обикновена врата е достатъчно за пътуване във времето в този филм, който има своя нелинеен подход. 

Всяко първоначално объркване бързо избледнява, когато срещаме младия Марко Карера и семейството му в техния разкошен ваканционен дом, кацнал над привлекателен плаж, който са принудени да споделят с близките си съседи. Неговата майка архитекткa Летисия (Лаура Моранте) презира съседното семейство и прислужницата, която използват. „Останките от свят, който е на път да изчезне, слава Богу“, заявява тя. Марко пък се е влюбил в дъщерята Луиза (Беренис Бехо), правилната жена в неподходящия момент.

Дребен като момче, Марко е наречен Колибрито, дават му хормони за растеж, за да подпомогнат развитието му. Филмът разказва за моментите, които променят всичко, и за устойчивостта, която позволява на обикновен човек като Марко да се изправя пред Новия ден. Самоубийството на по-голямата му сестра се превръща в повратна точка в изграждането му като личност, както и раздялата му с Луиза.

Изправянето пред психичните проблеми е повтаряща се индикация, докато Марко съзрява, включително и в момента, когато става баща и дядо.

„Колибрито“ е изпипана и изискана продукция, която се развива в луксозни къщи и грандиозни апартаменти, води ни из блещукащите светлини на нощен Париж и разплискващите се води на тосканското крайбрежие. Гледа се леко и изисква проследяване на всички части от пъзела на живота, които накрая да наредим и за себе си. Изборът на саундтрак добавя още към мелодраматичния ефект на филма: версията на Били Холидей на „I’ll Be Seeing You“ можем да чуем неколкократно, както и „London Calling“ на The Clash.

Именно фрагментарният характер на разказа и постоянното разместване на времето затрудняват усещането за емоционална връзка с трагичните смъртни случаи, щастливите бягства, раздялата и разкритията, които Марко преживява. Освен това той е много неуверен, кротък персонаж, чиято пасивност понякога го прави труден за четене. Премереното и непринудено представяне на Фавино придава на Марко плахото излъчване на човек, който никога не би желал да обиди или да причини някому болка. Импулсивното му решение да се обясни в любов и да се ожени за стюардесата Марина (Кася Смутняк) изглеждат напълно несъвместимо с характера му – въпреки че той наистина открива таланта си за хазарт по-късно в живота. Марко твърдо заема ролята повече на объркан наблюдател на собствения си живот, отколкото на участник в него.

Нани Морети играе психоаналитика Даниеле Карадори, който първоначално съществува само за екстериор. Първата му среща с Марко включва множество въпроси, които бързо дават информация на зрителя за всички липсващи подробности от живота му. Съпругата на Марко Марина изглежда сякаш действа само в сферата на истерията. Нейният неспокоен ум и непостоянство водят до изблици на гняв, параноя и предателство. Луиза (Беренис Бежо) е дружелюбна и симпатична, но някак винаги дистанцирана. 

Необходими са допълнителни усилия от страна на публиката да се ориентира във времевите промени на историята и да направи връзки между събитията. Но предвид интензивността на историята и режисьорския и актьорски подход, емоционалното въздействие определено е гарантирано.

Филмът „Колибрито“ тръгва по кината от 27 януари и се разпространява от Синелибри с подкрепата на ИА „Национален филмов център“. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.