Алени платна: смелостта да мечтаем

Филмът е в кината от 10 февруари

Алени платна“ (Франция, Италия, Германия, 2022) на Пиетро Марчело е едно необикновено филмово откритие, което зрителите, ценители на доброто кино и изкуство, не биха искали да пропуснат. Филмът представлява интерпретация на повестта-приказка „Корабът с алени платна“ на Александър Грин.


Режисьорът ни пренася във Франция в края на Първата световна война. Нормандия в началото на 1919 г. Франция печели, а мъж се завръща от фронта, за да открие какво е изгубил. Краят на войната е и ново начало. Грижовен баща, който твори чудеса с ръцете си, Рафаел (Рафаел Тиери) се опитва да съгради бъдеще за това, което му е останало – неговото дете. Войната e извън филма, камерата показва белезите от нея, след време на разорение настъпва повторно съзидание, животът се завръща към себе си и постепенно се нормализира.

Добър ден, госпожо Сврака. Имате великолепни криле. Вие не сте като другите. Имате ли магически способности? Откъде сте? Почакайте. Можете ли да ме заведете при мама?

 


Жулиет (Жулиет Жуан) е млада, образована и красива – тя чете, пее, свири, танцува и не се страхува да мечтае. Родена в края на Първата световна война, Жулиет израства без майка, но с грижовен баща, който твори чудеса с ръцете си. Тя се радва на свободно детство, кръстосва гори, говори с птици и жаби, плува в езера и вярва в чудеса. Може да напусне, но избира да остане – докато не види кораб с алени платна.

Когато станеш красива млада жена, една сутрин, ще зърнеш алени платна в небето. Те ще са за теб. И ти ще отлетиш с тях в далечна страна. Чудна страна. Всичко, което можеш да си представиш, е възможно, малката ми. Мечтите могат да се сбъдват.

 


Жулиет израства извън обществото, вярна на своя баща и няколко близки. Тя е независима, различна и пленителна, излъчва едновременно мистична и притегателна сила. Непристъпна, тя живее щастлива и самодостатъчна, докато един ден предсказанието от детството ѝ не се оказва на път да се сбъдне. В живота ѝ се появява Жан, загадъчен, очарователен, разсипан и безпътен – превъплъщение на звездата на френското кино Луи Гарел.

Чуй ме добре, Жулиет, никога няма да взема решение без да говоря с теб. Винаги ще решаваме заедно какво искаме да правим. Нали?


 „Алени платна“ е филм за живота – за смелостта да мечтаем, да бъдем различни, да държим на своите ценности, да отстояваме себе си. Филм за полета на всяка нежна душа, закоравяла под ударите на живота, която има нужда да си припомни, че щастието е тук и сега, а чудесата не са невъзможни, ако вярваме достатъчно силно в тях. Ние избираме своя път в живота, а той е нашето чудо.

Може би наистина притежавате способности? Може би и ти. Може би и аз. Може би у вас има голяма сила. Вярвам, че у вас има голяма сила. Усещате ли я? Ние сме три магьосници. Вие сте две малки магьосници, а аз съм стара магьосница.


Определят Пиетро Марчело („Martin Eden“, „The Mouth of the Wolf“, „For Lucio“, „Crossing the Line“) като режисьор-документалист. Макар този филм да не е документален, той не прави изключение. „Хубавата епоха“ („La Belle Époque“) е в миналото, но идва ново време, в което всеки търси различен начин да преодолее разорението, да възстанови своите живот и препитание. Светът се променя. Жените се еманципират. Обществото се технологизира. Човешките умения започват постепенно да губят предишната си стойност. Корабите вече не се движат с вятър, а на носовете им не се поставят фигури за късмет. Хората пътуват с влакове и управляват самолети, а децата постепенно спират да търсят дървени играчки. Камерата ни показва пълна палитра на живота между двете световни катастрофи. Той е подреден и приветлив, труден, но съзидателен, едновременно прогресивен и традиционен, непредвещаващ с нищо задаващ се катаклизъм.

„Алени платна“ не е тъжен филм, а филм – приказка за пораснали деца. На пресечната линия между магически реализъм, фолклор, история и фикция, той напомня на зрителите, че всеки човек се нуждае от смелостта да мечтае, а щастието е тук и сега, независимо от трудностите, пред които сме изправени. Малкият човек е част от голямата картина – без значение колко тъжна и пагубна може да бъде тя, той винаги има необходимото – силата да започне отначало, да изгради живота си, да твори чудеса.

„Алени платна“ тръгва на голям екран от 10 февруари т.г. Търсете го в кината. Филмът се разпространява от „Синелибри“ с подкрепата на ИА „Национален филмов център“. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.


бюлетин

още авангарт