Любовта на Ван Гог към литературата

Мариела Гуцони за любимите автори на художника.

Италианският куратор Мариела Гуцони обсъжда Книгите на Винсент: Ван Гог и писателите, които са го вдъхновявали“ (University of Chicago Press), и разказва за едногодишното си проучване на книгите, които Винсент Ван Гог е чел през целия си живо – как те са повлияли и вдъхновили творчеството, писмата и целите на постимпресиониста. Разговорът е част от подкаста Big Table, воден и куриран от писателя, редактор и издател Джей Си Габел и малкия му екип от сътрудници.


ДГ: Това, което ми се стори много очарователно в читателските навици на Ван Гог, както споменахте, е, че той е чел много от тези книги на различни езици. Научил ли се е да чете на френски и други езици? Например, чел ли е Дикенс на английски и Мопасан на френски?

МГ: Да, той чете всички автори на оригиналния им език. Разбира се, в училище и вкъщи са му преподавали малко френски, а когато е бил на 16 години, работи в художествената галерия „Гупил“ и има възможност да види много книги. Когато отива да работи в Лондон, е почти на 20 години. Разбира се, той изучава английски; било е пълно потапяне в културата. Езиците му се отдават.

Но това, което прави впечатление, е, че Винсент е радикален читател. Той стига до крайности. Когато някой автор му влезе под кожата, той прочита всичко, което може да намери. Имаме едно хубаво писмо до приятеля му художник Антон ван Рапард, в което казва: Не сте ли съгласен, че човек не познава писатели като Дикенс, Балзак, Юго и Зола, докато не се запознае изцяло с творчеството им?

Тези четирима автори без съмнение са сред любимите му. Той пише това писмо през 1883 г. и вече е прочел целия Дикенс, целия Балзак, Юго и всичко от Емил Зола. Тоест стотици романи и книги. И при тези четирима автори това, което е интересно да се помисли, са общите теми, които той споменава в това писмо. Например, има съчувствие към бедните, към онеправданите, моралното значение на литературата, стойността на човечеството и много други. Когато рисува „Бедните и парите“, красив акварел, голям акварел, на маса хора, които опитват късмета си в холандската държавна лотария, или когато рисува раздаването на супа в обществена кухня, но също и „Селяни, ядящи картофи“, какво има предвид?

 

Селяни, ядящи картофи (1885 г.)

Има предвид тези автори. Повече от влияние, тези автори са, бих казал, разговор за Винсент. Това е непрекъснат диалог. Това, което трябва да знаем, е, че той винаги е оставал читател-художник, който води диалог с писателя-художник. И в известен смисъл той е бил вдъхновяван, но също така е бил насърчаван от този вътрешен диалог.

 

Бедните и парите (1882 г.)

Има нещо много хубаво, което Ван Гог казва непрекъснато. Казва, че живописта и писането са близки братовчеди, защото Зола и Балзак са художници на обществото или Зола е рисувал красиви градски пейзажи, и други подобни неща. Искам да кажа, че наистина няма никаква разлика, променя се само инструментът в ръката. Така че това, което е наистина очарователно при него, е, че няма истински влияния, а има този вътрешен диалог, който се води винаги като художник, особено като живописец.

бюлетин

още авангарт