В КАПРИЗНА КОМПАНИЯ: Бележки върху едно кино-приключение

Георги Тенев

Работата на сценариста, на драматурга, е преди всичко човекознание. Така, както писането на поезия е човеколюбие. Едно по-голямо и необосновано доверие в човека. Драматургията е стъпила преди всичко на познаването на другия. А опознаването крие едновременно разочарование и очарование. „До последния каприз“ е един филм едновременно за очароващата и разочароваща страна на този процес – да се срещаш с хората.

Новото беше, че Иван ме покани в този филм не като драматург, а за да изпълнявам една от ролите. Изненада ме. И това беше само първата от изненадите.

Проектът на Иван е един свръх-текст, който съдържа едновременно дневници, сценарий за филм, рисунки, картини, общуване, физическо и телесно лекуване... но най-вече – контакт с голям брой хора, повечето от които са събрани като ентусиасти и съмишленици. Целият опит, усилието е вид творческа илюзия, материализирана надежда за нещо едновременно възможно и красиво...

Бележка в дневника, месец юни 2018 г.

Първото обаждане от Иван Юруков. Загадка и странно предложение. После разбирам, че роля в това има първият асистент на режисьора, Петър Крумов – той е пуснал мухата да повикат мен. (Явно е скучаел, след като току-що е публикувана неговата дебютна книга „Катафалка, два носорога“ от „Колибри“.)

Когато Иван Юруков ми звъни и уговаряме среща, си припомням работата с него преди години. Какво мога да очаквам от Иван сега? (бел.: да се върна към това с предишните проекти с И. Юруков, особено – Достоевски, „Долината на смъртната сянка“.)

Бележка в дневника, 22 юли 2018 година:

Снимките в селото... Опитвам се да намеря моето водещо нещо, ясна централна ос. Започвам с кратката анотация на сценария:

„Талантлив цигулар изоставя концертната сцена и бяга в забутано селце.“ Тази драма звучи още по-странно и смахнато тук, на място, в Калиманци. Или не?

Бележка в дневника, юли 2018 година:

а) Това е арт-трилър. Извършено е престъпление – едно престъпление в миналото, срещу гениалността, но и едно в настоящето, когато талантът отново е поставен на изпитание.

Понятие за талант: не непременно художествена дарба, а вид чувствителност, умение за общуване, за приятелство.

Детската интуиция е може би най-големият талант.

б) Понеже историята е естетически и преди всичко художествен трилър, затова е възможно и жертвата да се окаже спасена.