Вечната Клеопатра

Тя беше весела, шумна, разказваща вицове, обичаща диамантите, фантастична жена. Смъртта й действително е краят на една ера – Упи Голдбърг по повод смъртта на Елизабет Тейлър през 2011 г.

Чувството за хумор на Тейлър си проличава дори на погребението ѝ. По нейно желание тя е положена близо до мавзолея на починалия 3 години по-рано Майкъл Джаксън. Освен това актрисата приживе настоява погребението да започне поне 15 минути по-късно от обявения час, като на присъстващите трябва да се съобщи следното изречение: „Тя закъсня дори за собственото си погребение.“

Не закъснява обаче разпродажбата на имуществото й. Търговете се провеждат още същата година. Колекцията й от бижута се смята за една от най-изисканите и скъпите в света. 8 месеца след смъртта й на търг на „Christie’s“ в Ню Йорк се продават 80 бижута. За пръстен с диамант, купен някога от Ричард Бъртън за 300 000 долара, се дават 8 815 500 долара. Купувач предлага по телефона 10,5 милиона долара за колие с диаманти и рубини, принадлежало някога на испанското кралско семейство. Пръстен, подарен ѝ от Майкъл Джаксън, е купен за 600 000 долара, като според експерти цената му е към 80 000. Интересът към притежаваното от Тейлър наистина е огромен, още повече че година по-рано бижутата на „най-красивата жена в света“ са показвани на изложби в Москва, Лондон, Лос Анжелис, Дубай, Женева, Париж, Хонконг – т.е. навсякъде, където има възможност да бъдат купени. Малко по-късно за милиони долари се разпродава и колекцията ѝ от картини, като най-скъпо е купена творба на Ван Гог. Вилата ѝ в Лос Анжелис с шест спални, купена 30 години по-рано също е обявена за продан. Целият блясък и материално богатство, трупано през живота й, бързо се разпръсква и отива при неизвестни нови собственици, които вероятно се надяват, че така ще запазят за себе си нещо от физическото присъствие на най-известната красавица.

Всичко получих даром – хубавият си външен вид, славата, богатството, уважението, любовта. За съвсем малко неща съм се борила, сякаш всичко идваше при мен само – казва Лиз.

И като че ли наистина тя е била свише благословена. Още като дете става известна в киното, снима се в повече от 50 филми и в кариерата си се наслаждава на всичко, което хората си представят под „живот на звезда“. Има две награди „Оскар“ и един почетен, пишещите за нея всеки път подчертават „невероятната ѝ красота“, бурният ѝ личен живот пращи от любовни приключения, свидетелство за което са осемте брака. Какво повече?

Родена е на 27 февруари 1932 година в Лондон. Родителите ѝ са американци. Баща ѝ е търговец на картини, майка ѝ актриса. В началото на Втората световна война семейството се пренася в Лос Анжелис, където баща ѝ отваря магазин за произведения на изкуството. От петата си година Лиз посещава балетно училище при много известен за времето си балетмайстор, преподавал на принцесите Елизабет и Маргарет. Още няма 10 години, когато майка ѝ я води на прослушване в холивудските студия. Силно впечатление правят очите на детето – с особен син цвят с тъмни двойни мигли. Първите ѝ малки роли са със среден успех, но пък първата ѝ главна роля в „Национално кадифе“ (1945) я превръща в звезда. Проблем при снимките се оказва, че Елизабет не може да язди, което е необходимо за филма. Майка ѝ я изпраща на уроци и също така я кара всеки ден да прави гимнастика. Веднъж на терен Лиз пада от коня и си удря гръбначния стълб. Всички болести, появили се, когато е възрастен човек, се свързват с този инцидент.

Големият си пробив прави почти 10 години по-късно с филма „Гигант“, в който партнира на Джеймс Дийн. Оттук нататък тя ще избира кой да ѝ партнира. Следват филми, които се определят като върхът на кариерата ѝ – „Котка върху горещ ламаринен покрив“, „Внезапно, миналото лято“ – и двата по Тенеси Уилямс. От този момент няма човек, който да не е подвластен на красотата ѝ. „Бътърфийлд 8“ (1960) ѝ носи първия „Оскар“ за главна женска роля. 3 години след това идва и „Клеопатра“. Филмът е сниман дълго и с много прекъсвания, но при него Тейлър успява да материализира досегашните си слава и успех и става първата актриса, получила хонорар 1 милион долара. Вторият „Оскар“ ѝ е присъден през 1967 г. за ролята ѝ на Марта в „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ Последното ѝ постижение е в „Укротяване на опърничавата“, след което кариерата ѝ тръгва надолу. Снима рядко и появите ѝ не са с нищо забележителни. Но както повечето звезди от ранния период на Холивуд тя все още намира място в медиите – вече не като актриса, а като жена, чийто живот е едновременно любовна драма и трилър.

Спала съм само с мъже, за които съм била женена – казва Тейлър. – Коя друга жена може да се похвали с това?

Лиз е на 18 години, когато се жени за наследник на хотелите „Хилтън“. Но бързо осъзнава, че този мъж не е за нея (пък и доста пие). Разводът е 8 месеца по-късно. Вторият ѝ брак е с английския актьор Майкъл Уайлдинг, с 20 години по-възрастен от нея. Лиз ражда двама сина, но това обстоятелство не е достатъчно за дълъг брак, след 5 години се развежда. Твърди се, че причината е, че Майкъл все повече запада като актьор, докато Лиз напротив – развива се твърде бързо. Третият съпруг е филмов продуцент, който обаче загива в самолетна катастрофа. Тейлър остава нещастна вдовица с малка дъщеря на ръце. Търси утеха при най-близкия приятел на починалия си съпруг, кара го да се разведе и се омъжва за него.

На снимките на „Клеопатра“ среща актьора Ричард Бъртън и искрата между тях веднага пламва. Любов от пръв поглед. Само че и двамата са женени. Проблемът има разрешение – всеки се развежда и двамата се женят. Следват 11 общи филма, през което време Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън не спират да дават интервюта и да обясняват колко са щастливи заедно. Медиите, естествено, с готовност препредават информацията за най-прекрасната двойка на Холивуд. След 10 години брак те се развеждат през 1974 г., за да се оженят пак през 1975 г. Вторият им брак продължава по-малко от година.

Наричат връзката им „бракът на века“. След смъртта на Лиз Тейлър режисьорът Мартин Скорсезе съобщи, че възнамерява да прави филм за отношенията Тейлър – Бъртън, но, уви, не всички планове стигат до реализация и такъв филм все още няма.

Но пък се публикуват дневниците на Ричард Бъртън, откъдето се разбира защо двамата не успяват да опазят любовта си. Както се получава обикновено – и тези две филмови звезди не издържат на славата, заедно с потъването в лукса потъват и в алкохола. А оттам измъкването е трудно.

„От два или повече дни не съм изтрезнявал. Харесва ми […] Цяла седмица вече съм така зле, че едва се обръщам в леглото, ръцете ми треперят, нищо не мога да задържа, затова Е. ми подава чашата до устните […] Измъчван съм от остро неудовлетворение, примесено с огромно количество чувство за вина, алкохол, мързел, грижа за физическото здравословно състояние на Елизабет, както и за това на разсъдъка ѝ.“ – пише Бъртън.

Диамантите, яхтите, постоянните запивки не лекуват двете души. Ричард и Елизабет се намират в състояние на бърза смяна от любов към омраза и обратно. Телата се изтощават. Ричард умира през 1984 г. от мозъчен кръвоизлив.

След Ричард мъжете в живота ми служеха, само за да ми държат палтото или отворят вратата.

Но не остава дълго сама, жени се шести път за политик, обаче намира живота си с него скучен. Все повече се отдава на алкохол и наркотици. И този брак трае година. Седмият ѝ съпруг, който е с 20 години по-млад от нея и с когото се запознава в клиника за лечение на алкохолици, също я придружава за кратко. От 64-годишна възраст Елизабет Тейлър живее безбрачна.

През 1995 г. авторът Дейвид Хеймън пише „Лиз: интимната биография на Елизабет Тейлър“, чието издаване актрисата отчаяно, но напразно се опитва да спре. Единственото, което ѝ се удава, е да принуди последния си съпруг да мълчи срещу сумата от милион и половина долара. В последните си години Лиз е най-близка единствено с Майкъл Джексън, а когато и той си отива, тя почти се пренася в болницата в Лос Анжелис, където ѝ уреждат личен апартамент. След операция на ставите, идват проблеми със сърцето, операция на мозъчен доброкачествен тумор и какво ли още не. По собствените ѝ думи тя е прекарала в болница почти толкова, колкото и у дома. Когато си отива, до нея са децата ѝ, защото въпреки всичките си странности, тя продължава да е просто тяхната майка.

А за останалия свят – най-красивата жена на света, вечната Клеопатра.