Милош Форман: След смъртта си искам да съм Моцарт

На 18 февруари режисьорът би навършил 91 години

Който е гледал поне един негов филм, неизбежно го включва в личния си списък на любими режисьори. Независимо дали филмът е от чешкия му период ("Конкурс", "Черен Петър", "Любовта на русокосата", "Пожар, момичето ми"…) или от американския ("Полет над кукувиче гнездо", "Коса", "Рагтайм", "Амадеус", "Народът срещу Лари Флинт"…) За едни той е осъществената американска мечта, за други източноевропеецът, надвил Холивуд, за всички обаче е човекът-киноизкуство.

 

Сцена от филма "Пожар, момичето ми"


В "Конкурс", 1963 г., първият режисьорски филм на Форман, сниман в Прага, има епизод, в който момиче запява песен, в следващия кадър песента се пее от друго момиче и така чрез монтажа цялата песен се изпълнява от много млади жени. В "Излитане", 1971 г., първият американски филм на Форман, сниман в Ню Йорк, има епизод, в който е приложен същият похват: млади американки се явяват на прослушване, като цялата песен зрителят получава в отделни кадри, в които всяка от кандидатките изпълнява една част. "Конкурс" е черно-бял, "Излитане" цветен. Дали и животът на режисьора минава от черно-бяло в цветно? И кой е по-добрият вариант?


В началото на 60-те Чехословакия предприема отчаян опит да се освободи от желязната хватка на СССР. Киното е в челните редици на революцията, противопоставяйки се на догмите на социалистическия реализъм. А пък Милош Форман е сред групата млади режисьори от чехословашката "нова вълна", които се опитват да извърнат вниманието си от партийното строителство и да го насочат към интимния свят на своите герои, към т.нар. малък човек. В трите си най-важни филма от това време сюжетът спазва горе-долу едни и същи линии: млади хора скучаят на работното си място, където трябва да внимават как се държат, защото шефът им ги дебне. Героите решително скъсват с досегашния си сив живот и тръгват нанякъде… където, ако не друго, поне е пълно с надежди. Освобождаването се изразява чрез свирене на китара, песни, танцуване и естествено секс. Кадрите често са заснети от ръка, камерата леко се поклаща, лицата понякога излизат в страни, виждат се само части от тях… и внушението е: нищо вече в този живот не е затворено в рамки, всичко вибрира, всичко се променя, това е духът на свободата. В "Пожар, момичето ми!" Форман най-ясно разчиства сметките си с партийните функционери. Пожарната команда в малък град организира бал, за да се сбогува тържествено със своя ръководител, прехвърлил 80-те години. Нищо не се случва така, както е замислено, а накрая избухва и пожар, който пожарникарите не са в състояние да потушат. Разбира се, действието има двойно дъно и в конкретната ситуация тогавашната власт с право вижда сатира със себе си: остаряла, изпосталяла, неспособна да се справи с проблемите на хората в страната. Филмът е метафора за края на комунистическия режим. Уви, Форман взима желаното за действителност. Защото през лятото на 1968 г. всичко се променя, съветските танкове влизат в Прага. Режимът се закрепва за още десетилетия.

 

Сцена от "Полет над кукувиче гнездо"


В това време Милош Форман се намира в Ню Йорк, където снима "Излитане". Първоначалното му намерение е да прави филм за откриването на Америка, събитията от родината му обаче разбъркват плановете и филмът вече е за неговите американски съвременници в Ню Йорк. В същото време силно се усеща тъгата по загубата на "Пражката пролет". Затова и повтаря сцената е песента, изпълнена от няколко момичета. Този път обаче звученето е тъжно и съвсем не разкрепостяващо. Вече не се снима от ръка, камерата е статична, кадърът е строго определен, нищо не излиза извън него. Чувството за свобода се е изпарило. В "Конкурс" момичета са заснети на бял фон, в „Излитане“ фонът е черен. Героите са пленници на предварително поставената рамка. Нещо спира младите американци от началото на 70-те да се чувстват щастливи. В "Пожар, момичето ми!" се усеща желание за полет, в "Излитане" (оригинално заглавие Taking Off) сякаш има предчувствие за приземяване. Още с първия си американски филм Милош Форман предусеща, че му предстои тъжният живот на емигрант, изгубил илюзиите в съществуването на справедливите обществени системи. Но все пак избира да остане в по-малко несправедливата. "Ню Йорк е единственият град, който изглежда по-хубав, отколкото е на пощенските картички" – ще каже той в началото на своето пребиваване в САЩ. Милош Форман не се връща в Чехословакия. Но Европа не го е забравила: "Излитане" печели Специалната награда на журито в Кан през 1971 г.


Че животът не се движи по възходяща линия, Форман разбира още невръстен. През 1938 г. родителите му влизат в съпротивителното движение срещу нацистите и са изпратени в лагерите на смъртта: баща му загива в Бухенвалд, а майка му в Аушвиц. Милош израства в дом за сираци. Спасение в изкуството той намира благодарение на по-големия си брат, който му открехва завесата към магията на театъра. Когато едно дете тръгва с този безрадостен багаж в раницата си, но и в същото време с непреодолимото желание да завладее света (или поне малка част от него), нищо не може да го спре. Емиграцията е драматична, но и храна за по-нататъшната му работа.

 

Достатъчно дълго живях в общество, в което нямаше свобода на словото, и знам каква мизерия е това – животът на хората, които искат единствено да оцелеят и нещо друго, поради което стоят тихо и кротко, става безкрайно скучен. А пък животът на хората, които се опитват да се противопоставят – ужасен. Затова основният стълб на демокрацията е свободната преса.

Със свободата или с опита да се достигне до нея Форман се занимава и в следващия си филм "Полет над кукувиче гнездо". Напук на правилата на Холивуд снима не в студио, а в реалната обстановка. Избира държавната болница в Орегон. Директорът на болницата е един от малцината в бранша, които са чели романа на Кен Киси и вижда в продукцията възможност за терапия на своите болни. Мнозина от тях, както и от персонала участват в малки роли. Медицинските униформи, интериорът – всичко е автентично. През 1976 г. филмът е отличен с пет статуетки "Оскар". Доказателства, колко е бил прав Форман в присъдата си над общество, което отказва да се отнесе хуманно с психичноболните хора, се откриват и в наше време. През 2021 г. ръководството на болницата в Орегон решава да отбележи 45-годишнината от снимането на филма там и… открива заключено помещение, пълно с урни без надписи. Оказва се, че през 70-те години на ХХ век никой от роднините на починалите в болницата не иска да направи погребение на съответния свой близък, тъй като да си с болна психика по това време е било смятано за срам. Петно за семейството. И така урните били събирани от болничното заведение, след което забравени.


Човек трябва да избере къде да живее: дали в джунглата или в зоологическата градина. Ако търси красотата, ако търси свободата, джунглата е неговият свят.

Всички творби на режисьора са подчинени на това мото. „Коса“ – филм за погубеното поколението от войната във Виетнам и в същото време мечта по слънчевата светлина, по свободата. Такъв е основният мотив и в „Народът срещу Лари Флинт“.


Когато в Чехословакия дойдоха на власт първо нацистите и след това комунистите, първото което направиха, беше да обявят война на порнографията и на перверзните хора. Всички аплодираха. Че кой би искал да гледа по улиците да ходят перверзни типове? Но изведнъж Христос се оказа перверзен, после Шекспир стана перверзен, последва ги Хемингуей. Да, винаги се започва първо с порнографията, защото тази „битка“ отваря широко вратата, за да се преследват всички други останали видове.

 

Милош Форман на снимачната площадка на "Амадеус"


С "Амадеус" Форман надскача рекорда си от награди, получени за "Полет над кукувиче гнездо" – общо 40 са отличията, от които осем "Оскар". Филмът излиза първо в кратък вариант, защото режисьорът смята, че публиката не би гледала 3 часа костюми и класическа музика, едва преди няколко години беше пусната на DVD дългата версия. А вечната битка между гениалността и посредствеността е нещо, което Форман цял живот е изпитвал на гърба си, непрекъснато преминавайки от черно-бялото към цветното и обратното.


"След смъртта си искам да съм Моцарт" – казва той в интервю по време на премиерата на "Амадеус". Дали това се е случило, когато през 2018 г. Форман напуска света на живите, няма как да узнаем. Сигурно е обаче, че за публиката си на земята той продължава да е гений.

бюлетин

още авангарт