„Одисей“ на Джойс става на 100 години

"Одисей" на Джеймс Джойс е от великите литературни шедьоври и сред най-значимите произведения на модернизма. Романът възхвалява силата на духа, необходима за понасяне на изпитанията на ежедневието и изследва моделите на човешката мисъл. Написан в революционен стил, той предизвиква границите на езика.

Известно е, че в книгата не се случва много, макар да e “паралел” на Омировия “Одисей”. По отношение на сюжета романът описва събитията от един ден (16 юни 1904 г.) в Дъблин най-вече чрез съзнанието на двама мъже (Стивън Дедалус, 22 г., и Леополд Блум, 38 г.). Минават деветнайсет часа.  

Стивън закусва със съквартирантите си, преподава, разхожда се, води научни разговори с други интелектуалци, напива се, отива в публичен дом и бива нокаутиран за това, че си позволява да говори прекалено свободно на британски войник (Ирландия е под английско управление). Стивън също така осмисля скорошната смърт на майка си, като отказва да се моли, защото е отхвърил религията.  

Wikipedia

Г-н Блум приготвя закуска за себе си и съпругата си Моли, върви по някакви поръчки в града, посещава погребение, работи малко, обядва, влиза в политически спор с ирландски националист в една кръчма, "релаксира" на плажа за един час по залез слънце, посещава родилния дом, където негова приятелка ражда, засича се с пияния Стивън и решава, че трябва да се грижи за него. И да не забравяме, че междувременно съпругата на Блум прави секс с друг мъж в следобедните часове. И Блум знае за това. 

Всички тези събития читателите съпреживяват чрез вътрешния монолог на персонажите. Ние получаваме достъп до нефилтрираните мисли на Стивън и Блум за хората и местата, които срещат, спомените им и тревогите им за бъдещето.  Дори и най-незабележителните моменти (отпиването на глътка вино или подслушването на преминаващ велосипедист) могат да предизвикат забележителен прочит на литературния изказ. Отгоре на всичкото, Дъблин е описан толкова подробно, че може да проследим всяко движение на героите из града. 

Има много причини един читател да се запали по “Одисей” на Джойс. Книгата е написана със страхотно чувство за хумор и ирония. А стилът (който постоянно се мени) ангажира читателя – това е книга, която те кара да внимаваш! Тя изисква твоята пълна концентрация. Със сигурност не е нещо, което можете да прочетете за уикенд или на плажа. По-скоро ще са ви нужни карта на Дъблин, исторически контекст, анотации, някоя друга лекция няма да навреди. Но в момента, в който позволим на Джойс да ни ангажира и му отдадем цялото си внимание (дори само за часна ден), то четенето на “Одисей” може да е удовлетворяващо, интересно и изключително забавно. Не е случайно, че е смятана за книгата от 20-ти век с най-висока колекционерска стойност. Копие от първото издание, което днес празнува стогодишнината си, е продадено за 275 000 паунда през 2009 година. 

Wikipedia

Първото издание е публикувано на четиридесетия рожден ден на Джойс от Shakespeare and Company (една от най-емблематичните книжарници в света). Сред причините първото издание да има толкова висока колекционерска стойност е, че тиражът му е бил само 1000 бройки. Говорим за роман с поне 18 издания, преведен на повече от 20 езика, продал над 880,000 копия само в САЩ.