Ретроспекция: филмите на 2021

Десетте филма, които ни направиха най-голямо впечатление през 2021.

Накрая на годината си припомняме някои от филмите от 2021, които ще запомним. 

Petite Maman




Позната най-вече от филма “Портрет на момиче в пламъци”, който през 2019 ни накара да се влюбим във всеки кадър, изрисуван по екраните ни, режисьорката Салин Сиама се завръща с една история за скръбта, приятелството, любовта между майка и дъщеря. Двете главни актриси са прекрасни, а умението на Сиама да предизвиква емоционалността ни стига нови предели. Отчасти висококонцептуална история за пътуване във времето, отчасти медитация върху скръбта, отчасти детско приключение - и всяка част е омайваща. Младата Нели (Хосефина Санс) помага на майка си (Нина Меурис) да оправи вещите в дома на баба си - бабата току-що е починала в дом за възрастни хора - когато се натъква на друго малко момиче, което се оказва майката на Нели, пренесена по някакъв начин в детството.


Февруари




Новият филм на Камен Калев, “вдъхновен от истински неща” със сигурност е събитие за българското кино тази година. Поетичен, деликатно въздействащ разказ за събитията от живота на един човек – като момче на 8, младеж на 18 и старец на 82. Филмът очарова със своята красива кинематография и сантименталност.


Още по едно




Трагикомeдията на Томас Винтерберг изследва въздействието на алхохола по интригуващ, забавен и емоционален начин. Така безпроблемно смесва шаржа с трагедията; показва сривове и смърт, но кулминира с радостен танц; разглежда темата от толкова много гледни точки, без да натрапва морални уроци. Мадс Микелсен е (както винаги) невероятен в ролята на Мартин, учител на средна възраст, който преживява изключителна криза на средната възраст, отегчен от работата си, живота си. Независимо дали имате собствен опит с алкохола, или не сте посягали към него, това е вълнуващ филм, провокативно екзистенциален, но най-вече изключително забавен и изключително тъжен. Филмът, заслужено, носи на Винтерберг "Оскар" за най-добър международен игрален филм.


Дюн




Новата адаптация на Дени Вилньов по поредцата на Франк Хърбърт показва защо поколенията са очаровани от тази история. Неговата версия на "Дюн" е увлекателна, добре монтирана, оправдаваща потенциала на Вилньов като майстор на научната фантастика - амбициозна и удовлетворяваща космическа опера. Ханс Цимер, както винаги, допълва картината с възхитителен аранжимент.


Паралелни майки




Педро Алмодовар за пореден път ни представя сериозен филм, който успява да изследва изключително сериозни теми (болката, травмите, паметта) по игрив алмодоварски начин. Една реалистична история, която подобно на "Февруари" на Камен Калев, прави зрителите съпричастни към бита и към житейския път на персонажите. Освен личните истории на жените, Алмодовар засяга и колективната травма на испанското общество (или определено поколение), породена от Гражданската война в Испания по времето на Франко. 


Влюбеният Айфел




Филмът разказва за един инженерен подвиг през призмата на вълнуващия живот на създателя на Айфеловата кула и на шеметната любов, която го вдъхновява. Густав Айфел изпъква като визионер с изключителен дух, обзет от неумолимо желание да завещае внушително наследство на поколенията, независимо от натиска върху него. 


Френският бюлетин на Либърти Канзас Ивнинг Сън




Дългоочакваният филм на Уес Андерсън отговаря на очакванията, които имаме за неговите филми - внимателно подредена естетика, страхотни цветове (когато ги има), игрив сценарии и страхотна музика от Александър Деспла (който спечели Оскар за музиката във филма Гранд хотел “Будапеща”).  


Жените наистина плачат


Филмът на Мина Милева и Весела Казакова разказва историята на пет жени от средностатистическо българско семейство, които се опитват да отстояват себе си в страна, раздирана от хомофобия и предразсъдъци. Казакова и Милева създават пряма социална критика, която все пак оставя място за хаплива комедия и топлина, като се оповава на сестринската интимност на младите жени, мелодраматични изблици и нецензурна откровеност за техния сексуален живот.

 

Три етажа


Три семейства, три етажа, една и съща сграда. В петнадесетия си игрален филм, “Три Етажа”, номиниран за Златната палма в Кан, Нани Морети преплита съдбите на три семейства, докато изследва любимите си теми: траур, вина и крехкостта на човешките взаимоотношения. Филмът е базиран на книгата “Три Етажа” на израелския автор Ешкол Нево.

 

Събитието




Драмата на Одри Диван е фокусирана върху живота на интелигентна студентка в началото на 60-те години на миналия век във Франция, която разбира, че еманципацията й е застрашена, когато забременява, без възможности за легален аборт. Филмът бе награден със Златен лъв във Венеция и голямата награда на CineLibri. Според журито на CineLibri (в състав Гийом Лоран, Бурхан Курбани, Каролин Бонгран, Кристина Грозева и Петър Вълчанов) въздействието на филма “се дължи на киноматографичната му мощ, впечатляващия ритъм и отличната режисьорска и актьорска работа, чието майсторско, болезнено и реалистично изпълнение допринася за тревожното заключение, че дискурсът за базисните лични свободи остава актуален и днес.” 


филми нова година 2021

бюлетин

още авангарт