Скритите съкровища на лъвицатa Ейми Уайнхаус

Не е нужен повод, за да си спомним за великата Ейми Уайнхаус. Тя успя да изпее болката така, както никой друг. Разказа ни за моментите, в които е лежала на пода в кухнята, за моментите, в които се е завръщала в черно, за самотата, за другата жена, за алкохола, наркотиците. За живота в цялата му красота, трагедия и искреност. Била е единственият глас, който съм чувала дни наред, единствената, която ме е разбирала. Гледайки я, се чудя, как може в толкова крехко тяло да има толкова много емоция? Дали цялата сила на Ейми не се крие в косата ѝ, като при индианките? Ейми ни разказа за любовта и ни показа чернилката, която може да се изсипе след нея. И това малко 27 годишно момиче не успя да се справи с нея. Или напротив, справи се преди нас, преработи мъката и видя, че няма какво повече да прави тук. Показа съкровищата си и като че ли небесата изревнуваха. Просто решиха да я приберат при себе си по-рано. 

Имам едно любимо изпълнение на Ейми. Песента е от 1971 г. и е на Дони Хатауей, "A song for you". Има едни определени секунди, които съм слушала на рипийт с часове.

We were alone
And I was singing this song to you

Тази е от нашите!