Три сестри по Телбис

Пиесата „Боклук“ на Елена Телбис с режисьор Ивайло Христов гледаме в Театър 199 „Валентин Стойчев“.

Млада актриса печели конкурс за пиеса. Кое в това изречение би ви впечатлило? Актриса, нали? Да – актьорите все повече посягат към режисурата, но малцина са тези, които прописват. Нещо повече, актьорите се страхуват да пишат. Може би заради респекта към драмaтургията, към писаното слово, към създаването от нищото на свят – жив, пълнокръвен, вълнуващ. Който може да бъде изигран.

Елена Телбис е актриса. Млада, но много добра актриса. Умна, наблюдателна и чувствителна. Всичко това се е отразило по един прекрасен начин в дебютната й пиеса "Боклук“, която печели конкурса на името на Славка Славова в Театър 199 "Валентин Стойчев“. В тази пиеса има какво да се играе, какво да се гледа, за какво да се плаче и за какво да се смее. Тоест – има всичко, заради което си струва да зарежем сериалите вкъщи и да идем на театър. 

Историята, която Телбис разказва, е тривиална, но заредена със скрит драматизъм, който подобно пушката в пиеса на Чехов, заплашва да избухне накрая. Както в сюжета на любимия доктор-драматург и тук има три сестри, различни като възраст, социално и семейно положение, но най-вече характер и темперамент. Трите са изгубили своята майка, а сега разчистват буквално боклука (стари вещи и спомени) след смъртта й, както и лични сметки. История, която очевидно вълнува авторката по лични причини, но нас това не ни касае, защото всеки от нас попада рано или късно в подобна ситуация, а тогава скелетите от гардероба оживявят. 

Светлана Янчева

Сигурна съм, че Елена Телбис никак не е мислила стратегически за това какво би се гледало и продавало, но несъзнателното й попадение гарантира безспорен успех на пиесата. Нека не забряваме, че от добрият текст не винаги става добър спектакъл. В случая обаче, и тук благодарим на добрия мениджмънт на Театър 199, пиесата е поверена на опитен майстор на психологическия театър  - Ивайло Христов. Самият той носи актьорска природа и безпогрешен усет при избора и работата с актьорите. Трите перли тук (по азбучен ред, иначе са аболютно равностойни) Анастасия Лютова – средната, Весела Бабинова – малката и Светлана Янчева – голямата сестра, са поставени в една затворена (по Сартр) стая (ситуация), от която няма измъкване, докато не разчистят стаения гняв, страх, вина и в крайна сметка да избуи неизтребимата сестринска любов. 

Всяка една от тях има за какво да мрази, но и да обича другите три. Меланхоличката Каси (Светлана Янчева) е привидно най-кротка, но и най-трудна за изпълнение, защото й е поверена нелеката задача да е буфер между агресивната и нападателна Анди (Анастасия Лютова) и сантименталната и леконравна Вера (Весела Бабинова). Всяка от трите има своите моменти на избухване, но и на откровение. Съвсем по женски и по сестрински, на тях им е позволено да се карат помежду си, но и да се прегръщат; да се обвиняват, но и да си прощават. Скорошната смърт на майката не само ги събира, но и катализира отдавна заровените им несполуки и страхове. В същото време това се оказва единственият възможен начин за прошка, покаяние и обич. 

"Боклук“ се оказва пиеса пречистване, пиеса любов, в чиято безнадежност и предопределеност толкова много искаме да вярваме днес. 

А както се казва в една българска поговорка – "Брат брата не храни, но тежко на този, който го няма.“.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт