Да ходиш или да не ходиш на театър

Не можем да дадем отговор на въпроса, но пък имаме няколко наистина добри театрални препоръки за близките дни.

"Да ходиш или да не ходиш на театър? Туй е въпросът. Дали е по-разумно в дома да си стоиш и да понасяш твърдо ударите на пандемичната вълна? Или от нужда за изкуство живо, смело да пристъпиш на спектакъл? Да сложиш маска и да стиснеш зъби в името на своя дух. Начало... И светът заспива, и се раждат нови светове, които в светлосенки те поглъщат, нервите ти с тишина приспиват и сънуваш себе си, но някак друг." 

Без съмнение това е големият въпрос на театралния зрител от онзи момент през лятото, когато театралните салони бяха отворени и постановките плахо-плахо се завърнаха в културния живот в страната. С приоритет тогава бяха камерните форми и към днешна дата тази тенденция по-скоро се запази, доколкото отговаря на условията на реалността, която затисна и сценичните изкуства със своя пандемичен ботуш. Ако изключим от картинката всички опасения относно здравето на актьорите и погледнем прагматично като зрители, колкото по-голям е актьорският състав на едно представление, толкова по-вероятно е то да бъде отменено.  

А постановки падаха и ще падат, макар големият пик да беше някъде от края на лятото до средата на месец декември, когато дори няколко театъра по свое собствено желание затвориха вратите си за известен период от време. В началния период позволеният капацитет на театралните зали беше петдесет процента, а сега той е трийсет, което също води до определени уговорки, що се отнася до зрителите, възнамеряващи да гледат някой спектакъл. 

Но първо... 

Актьорите, режисьорите и театралната машинария 

На първо място, разбира се, са актьорите. Проявявайте разбиране към тях. Животът на всички ни излезе от ритъм, а секторът на културата е един от най-засегнатите от пандемията. Това важи с още по-голяма сила за сценичните изкуства. Актьори, които не бяха спирали да играят от десетилетия, слязоха от сцената за неопределен период от време, графиците им се разкъсаха, програмите им оредяха. Поради доминирането на камерните форми, все още някои от тях имат по 2-3 ангажимента месечно, защото просто не участват в достатъчно камерни постановки. А някои нямат и толкова. За едно изкуство, разчитащо на физическата кондиция, на живия контакт, няма как да очакваме акьорите да са в обичайната си форма, така че нека не съдим прекалено строго изпълненията им, а по-скоро да се радваме, че можем да ходим на театър, за разлика от редица други държави по света. 

При сегашните обстоятелства и големия брой на отменени постановки няма как да очакваме, че и театралната машинария ще работи на пълни обороти. Гафовете – някои по-видими, други не толкова – са повече, но когато едно представление не е играно от два месеца, няма как да е иначе. Често забравяме техническите служби, които (макар и в сянка) създават материалната основа, върху която се осъществява цялата магия. Тук идват и режисьорите, чиито концепции (с всичките им достойнства и кусури) не могат да бъдат осъществени и на 70-80 процента.  

Не трябва да се пропуска и живият контакт на актьорите с публиката. Самите актьори казват, че са затруднени от новия режим на живот в театралната зала, и по-точно от "маскираната" публика. Те са свикнали да разчитат реакциите на зрителите и винаги могат да кажат кога публиката е била по-активна или по-пасивна. Тя е техният най-важен партньор, защото колкото и актьори да присъстват на сцената, без публика представление не може да има. Е, сега и публиката да е активна, те няма как да го разберат. Няма как и да си партнират пълноценно с нея. Актьорите са тези, които слагат на лицата си маски, независимо дали тези маски са видими или невидими. Те никога няма да свикнат с маскираната публика. Това са правилата на играта. 

С какво е добре да се съобразяват зрителите 

Една трета. Това е капацитетът на салоните и този фактор повече от всякога изисква от зрителя внимателно да планира ходенето си на театър. За някои постановки билети липсват за месеци напред, а положението се усложнява още повече, ако постановката бъде свалена някой път. Дори и капацитетът да бъде повишен на петдесет процента, нещата ще останат същите. Не отлагайте купуването на билети за последния момент, защото най-вероятно просто няма да успеете. 

И отново тези маски... Вероятно най-голямата разделителна линия в обществото в последните месеци. Решите ли да отидете на театър, трябва да си сложите маска. В повечето случаи разпоредителите ви подсещат да го направите още от входа, като освен това ви молят да я сложите така, че да покриете и носа си. Както добре знаем, ако не се отнася до необходимостта за участие в някоя голяма социална промяна, бунтарството е в кръвта на повечето българи. Ако маската ви пречи да дишате, по-добре си останете вкъщи. Това не е форма на фашизъм. Дайте си сметка, че докато сте на територията на театъра, той носи отговорност за вас. Ако някой би могъл да пострада, това е именно той. Театрите са застрашени от административни санкции, които не са за пренебрегване. Поддържането на театрите отворени зависи от всеки зрител и от готовността му да спазва противоепидемичните мерки.  

Горното се отнася и до съвместното обитаване за повече от час на затворено помещение с други хора. Дайте си сметка, че не сте единствените в този свят и че другите зрители могат да се почувстват застрашени. Случи ли се това, най-вероятно театралното преживяване ще пострада. Примери? В столичен театър един от зрителите сваля маската си при началото на представлението. Притеснена зрителка пише в страницата във "Фейсбук" на театъра. В резултат на това се налага разпоредител да влезе в залата, за да помоли зрителя отново да си сложи маската. Възмутен статус във "Фейсбук" за няколко подобни зрители предизвиква негативна реакция спрямо друг театър в социалните мрежи, което също никак не е приятно. Още повече че потенциални зрители се заричат да не стъпват там. Лесно можем да си представим, че ако подобен зрител е на първия ред, представлението може да бъде спряно от някой от актьорите, доколкото подобни ситуации са се случвали в непандемични условия, но породени от говорещи зрители.  

Дотук добре (или зле), но какво да гледаме 

"Боклук" в "Театър 199" (режисьор Ивайло Христов) с участието на Светлана Янчева, Анастасия Лютова и Весела Бабинова/Елена Телбис. 

С пиесата "Боклук" актрисата Елена Телбис спечели шестото издание на конкурса за съвременна българска драматургия на името на актрисата Славка Славова на "Театър 199". В нея три сестри се събират, за да разчистят апартамента на починалата им преди два дни майка. За няколко часа те изказват помежду си неща, останали неизговорени с години. Самата Весела Бабинова в профила си във "Фейсбук" обяви, че на 25 януари представлението ще има своята втора премиера. Причината е, че тя най-сетне ще играе в него, защото поради бременността ѝ Елена Телбис трябваше да влезе в нейната роля за премиерата през ноември, а "с любезното съдействие" на пандемията представлението почти не се игра. По думите на Бабинова текстът е писан за нея, Светлана Янчева и Анастасия Лютова. До ден днешен Елена Телбис не може да обясни точно защо е написала пиесата.  

Светлана Янчева в "Боклук"

Следващите дати са 4 и 19 февруари. 

Предстои премиерата на Go-Do-t. Авторският спектакъл (с режисьор Stodara и участието на Емона Илиева и Грета Гичева) е по мотиви от "В очакване на Годо" на Самюъл Бекет, а премиерата му е на 28 януари на камерната сцена на Националния студентски дом. Какво би станало, ако Владимир и Естрагон бяха жени? Това е въпросът, върху който стъпва екипът,  а Бекет служи за отправна точка и рамка, в която се изследва темата за Спасителите в съвременния контекст. Текстовете, които ще чуете, ако решите да дадете шанс на постановката, са породени в хода на репетиционния процес. 

"Две актриси "очакват Годо" в свръхмодерния свят на капиталовия пазар. Около това очакване витаят въпросите за оцеляването, за мечтите и надеждите, за удовлетворението и комфорта и не на последно място – за изкуството и неговата цена. Ключовите ситуации от познатия текст на Бекет се прекодират през стереотипите и изискванията, традиционно поставяни пред жените, и съвременната задача да се продадеш добре. Оказва се, че на кръстопът е както професионалната, така и чисто човешката реализация." 

Така самият екип описва спектакъла, а освен на 28 януари, той може да бъде видян и на 4 февруари, отново на камерната сцена на Националния младежки дом.  

Емона Илиева и Грета Гичева, Go-Do-t

В Театър Азарян предстои премера и на актрисата и режисьор Касиел Ноа Ашер. "Нощта на покера" е по мотиви от "Трамвай Желание" на Тенеси Уилямс. Спектакълът е посветен на Крикор Азарян и е с участието на Йордан Ръсин, Ели Колева, Кристиян Негалов, Мартина Апостолова, Теодор Каракачанов и Касиел Ноа Ашер. Всъщност първоначалното заглавие на "Трамвай Желание" е именно "Нощта на покера". 

"С целия екип ще разиграем спектакъл като фотосветкавица – отразяваща Взривна, Опустошителна Катастрофа. Последна, силно концентрирана, съдбоносна игра на "Покера", наречен Живот. Убедени сме, че нашата модерна адаптация върху "Трамвай Желание" – ще предизвика у зрителя неочаквани гледни точки, въпроси, надежда за лично спасение от сивотата на битието", пише Касиел Ноа Ашер.

Премиерните дати на спектакъла са 4 и 6 февруари. 

Ели Колева в "Нощта на покера"

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция