Жан-Луи Трентинян: „Бях добър любовник“

Актьорът навършва 90 години. Пълни с любов, красиви жени и много изкуство.

О, не!, проплакаха феновете на Жан-Луи Трентинян, когато на 7 декември в Twitter се появи "новината“ за смъртта на 89-годишния актьор. Малко по-късно от семейството му отрекоха истинността й, няколко медии съобщиха на първите си страници, че Трентинян е жив, и почитателите си отдъхнаха. Всъщност истинската новина е, че на 11 декември Жан-Луи трябва да навърши 90 години.

Би било пресилено да се твърди, че юбилеят го заварва в добро здраве. От 2017 г. е диагностициран с рак.

"По-рано се страхувах от рака. Вече не. Имам си един такъв, нося го в себе си“ – каза той, когато съобщението за болестта му беше разпространено. А в последните си години автографите, които дава, изглеждат така: "Жан-Луи Трентинян… в края на живота си.“

А появи ли се усещането за край, човек винаги се обръща назад и търси началото.

Жан-Луи е роден в Понт-Сент Еспри в семейството на заможен индустриалец, който известно време е и кмет на града. По време на Втората световна война баща му застава на страната на Съпротивата. Арестуван е и се връща при роднините чак след края на войната. Майка му също за кратко е задържана от Гестапо. Жан-Луи е вторият син в семейството, разочарована, че отново има мъжка рожба, майката го облича чак до седмата му година като момиче.

"Дълго време бях жертва на почти болезнена свенливост – обяснява той. – За да я преодолея, избрах актьорската професия. Надявах се, че така ще се поотпусна малко.“

Преди това, още като гимназист в Авиньон, Трентинян мечтае да стане автомобилен състезател като един свой чичо. След матурата обаче се записва да учи право, но не след дълго се отказва и отива в Париж, където е приет в актьорски клас на киноучилището ИДЕК. Трябва му доста време, докато се отърве от южнофренския си акцент, заради който е подложен на постоянните подигравки на състудентите си.

WikiCommons

Актьорът на 70 години

Трентинян вече се радва на успехите си по парижките театрални сцени, когато в средата на 50-те години получава предложение от режисьора Роже Вадим за роля във филма "И бог създаде жената“. Актьорът не само доказва таланта си като екранно присъствие, влизайки в образа на търпелив съпруг на една фатална жена, но продължава играта и извън киното: започва бурна връзка с партньорката си Брижит Бардо, която по това време е женена за режисьора Вадим. А пък Жан-Луи е женен за актрисата Стефан Одран. Отношенията му с Бардо се превръщат в първа клюка както в киносредите, така и в цялото общество, тъй като подробностите са не особено деликатно изнесени в почти всеки вестник. За да сложи край на връзката и на приказките за нея, Трентинян се записва доброволно в армията, a войниклъкът му продължава цели 30 месеца. 

„И бог създаде жената“

Но не може да избяга напълно от спомена за аферата си с Бардо, тъй като в почти всяко интервю тя му бива напомняна. От дистанцията на времето, повече от 60 години след избухването на страстта, Трентинян е твърде умерен, дори хладен:

"Не, не поддържам никакъв контакт с Бардо. Днес тя е една стара и уморена дама. А това, което е написала за мен в автобиграфичната си книга, са пълни глупости. "Обичах го, както никого друг.“ Измишльотини. Беше чиста случайност. Може би е търсела някой интелектуален, духовен и тих като мен, тъй като тя самата нямаше какво да предложи в това отношение. Не харесах автобиографията й, освен това не понасям ужасните й крайнодесни идеи. Просто мисленето не беше нейна сила.“

Актьорът продължава с киноучастията си, дори втори път е поканен от Роже Вадим за следващ филм, но публиката и критиката го забелязват отново чак през 1966 г., когато по екраните тръгва "Един мъж и една жена“ на Клод Льолуш. В следващите години Трентинян затвърждава имиджа си на интелектуален актьор, който представя колебаещи се, раздвоени в поведението си герои. Снима с най-прочутите за времето режисьори като Рене Клеман, Клод Шаброл, Бернардо Бертолучи ("Конформистът“), Ален-Роб Грийе… Партнира на Анук Еме, Роми Шнайдер. Противно на изграденото за него мнение, че представя на екрана вид мислител, той казва:

"Най-важното за един актьор е да може да си представи образа, който играе, да го изгради със силата на въображението си, не на ума. Интелигентността често се оказва пречка в този път.“

Към най-успешните му роли спадат на неподкупен съдия в "Z“ (1969) на Коста-Гаврас, за която получава наградата за най-добър актьор на фестивала в Кан, също и в "Нека по-скоро дойде неделя“ (1983) на Франсоа Трюфо. Трентинян не приема всички режисьорски предложения, старателно избира какво е добре да изиграе и какво не. Така например през 1972 г. отказва да се снима в "Последно танго“ на Бертолучи, като с решението си отваря вратата за Марлон Брандо. По-късно обяснява:

"Отхвърлих ролята не защото ме обзе силно чувство на срам. Не, просто беше въпрос на възпитание.“

През 90-те години става още по-взискателен и избирателен, затова и по-рядко се появява на екран. От тогава обаче остават ролите му в "Три цвята: червено“ (1994) на Кешловски и "Тези, които ме обичат, ще хванат влака“ (1997) на Патрик Шеро. Но не спира да играе в театъра.

„Един мъж и една жена“

И докато аплодисментите в кино и театралните зали не стихват, личният живот на актьора прелива от трагични събития. Първият му брак завършва с развод, през 1961 г. се жени втори път за режисьорката Надин Трентинян. Първото им дете умира внезапно на 9 месеца. Надин преработва драмата във филма си "Това се случва само на другите“ (1971) с Катрин Деньов и Марчело Мастрояни. Жан-Луи отказва да участва в него. Отношенията с жена му също са прегъват под тежестта на мъката им, в края на 70-те двамата се развеждат.

През 2003 г. третото дете на Трентинян, дъщеря му Мари, е убита от своя алкохолизиран приятел. Опечаленият баща казва, че това е жената, която той най-силно е обичал в живота си.

"Дъщеря ми има четири деца от четирима различни мъже. Всеки път изпитвах страхотна ревност към тия мъже, които добре познавах, защото ми се струваше, че отнемат частица от мен. Четвъртият ми отне всичкото. След смъртта на Мари три месеца не бях на себе си, не говорех, не излизах навън, просто нищо не правех. Един ден си казах, че имам две възможности: или да се самоубия, или да почна да се грижа за четирите деца, които останаха сираци. В крайна сметка избрах живота и станах добър дядо.“

От децата му остава жив само синът му.

През 2000 г. Жан-Луи Трентинян се жени трети път, съпругата му е Мариан Хьопфнер, бивша автомобилна състезателка, днес на 76 години.

„Любов“

2012 г. е звездна за Трентинян след участието му в "Любов“ на Михаел Ханеке. Филмът получава многобройни отличия от различни кинофоруми, сред тях и 4 за най-добра мъжка роля.

"Всичко в този филм се дължи на таланта на Ханеке – казва актьорът. – Той умее да вълнува, без да изтръгва сълзи и без да показва сантименталност. Затова толкова много харесвам "Любов“; той е хладен и в същото време трогва. Ако нещо мразя в киното, това са разчувстванията и фалшивите емоции.“

А истинската любов? Как изглежда тя за Жан-Луи Трентинян?

"Истински голямата любов в живота си изживях с една германка – разказва актьорът малко след премиерата на филма на Ханеке. – Това беше преди двайсет години, аз бях към 60-годишен. Жената беше точно обратното на Брижит Бардо. Беше суха, много авторитарна, непрекъснато ме командваше. Но един ден ме напусна заради … друга жена. Не мога да кажа, че се почувствах огорчен, защото тя ми даде много, с нея разбрах какво означава истинска любовна връзка. Тя казваше, каквото мисли, и правеше, каквото си иска. Крайните й яснота и точност бяха направо феноменални. Дори и за мен беше трудно да си го представя: една германка да ме научи на любов, мен – французина! Години по-късно се срещнахме и помежду отново прехвърчаха искри, но вече и двамата бяхме поели по различни пътища. Но иначе през целия си живот аз съм бил много страстен мъж, такъв, който лесно се запалва. С други думи: добър любовник!“

Как се запазва тази страст в старостта? Жан-Луи Трентинян има отговор не само от филма на Ханеке, но и от собствения си опит:

"С възрастта плътското започва да отстъпва, но страстта остава. Разбира се, трудно е да се възприеме старостта. Копнея за младостта си, припомням си чувствата и моментите на бурната любов. Иска ми се да скокна, да полудувам, да участвам в автомобилни състезания, но вече не съм в състояние. Знам, така е, уви.“

"За какво си мечтаете?“

"За хубави жени. Много обичах жените. Особено една. Вие много приличате на нея. Малко жени са ме гледали по този начин. Тя беше много красива.“

"Влюбените са винаги красиви.“

"Така е. Колко хубав може да бъде човек, когато е влюбен!“

Това не са думи от интервюта на Жан-Луи Трентинян. Това са реплики, които произнася героят му във филма "Най-хубавите години от един живот“, който излезе през 2019 г. В него 55 години след "Един мъж и една жена“ вече 83-годишният Клод Льолуш събира старите си герои в изпълнението на 89-годишиния Жан-Луи Трентинян и с две години по-младата от него Анук Еме. Какво се е случило с този мъж и тази жена? Оказва се, че през цялото време са мислили един за друг. Паметта понякога изневерява на героя на Трентинян, но вероятно точно деменцията е най-добрият начин да се отсее лошото и да остане само хубавото. Най-хубавото от целия живот! И то може да се събере само в една дума: любов.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт