Джером Клапка Джером, Teмза и лодките

Жечка Георгиева, преводач на новото издание на „Трима в лодка”, за живота на автора, голямата му любов и още.

За автора от преводача, "Трима в лодка (без да броим кучето)” , Жечка Георгиева

Бяхме четирима — Джордж, Уилям Самюел Харис, аз и Монтморенси.

Така започва тази книга. А всъщност са били трима - Джером е нямал куче. Монтморенси е изцяло плод на неговото въображение.

Пълното му име е Джером Клапка Джером. Това не е псевдоним. Необичайното си второ име дължи на баща си, който му го дава в чест на своя приятел Дьорд Клапка – унгарски генерал, живеещ в емиграция в малкото градче Уолсол в графство Стафордшир. Там се ражда Джером на 2 май 1859 г. Баща му постоянно сменял попрището си, без видим успех, като най-добре се справял като евангелистки проповедник и по всяка вероятност склонността на Джером към нравоучителни разсъждения, които читателят ще забележи и в "Трима мъже”, са наследство по бащина линия.

Бъдещият писател е бил едва на две години, когато бащата окончателно се разорява и семейството се мести в Лондон, в бедния работнически Ийст Енд. Макар и без средства, родителите му успяват да го дадат в престижно училище, но Джером не заляга особено над учебниците, а предпочита да чете безразборно и непрестанно, а тъй като бил надарен със забележителна памет, всичко прочетено оставало в главата му. Като забавен разказвач се прославя още като ученик, а шегите му се предавали от уста на уста от съучениците му.

След смъртта на баща му през 1871 г. се налага да напусне училище и си намира работа като чиновник в железниците – едва 14-годишен. Скоро след това умира и майка му и Джером и сестрите му остават кръгли сираци. Принуден е да издържа и себе си, и тях. През следващите години работи каквото намери – бил е и учител, и адвокатски чирак, и репортер, и актьор.

Именно като актьор обикаля страната надлъж и нашир, трупа ценни впечатления, които запечатва в уникалната си памет, и се запознава с Джордж Уингрейв, който ще стане негов приятел и прототип на един от най-забавните персонажи в повестта му. Те често сноват с лодка по Темза, заедно с още един приятел – Карл Хенчел, който в книгата ще се казва Харис. Тези разходки с лодки вдъхновяват впоследствие писателя за създаването на неговия забавен шедьовър.

Wikicommons

Джером и Джордж Уингрейв се запознават и сдружават по същия начин, както и друга знаменита двойка англичани, имам предвид Шерлок Холмс и доктор Уотсън. Джером живеел под наем в квартира, която не била по джоба му и хазяйката пред- ложила да си намери някой, с когото да дели раз- носките. Този някой бил банков чиновник, какъвто ще бъде описан и в книгата: "Джордж ходи да спи в една банка всеки ден от десет до четири, освен в събота, когато го събуждат и го изритват навън в два.” Само че Джордж не е дебелакът, тежащ близо 80 кила!, описан от Джером, а строен млад мъж, съдейки по снимките, които са стигнали до нас. Това не е единствената писателска измислица. В повестта Харис винаги знае едно местенце тук зад ъгъла, където поднасят превъзходно уиски, докато Хенчел в действителност е бил пълен въздържател и единственият трезвеник в компанията.

Но да се върнем малко назад. Насърчаван от по-голямата си сестра, Джером предава върху хартия впечатленията си, натрупани на театралната сцена, и публикува сборник с хумористични разкази, почерпани от личния му опит. Сборникът "На сцената и зад кулисите” е публикуван през 1885 г. и е приет много добре от читателите. Окрилен от този успех, Джером пише "Празни мисли на един празен човек” – весели есета за какво ли не. Книгата жъне огромен успех, по думите на самия Джером "грабеха я като топъл хляб” и за голяма радост на човечеството той решава да превърне писателската дейност в своя професия.

През 1888 г. среща любовта на своя живот Джорджина Елизабет Хенриета Станли Марис (Ети) и се жени за нея девет дена след като тя се развежда с първия си мъж. Една година по-късно двамата вече живеят в модния квартал Челси в западен Лондон. От прозорците на кабинета в новия дом на Джером се открива изумителна гледка към Темза и далечните хълмове отвъд града. Именно там той създава "Трима в лодка”. Книгата не била замислена като хумористична. Намерението на писателя било да опише Темза, нейната история, живописните места по течението й, пейзажите и историческите забележителности, красящи бреговете ѝ. Наскоро обаче Джером се бил завърнал от сватбеното си пътешествие (в "малка лодка” по Темза), бил в приповдигнато щастливо настроение и, за наша радост, не му било до сериозни пътеписи. Затова решава да започне с хумористичните пълнежи, които щели да внесат живот в разказа му и да свържат различните части. Но анекдотите се удавали лесно на Джером, те го увличали и в резултат се превръщат в гръбнака на книгата. Чак накрая, по негови спомени, с мъка успял да изсмуче от пръстите си малко сериозни "парчета” и ги вмъкнал тук-таме в различните глави. Само че редакторът му ги намерил за скучни и изхвърлил почти всичките. 

Гребането по Темза в онези дни е било мания на живеещите в близост до реката. През лятото на 1888 г. само регистрираните лодки по Темза са били над 8000. Но популярността на "Трима мъже” била такава, че година след излизането на книгата броят на лодките се удвоил!

бюлетин

още авангарт