Божественият Ив Сен Лоран

Ив Сен Лоран е дизайнерът, който пръв превърна усмивката на обичаната и щастлива жена в най-добрия възможен аксесоар. Харесваме фината и елегантна нишка, която успява да прокара в света на модата и която крепи добрия вкус и до днес. Представяме ви откъс от книгата "Ив Сен Лоран" на Лоранс Бенаим (ИК "Колибри"), в превод от френски на Галина Меламед.

Ив Сен Лоран, "младата звезда на висшата мода“, попълва въпросника на Пруст. 

Най-големият му недостатък? "Срамежливостта.“ 

Най-главното му качество? "Волята.“ 

Върхът на нещастието? "Самотата.“

Върхът на щастието? "Да спя с хората, които обичам.“ 

Талантът, който би искал да притежава: "Физическа сила.“ 

Как би искал да умре? "Внезапно.“ 

Любимият му исторически герой? "Шанел.“ 

Какъв би искал да бъде? "Битник.“

"Обожавам моята епоха, бутиците. Един костюм на Шанел е като дреха на Луи ХІV – чудесен документ…“ 

И добавя: "Думата привлекателност е заместила думата елегантност. Тя е по-скоро начин на живот, а не на обличане…

Жена, която плаче, защото последното палто е продадено. Откъснати в суматохата етикети. Протегната ръка, която се бори с рок- лята от жарсе с метални капси, защото другата ръка не влиза. Жената е дебела. Има големи гърди и ханш. Не е типът на Сен Лоран. Фурии по чорапогащник грабят копринени мъжки вратовръзки, колани-вериги с големи цигански халки, къси двуцветни килтове, велурени поли…

"Правете като Мирей Дарк, идвайте по обяд“ – съветва "Вог“.

"Сен Лоран Рив гош“. Малкото име е изчезнало. Но портретът в цял ръст от Арой се извисява над плексигласовите гондоли. С кръстосани ръце върху черния костюм той сякаш наглежда своя двойник – единият процъфтява на десния бряг, а другият – на левия, на улица "Турнон“ № 21. Всички тези жени искат нещичко от Ив Сен Лоран. Пиер Карден е бил пионерът на прет-а-портето във Франция. Но той само е експериментирал. Всъщност именно Ив Сен Лоран, лансирайки прет-а-порте, което лично създава, произвежда и разпространява, е причина за истинското му признание.

"С него всичко се промени“ – гордо казва Пиер Берже. Към тази дейност, считана дотогава само за икономическа необходимост, Сен Лоран прибавя удоволствието да облича епохата си, като я учудва.

"Прет-а-портето – казва той – не е Rive gauche (фр.) – ляв бряг, левият бряг на Сена, Париж на интелектуалците и на бохемата, за разлика от богатия и елегантен десен бряг. То е бъдещето. Знаем, че обличаме по-млади и по-възприемчиви жени. С тях можем да бъдем и по-дръзки.“ "Левият бряг“ ли? Мечтаехме за него още във "Фиакр“ – казва Ан- Мари Муньос, директорка на студиото "Висша мода“.

Нали през 1956 г. цялата тайфа е гледала "Любов следобед“ на Били Уайлдър в едно скапано кино в Сен Жермен де Пре? Нима Ив може да забрави сцената, когато Гари Купър, прелъстител на средна възраст, стои под една кон-зола в "Риц“, държи в ръката си обувката на девойка с панталон, Одри Хепбърн, и ѝ казва:

"У вас има нещо от Левия бряг.“

За първи път един моделиер отваря магазин, напълно независим от салоните, който много бързо става дневен "парижки клуб“. Найлонов мокет, фотьойли "Барселона“ от Мийс ван дер Рое. Декорацията на бутика е направена от Изабел Ебей, дизайнерка на всички напредничави парижани, които се ласкаят, че нямат никакви "Луи“ в дома си. С къси коси, самоуверена в костюма си, ушит от шивач във Валанс, Изабел Ебей смята стоманата и дървените плоскости за съвременни материали. "Вог“ я е потърсил преди една година, за да направи репортаж за апартамента на Ив Сен Лоран и Пиер Берже. След публикуването му Ив ѝ се е обадил:

"Искам топъл, а не хладен, съвременен магазин, в който хората имат желание да влизат и да пипат“.

Изабел превръща старата дълга и тясна хлебарница в семпъл бутик, лакиран в черно и червено, с отворени шкафове, метални стълбички за коланите и шаловете, поставки с прозрачни ковчежета за бижута. Клиентките влизат, докосват, харесват. Той единствен от големите моделиери използва едновременно мистерията на позлатените столове и продажбата на моделите си на "търговски“ цени. Прет-а-портето завладява парижанките – те имат свои култови бутици като "Лора“ (Соня Рикел) и "Дороте Бис“, като дори назовават дрехите в гардероба си с имената на марките. През 1966 г. те казват една "Кашарел“ (за риза), едно "Хари Ланс“ (за яке), един "Кориган“ (за пуловер).

Левият бряг допълва това удобство с чара на сензацията: пуловерът става суичър; коланът – бижу; смокингът – "лудостта на Париж“; роклята – "една малка Сен Лоран“, достатъчно семпла, за да се носи всеки ден, и твърде особена, след като и вдовец може да я забележи:

"Намирам ви за много елегантна. Обичате ли парите?“

Тези целомъдрени рокли и леки поли защитават тялото, но същевременно възбуждат желание то да бъде притежавано не защото се предлага, а защото отказва да се отдаде. Още от самото начало в стила "Рив гош“ има нещо забранено – далеч от извивките, разумно подчертани от права пола и комплект блуза и жилетка, вече се появява силуетът на една необичайна жена, любовница с тяло на дете. Бутикът е отворен на 26 септември 1966 г. Катрин Деньов е кръстницата му.

Актрисата живее по това време в Лондон. Връща се в Париж, за да изиграе във филма "Дневна красавица“ на Бунюел ролята на буржоазна дама, която всеки следобед се превръща в най-търсената жена в публичен дом. Жозеф Кесел, който дотогава е отказвал да се екранизира романът му, най-сетне е отстъпил. Катрин Деньов за първи път се появява в костюмите на Ив Сен Лоран такава, каквато една сюрреалистична комедия я разкрива чрез играта ѝ. От този момент русата и студена красавица окончателно изоставя образа на госпожицата от Рошфор заради своята собствена роля, от която никога повече няма да се откаже.

"Катрин Деньов е една от жените, които най-много ме вълнуват, защото притежава лъчиста красота и е най-великата френска звезда в наши дни… Мисля, че се обичаме много след първия филм, в който създадох костюмите ѝ. Става дума за "Дневна красавица“ на Луис Бунюел.“

На Роми Шнайдер ѝ трябваше дълго време, за да се отърве от балните рокли в "Императрица Сиси“, на Брижит Бардо – от черните очила и от постоянно преследващите я фотографи. Катрин Деньов, момичето от Отьой, утвърждава още от 1966 г. този усет към изкуственото, който я прави едновременно близка и неуловима. Червеният ансамбъл, както и шлиферът от черен винил не тежат на раменете ѝ – те я докосват, разкриват я. Показват нейната многоликост в пълнотата на един натюрел, който тя обогатява с всички прелести на изкуственото. Нейната фалшива невинност я прави жела-на като забранен плод. "С непознати вероятно е ужасно!“ Без корсет и финтифлюшки, Дневна красавица е блондинката, която печели добре. Другите червенокоси момичета ѝ завиждат заради мантото от черен винил. "Кардучи“? – казва една от тях, гледайки ревниво марката. – Май от нищо не се лишаваш.“ А другата я успокоява: "Не се ядосвай, видях същото във вид на конфекция“.

За откриването на бутика Катрин Деньов се е приготвила като за снимки. Пристига със светъл чорапогащник, лачени мокасини, манто с малки златни копчета, които внезапно хвърлят светлина върху героинята, на която Женвиев Паж, съдържателката на бардака, скрит зад табелата "Госпожа Анаис, модни принадлежности“, сякаш казва: "Вие сте млада и свежа, точно това тук се харесва. Обзалагам се, че за първи път работите“.

Ив Сен Лоран облича Катрин Деньов с онова дълбоко вникване в сюжета, с онова "доброволно подчинение“, за което Пруст твърди, че е начало на свободата. Потопявайки се във визията на Бунюел, Ив Сен Лоран възстановява собственото си виждане с още по-голяма искреност, сякаш във възхищението си от един майстор намира нещо, което ще му помогне да стане такъв, какъвто е: гений на перверзността. По повод на сцената – една от първите, – когато Дневната красавица се оказва изхвърлена от каляската от годеника си, завързана за дърво и шибана с камшик от кочияшите, Катрин Деньов разказва: "Ив беше нарисувал рокля от жарсе, но вътре беше поставил лейкопласт. Сякаш ми бе подсказал ролята, внушавайки ми как да я изиграя… В момента, когато късат роклята, шумът на лейкопласт веднага създава атмосфера на изнасилване…“