Уилям Дефо и Абел Ферара: като две деца на пясъчника

Актьорът и режисьорът представиха филма си „Сибир“ на фестивала в Берлин.

"Сибир“ е шестият филм, в който Абел Ферара работи заедно с Уилям Дефо. Добрата новина е, че е само 92 минути. Лошата е, че се усеща двойно повече. Главният герой Клинт (Дефо), прехвърлил средната възраст, има кръчма някъде насред безкрайния сняг. Странни са посетителите там.

 © Jens Koch

Инуит поръчва ром, дървосекач играе на игрален автомат, мечка напада всички, после влиза бременна жена, водена от руската си баба… Че бабата е рускиня, може да се разбере от езика, на който говори. Но това го схващат само тези зрители, които разбират руски. В самия филм не се указва по никакъв начин каква е бабата. Както и не се разбира какво казва инуитът. Защо няма надписи с превод? – попитаха режисьора Абел Ферара на пресконференцията в Берлин.

"Защото Клинт не разбира какво му се говори. Той е центърът на филма и всичко трябва да минава през него, съответно зрителят трябва да вижда нещата през героя, а не да знае повече от него. А пък аз така или иначе не харесвам филми, в които нещо се обяснява с надписи.“

Зрителят не само не разбира какво говори бабата, но и голяма част от ставащото на екрана. Затова си го доизмисля. Действието няма начало и край. Минало и настояще, спомени и реалност се преплитат. Реалност ли? Всъщност не е ясно кое е реално и кое фантазия. Клинт пътува напред-назад из живота си, не е уточнено дали събитията са преживени или само пожелани.

Разговори с баща му, ласките на майка му, секс с различни жени, неполучило се общуване с детето… моменти на щастие и на провал. Героят се носи от един епизод към друг с кучешки впряг с хъскита. Има сцена в пустинята, но основното действие е насред снега. Сибир, ако се съди по заглавието. Защо Сибир?

"Вече не помня как ми хрумна точно Сибир – отговори режисьорът. – За мен и за повечето американци Сибир е символ на изгнание, на самота. Там е студено. Това е някакво магическо, екзотично място, натоварено с най-различни смисли. Но зад заглавието не може да се търси нищо конкретно.“

Както всъщност и зад целия филм не може да се търси никаква конкретика. Към сегашния му вариант могат да бъдат добавени още подобни сцени или също така да бъдат махнати някои от вече съществуващите. Това не би променило нищо от внушението му, ако изобщо може да се говори за такова. Все пак някои от критиците разтълкуваха "Сибир“ като разказ за терзания на застаряващия мъж, т.е. че във филма си Ферара разказва за себе си. 

© Jens Koch

"С огромно удоволствие работя с Абел – каза Уилям Дефо. – Историята, която снимаме, ми е напълно безразлична. Нея така или иначе разбирам чак след края на снимките. "Сибир“ ми прозвуча като нещо приключенско. Но най-привлекателното ми се стори това, че изобщо не знаех какво е намислил да прави. Обичам да съм близо до Ферара. Той ме вдъхновява, кара ме да измислям нови неща, провокира ме да изразявам различни състояния, да измъквам неподозирани неща от тялото си. Ние и двамата сме силни личности, умеем да работим бързо и упорито. По време на снимки всеки се грижи за своята сфера, имаме си доверие, знаем, че никой няма да провали другия. А за мен най-важното е на терен да има еспресо. Колкото е по-добро кафето, толкова е по-добър крайният резултат.“

И все пак възможна ли е тази пълна идилия? Никакви спорове?

"О, ние сме като деца, които играят на един пясъчник и понякога се сдърпват на кого е кофичката, на кого лопатката. Естествено, скараме ли се, то е винаги пред свидетели, които след това със седмици ни разнасят. Истината е, че винаги се караме само за дреболии. За големите неща се разбираме без думи.“

Едно от тези "големи неща“ за Уилям Дефо е възможността да играе чрез тялото си. Абел Ферара му я предоставя и в "Сибир“.

"Само когато използвам тялото си, се чувствам в свои води, изпитвам творческо удоволствие – обясни актьорът. – За мен е някакъв ужас, ако се наложи да играя в семейна драма, където всички персонажи седят около масата в кухнята и си разменят реплики. Предпочитам герои, които се изразяват чрез физически действия. Едва тогава мога да покажа какво мога като актьор, стигам до границата на способностите си.“

Какво е привлякло Уилям Дефо точно към тази роля? Мистицизмът? Спиритуалността? Нещо, което никой още не е съзрял?

"Когато получа предложение за роля – каза на пресконференцията Дефо – първото нещо, което се питам е: ще искам ли тази тема да ме занимава в следващите няколко месеца. Колкото по-конвенционален е филмът, толкова по-малка е вероятността да се съглася. Търся ролите, които ще ми помогнат да преосмисля преживяното досега, да изляза от собствените си клишета. Искам да потъна изцяло в новия филм и на финала да съм научил нещо ново.“

Новото, което научава зрителят в края на "Сибир“, е познатото и незабравено старо: мъжът се лута между насилието и секса, душата му е дете и не намира покой дори под галещите ръце на майка му, и макар стигнал стабилната възраст над 60 години, той е все така объркан като някогашното малко момче. Действително като играещи на пясъчника в "Сибир“ Ферара и Дефо изграждат фигури от пясък, след което с кеф ги разрушават. И отново, и отново… В един момент им омръзва и филмът свършва.

Филмовото забавление е стабилно финансирано. От Германския филмов фонд продукцията получава 240 000 евро, от Кино и телевизионния фонд на Бавария 300 000 евро, от Южен Тирол 500 000 евро. Бюджетът е мечта за всеки европейски филм. Според част от критиката това е най-добрият филм на Абел Ферара, според друга – парите се изтекли в пясъка. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт