27 минути с тъгата на Теодор Ушев

Анимационният филм „Физика на тъгата” е спасение за фини души.

Филлмът на Теодор Ушев "Физика на тъгата” по едноименния роман на Георги Господинов ни кани на пътешествие с на пръв поглед кратка продължителност. Зад тези пълни с любов и болка 27 минути стоят 8 години труд. За да превърнат "Физика на тъгата” в първия анимационен филм, изцяло нарисуван с античната техника на енкаустиката. Така всеки кадър от филма е рисуван на ръка, а след това променян чрез нагряване и горещ восък. 

Достатъчни ли са 27 минути, за да махнем всички обвивки от душите си? За да разкажем болките си, да покажем раните си, да се запознаем със самотата? "Физика на тъгата” рисува с горещ восък по спомените на всички нас - връща аромати, спомени за докосвания, определена светлина, забравени емоции. Защото Аз сме - някъде дълбоко в душите ни има искра, която е еднаква за всички. И за която, ако не се грижим, ще изгасне.

На 3000 човека, присъствали на премиерата на филма, с души, тежащи по 21 грама, притежаващи една и съща искра, анимационният филм "Физика на тъгата” позволи да се разходят из себе си и да се срещнат с белезите си - с миналото, с меланхолията, с носталгията, с онези моменти, които идват изведнъж, опарват ни, а след това изчезват безследно, оставяйки само една тънка нишка на Ариадна, която да следваме. Цял живот.

"Физика на тъгата” е филм за онези моменти, в които се чувстваме най-уютно в анонимни хотелски стаи или пък някъде в небето; за стотиците пъти, в които самотата стои в ъгъла и ни се надсмива; за изгубеното детство и линиите по дланите ни, които ни отвеждат далеч от онези, които обичаме; за бездната, която зейва, когато любим човек отлети, някъде далеч, в пространство, което отдавна е замръзнало; филм за бащите, чакащи на някоя гара детето си, което не идва; за бащите, които си отиват; за търсещите дъщери и синове; за малките, лични капсули на времето, които всеки от нас прави в душата си; за уюта, който го посреща, когато надникне в тях; за дома като спасение.

Той е разказ за всички нас, които някога сме си тръгвали отнякъде, а всъщност болезнено много сме искали да останем. Универсална история, която, показвайки ни колко красива може да бъде болката, ни окуражава да я споделим, да я разкажем, да създадем и нашите собствени 27 минути, които да лекуват. 

Защото няма нищо срамно в тъгата. Само красота.

"Физика на тъгата" е посветен на покойния баща на Тео Ушев, а нишката баща-син присъства дори и в озвучаването на двете версии - тази на английски, в която звучат гласовете на Доналд и Росиф Съдърланд и френската с гласовете на режисьора Ксавие Долан и баща му Манюел Тадрос. Като че ли филмът ни кани да поговорим със собствените си бащи. Дори и вече отдавна да не са тук. Току-виж ги открием в собствените ни капсули на времето.

Все пак, краят на света понякога може да е нещо много лично. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт