Копола – режисьорът, който успява да отдалечи края

"Това е краят, мой единствен приятелю, краят на нашите объркани планове, краят на всичко, което е останало…“, пеят "Доорс“ във филма на Франсис Форд Копола "Апокалипсис сега“.

Някогашните 20-годишни зрители, които "подушваха“ заедно с полковник Килгор (Робърт Дювал) "миризмата на напалм рано сутрин“ и изтръпваха при музиката на Вагнер в сцената с хеликоптерите, днес влизат в третата си възраст. За тях ли е тази финална версия? За младите, които сега чуват за Виетнамската война? Или за самия режисьор, който е имал нужда да стигне до онзи краен, окончателен, желан вид, до който малко филми на практика стигат? 

Първият вариант на "Апокалипсис сега“ от 1979 г. е с дължина 147 минути. През 2001 г. Копола монтира нова версия със заглавието "Апокалипсис сега. Преоткриване“ и дължина 203 минути. "Апокалипсис сега. Финална версия“, която излезе тази година, продължава 183 минути. Само различното времетраенето на трите варианта е достатъчно, за да разберем, че Копола е минал през немалко лутания, колебания, въпроси, несигурност. Но очевидно е открил перфектната форма, която да му донесе пълно удовлетворение.

"Целта ми винаги е била да правя колкото се може повече различни филми и никога да не се повтарям – казва Копола в интервю за списание "Шпигел“. – Всеки път съм искал да изпробвам нещо ново. Затова и разликата между "Кръстникът“ и "Апокалипсис сега“ не би могла да бъде по-голяма: от една страна е строго конструираният гангстерски филм със статична камера, от друга – почти експерименталният военен филм, в който всичко се намира в непрекъснато движение. В този смисъл аз никога не правя едно и също. Истина е също така, че този специален филм "Апокалипсис сега“ никога не ме е оставял на мира. Може би защото други хора непрекъснато ме занимават с него.“

Организаторите на нюйоркския кинофестивал "Трибека“ решават да покажат филма в тазгодишната си програма, с което да отбележат 40-годишнината от излизането му. И питат Копола кой от двата варианта да вземат – от 1979 или от 2001 г. За режисьора и двата не са достатъчно добри, първият му се струва кратък и неизчерпателен, във втория пък сякаш действието накланя везната повече към доброто, а на него му се иска борбата да не е между доброто и злото, а между различните степени на злото. Затова предлага да направи специално за фестивала нова версия, крайна, която да отговаря на всичките му творчески амбиции.

"В оригиналната версия не се виждаше пристигането на Робърт Дювал върху дъската за сърф. Трябваше да я вкарам, както и сцената, в която малко по-късно Мартин Шийн краде дъската. Сложих и дългата сцена във френската плантация, която през 1979 г. бях изрязал. Защото сега за мен беше важно в история за Виетнамската война да покажа и призрачното присъствие на французите, които през 50-те години сами са водили там война. Сцената присъства във варианта от 2001 г., но в цялата си дължина, сега я премонтирах и е по-кратка. Най-общо – някои сцени добавих, други махнах.“

"Застанах очи в очи с ужаса“, казва герой във филма. Като ужас определят киноисториците и самото създаване на "Апокалипсис сега“: снимките продължават 16 месеца. Разходите стават двойно по-големи от предвидените, поради което Копола влага голяма част лични средства. Проблемите с артистите също не са малки. Две седмици в ролята на капитан Уилард се снима Харви Кайтел, но Копола не харесва начина му на игра и го сменя с Мартин Шийн. Повече от заснетите до този момент епизоди се преснимат. Няколко пъти се стига до скандали между режисьора и Марлон Брандо, който не харесва сценария. Освен това Брандо е с наднормено тегло и физически се оказва неподходящ избор за ролята на полковник Кърц. Поради което в повечето сцени е заснет в полумрак или съвсем на тъмно. По-късно този начин на снимане се оказва предимство за филма. Чак във версията от 2001 г. има сцени, в които актьорът се вижда на дневна светлина. Към нещастните случаи на терен се добавя и това, че Денис Хопър получава инфекция и трябва да постъпи на лечение в клиника за тропически болести.

"Едва от няколко години съм в състояние да гледам дистанцирано на този филм. Затова и чак сега, за 40-тата годишнина, за първи път можах трезво да преценя коя версия би била най-въздействаща. До този момент бях в плен на спомените, пълни с тъга и страхове. Непрекъснато се виждах в ролята на изплашения режисьор, който наблюдава собствения си фалит. Дълго време свързвах почти всеки кадър с историята на създаването му: "О, това беше в деня, в който разбрах, че главният ми актьор е получил инфаркт.“ Или: "Това беше, когато трябваше отново да изграждаме декора, тъй като тайфунът отнесе всичко.“ Разбира се, най-страшното беше инфарктът на Мартин Шийн и неизвестността дали ще оживее. Както и това, че филмът почна да води самостоятелен живот, който сякаш се изплъзваше от моя контрол. Също и в съдържателно отношение. Първоначално трябваше да завърши с голяма военна битка. Когато разбрах, че това е невъзможно, в мен се настани извънредно безпокойство. Веднъж на терен пристигна Брандо, ухилен до уши, и каза: "Насадил си се на пачи яйца с този финал. Веднага измисляй друг.“ Така и стана. Мисля, че се справихме.“

На фестивала в Кан през 1979 г. "Апокалипсис сега“ печели "Златна палма“ и наградата на ФИПРЕСИ. Следващата година е номиниран за 8 отличия "Оскар“, печели 2, има и три награди "Златен глобус“. Прави ли се класация за най-добрите филми на всички времена, "Апокалипсис сега“ неизменно присъства в нея.

Филмът се отделя от останалите холивудски продукции, занимаващи се с травмата, останала от войната във Виетнам. Копола прави нещо, което повечето режисьори не посмяват, а именно той разбира, че екстремните ситуации, в които избухват най-тъмните човешки емоции, не могат да бъдат представени чрез реалистични картини. Затова и "Апокалипсис сега“ не е реалистичен антивоенен филм, а творба за дъното, до което могат да достигнат човеците, попаднали в ситуация на война. В кошмарния свят на Копола няма героизъм, никой не се опитва да спаси някого друг. Няма възвишени цели. Няма показване на разумна военна политика, която би довела до разумни, взаимноизгодни решения. Няма национално знаме, което да се развява от вятъра. Има пълен хаос, низки страсти, спускане надолу и все по-надолу в мрака на човешките отношения, в джунглата на омразата. Съчувствието е лукс от цивилизацията. Егоизмът е път към оцеляването. Всеки се бори само за себе си и против всички. Вероятно точно за това киноисториците определят "Апокалипсис сега“ като филм, променил киното. Дали Копола е забелязал своето влияние в други филми?

"Да, случвало се е, но това само ме е радвало. Не е ли хубаво, че продължавам да живея във филмите на младите си колеги? Както Тенеси Уилямс и Елия Казан живеят в моите. Когато бях млад, исках да приличам на тях и съвсем естествено съм пооткраднал нещо от творчеството им.“

Неотдавна Копола обяви, че следващият му филмов проект ще се нарича "Мегаполис“ – утопичен епос за бъдещето на Ню Йорк.

"Не съм сигурен дали на моите 80 години ще имам времето и силите да изправя на крака този проект. Тъй като "Мегаполис“ в известен смисъл напомня "Апокалипсис сега“: филм, какъвто не е имало досега и който никой не иска да финансира, защото никой не може да си го представи. Дори и ангажирането на артисти се оказа сложна работа, защото досега не е правено нищо такова, че у тях да се предизвикат някакви асоциации. Дори и аз самият не знам дали всичко това, което е в главата ми, може да бъде реализирано. Но и преди 40 години, когато почвах "Апокалипсис сега“, не беше по-различно.“

"Това е краят, мой единствен приятелю, краят на нашите объркани планове, краят на всичко, което е останало…“ – се пее във филма на Копола – режисьорът, който всеки път досега е успявал да отдалечи края.