Изпепеляване по Мураками

Христиана Хинова

Мисля, че причината поради която "Спасителят в ръжта“ – вечната тийн класика на Селинджър – все още не е адаптиранa във филм, е същата поради която и кино разказите, базирани по произведения на Харуки Мураками, не успяват да повторят на екран магията на оригинала.

Много малко са филмите, които привидно неволно и елегантно натрупват атмосфера на напрежение, мистерия и угнетяваща кошмарност, без да разчитат на някакъв огромен драматургичен обрат или продължителни диалогични дуели. Корейският "Изпепеляване“, чиято литературна основа е разказът "Горящият хамбар“ от сборника "Изчезването на слона“, го прави. Постижението всъщност е екипно – от една страна на Мураками, дал вдъхновението за филма, от друга на чудесния акьорски екип, на режисьора Лий Чан-донг и на взимащата дъха операторска работа на Хонг Кюн-пио - човекът, отговорен и за визията на други южнокорейски продукции като Snowpiercer и The Wailing. 

Филмирането на Мураками e нелесна задача. Филмът по романа "Норвежка гора“ (2010 г.) не получи особено внимание. Всъщност "Изпепеляване“ е първият филм, който влезе във фокуса на престижни кинофоруми и за който се изговори много – спечели наградата FIPRESCI и беше номиниран за "Златна Палма“ на фестивала в Кан; наред с десетки други номинации и награди от фестивали в Азия. Освен това е първият корейски филм, който влезе в листата с 9-те предложения за Оскар за чуждоезичен филм, макар и да не успя да стигне до финалната 5-ица.

"Изпепеляване“ трае 148 минути и в никоя от тях не е скучен. Историята е привидно семпла – момче среща момиче, момичето заминава за известно време и моли момчето да се грижи за котката й. Когато тя се връща, нещата между тях не са същите – тя се появява с непознат приятел и тримата заедно попадат в странен триъгълник, в който отношенията са неловко неустановени. 

Целият филм е пропит с една меланхолична неизвестност, постоянно пулсираща във въпроса "Какво се случва?“ Зрителят е насочван накъде отива историята съвсем леко, както дете се води за ръка – нежно, но с уверен авторитет, че в крайна сметка разходката има за цел да разкрие някаква вълнуваща тайна. Режисьорът Лий Чанг-донг започва кариерата си като романист и като такъв много добре усеща баланса между литературния изказ и визуалната му трансофрмация.

"Изпепеляване“ е филм с наистина впечатляващо темпо – нито прекалено бавно, за да отегчи зрителя, нито пренасищащо, за да го разконцентира от същината на фабулата. 

Отделно от основната сюжетна линия – разследването, за което няма разказвам, за да не разваля удоволствието от гледането – "Изпепеляване“ задава темата за неравнопоставеността на класите в Южна Корея (двамата ни мъже герои са от диаметрални социални прослойки), която наскоро беше разгледана и в по-хорър визия в друг високо оценен корейски филм – Паразит на Бонг Джун-хо. 

"Изпепеляване“ не е филм за едно гледане и това определено е комплимент. Персонажите са сложни и загадъчни, историята подлежи на няколко прочита и интерпретации, музиката е страхотна и балансът от всички тези кино елементи е постигнат майсторски, така че да ви вземе ума.