Versace No 5

Убийството на италианския дизайнер, вдъхновило втори сезон на „Американска криминална история”.

 

“Американска криминална история” - “Убийството на Джани Версаче”. Сензационният сериал се фокусира върху разплитането на едни от най-големите криминални мистерии в САЩ. Според критиците именно това е една от най-блестящите криминални поредици. Вторият сезон събира Едгар Рамирес и Пенелопе Круз в образите на Джани Версаче и Донатела. Сценарият почива на книгата “Vulgar Favors: Andrew Cunanan” на Морийн Орг, която се опитва да направи дисекция на една нелепа смърт. Каква обаче е цялата истина и колко зловещо и абсурдно е самото убийство? Нека повдигнем завесите на една от най-забележителните криминални мистерии на нашето време и разберем какво точно се е случило с неподражаемия Версаче.

На 15 юли 1997 г. модният дизайнер Джани Версаче започва утрото си с разходка по улиците на Саут Бийч, придружаван от любимия си Антонио д’Амико. Отбиват се за чаша кафе в предпочитаното от тях "Нюз Кафе“, за да разгледат няколко модни списания и да се насладят на компанията си. Джани току-що се е завърнал от Париж, където успешно е представил последната си колекция. Сега си почива, обикаля плажовете и няма никаква представа, че в него са се вторачили две очи. Очи на безумец. Малко по-късно ще проехтят два изстрела, а Джани Версаче ще падне бездиханен на земята. 

Обезумелият поглед, в чието полезрение попада усамотената двойка, е на Андрю Кунанън, който е срещнал Джани Версаче в повратен момент от своя богат на хомосексуални приключения живот. Действието се развива на 21 октомври 1990 г. в скандалния квартал Кастро в Сан Франциско. Адвокатът Ели Гулд, един от новите приятели на Андрю, го повежда към разгулно и развратно пътешествие из баровете в Кастро, където се срещат хора от кориците, с каквито Андрю мечтае да се запознае. Един от тези хора е Джани Версаче – гениалният дизайнер, променил завинаги света на модата.

Мъжът, чийто стил е синоним за класа и блясък, човекът, който се слави с разточителния си начин на живот, влечението си към мъжете, пищните и бляскави ревюта, умението да прави дрехи, превърнали се в част от гардеробите на Мадона, Елтън Джон, принцеса Даяна, Наоми Кембъл и много други. "Колосъс“ е дискотеката, в която модното светило и Андрю се срещат. Версаче е истинска звезда в онази нощ – обграден от много хора, разменя любезни слова с почти всички, помахва на няколко души и в този момент се случва онова, което обикновено преобръща сюжета във филмите. Джани среща погледа на Андрю и започва да си проправя път през тълпата, стигайки до Кунанън и Ели Гулд.

Версаче подхваща любезен разговор, започващ с невинното Аз ви познавам, отправено към Конънан, който започва да играе играта, опиянен от щастието, че приказва с Джани Версаче. В края на вечерта Кунанън се опитва да се присъедини към антуража на Версаче, но без успех.

Започва да го гризе ревност, която, колкото и да е лишена от основания, в течение на времето става единствено по-силна. В този си период Андрю постепенно пропада дълбоко в развратните удоволствия и се отдава на безкрайни оргии, камшици, порнография и безброй други екстравагантни плътски наслади, създавайки си репутацията на най-желания сексуален роб в тайния свят на гей порното. 

И все по-често започва да проявява тъмната си страна.

 За да бъде изцяло подреден пъзелът в душата на тази объркана личност, започваме отначало с "Имало едно време“ и приказка, в която няма принцове и принцеси, а само злодей. На 31 август 1969 г. в Нашънъл Сити, Калифорния, на бял свят се появява малкият Андрю Кунанън. Той е четвъртото дете в семейството на офицера от военноморския флот Модесто Кунанън и неговата съпруга Мери Ан Скилачи. Взаимоотношенията между съпрузите са крайно нестабилни и децата са свидетели на един брак, който се разпада пред очите им. Често отсъстващият Модесто започва да си въобразява, че Мери Ан му изневерява, и агресивните настроения у него се надигат все по-силно. Той отправя тежки обвинения към съпругата си, която по-късно заради тази негова параноя страда от депресия. Още тогава проклетата ревност започва да разяжда семейството и един ден съвсем ще обърка сина им Андрю.



Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.

Taка започва романът на Толстой"Ана Каренина“. За децата е още по-сложно. Малкият Андрю се тормози от
трусовете в семейството и за известно време се крие в страниците на приключенските романи и комиксите. По-късно това му омръзва и започва да намира спасение в развратните купони, плътските удоволствия, алкохола и лекарствата, докато не идва и моментът, в който открива утеха в спусъците.

Още в тийнейджърска възраст започва да лъже приятелите си колко е
 богат баща му – иска да е щастлив поне в очите на останалите. В даден
момент обаче фантазията взема връх над реалността до степен, в която
започва да се говори за Андрю, че е патологичен лъжец.

 Поредният слух, който плъзва зад гърба на Андрю, се отнася до неговата сексуалност, но той не се тревожи от този факт.

Пенелопе Крус като Донатела Версаче

 

Слуховете са верни, а и той въобще не се притеснява да описва в детайли хомосексуалните си контакти. На съвсем крехка възраст вече е истинска звезда в нощните гей заведения. Младият мъж се представя с всевъзможни имена, изглежда по различен начин всяка вечер и често хората дори не го разпознават на следващия ден. След гимназията прекарва нощите си в креватите на различни мъже, докато един ден не осъзнава, че трябва да завърти опашка около по-заможни гейове, които търсят млади и опитни момчета за плътски удоволствия в замяна на щедро заплащане.
 През това време семейство Кунанън преживява поредните си трудни
моменти и пътищата на родителите се разделят. Андрю заминава за
 Филипините при баща си, където чрез проституция припечелва пари.
Премества се в Сан Франциско. Нощният живот в града на Залива го
провокира да се почувства на върха. Той е редовен посетител в Кастро – скандалният квартал, в който се докосва до бленуваната идея за
успял, бляскав, достолепен и чаровен мъж, разполагащ с талант, 
средства, много познанства и липса на самотни нощи, а именно
високопоставения дизайнер Версаче.

Пенелопе Крус като Донатела Версаче

 

След тази паметна среща нищо вече не е същото. Ирационалната ревност у Кунанън се надига с всичка сила. След блестящия нощен период на сексуалния роб настъпва момент на депресия и нещастие. Кунанън се чувства стар, макар и на 28. Занемарява външния си вид, напълнява и бързо сменя впечатляващите си дизайнерски дрехи с размъкнати и безцветни кройки. Най- накрая видът на Кунанън отговаря на вътрешното безредие и хаотични мисли, които обитават ума му. Освен всичко това джобовете му са съвсем празни, а и научава с ужас, че двама негови бивши любовници имат връзка – младият архитект Дейвид Мадсън и Джеф Трейл.

Това никак не се нрави на депресирания Андрю и той не успява да си намери място от ревност и натрапчиво усещане за гняв и тъга. В живота си Кунанън създава свои игри с маски, жажда за завист, желание за величие и популярност, но за пръв път става жертва на болезнена ревност, с която не знае как да се справи. Именно тази ревност пуска на свобода чудовището, изтъкано от тъга, гняв, страх и унищожителна ярост. Освен потенциалната загуба на скорошните му любовници на Кунанън не се нрави и фактът, че двамата младежи бавно се превръщат в това, което той така и не успява да бъде – имат връзка и се развиват професионално. Докато Дейвид и Джеф вървят 
към върха, той стремглаво пропада надолу.

Ужасната ревност на Андрю добива такива размери, че през 1997 г.
 демоните му го обладават напълно, той грабва телефона и започва да
крещи на Джеф, разпитвайки го за Дейвид.

Highsnobiety

Рики Мартин като Антонио д'Амико

 

Мъжът прави опит да отрече, но в замяна получава гневната и яростна заплаха "Ще те убия“. Съвсем скоро Андрю лети за Минеаполис, където се среща с двамата мъже в апартамента на Мадсън, за да се разберат, но разговорът не преминава гладко и напрежението ескалира, прераствайки в бой. Разгневеният Кунанън губи контрол над ума си, изтичва в кухнята и грабва чук, който стоварва върху черепа на Трейл. Кръвта е навсякъде. Шокираният Мадсън се превръща в съучастник на ненормалника, помагайки му да завият безжизненото тяло на Трейл в килима. Двамата бягат. По-късно полицията ще открие раница до трупа, в която са забравени личните документи на Кунанън.
На 45 мили от Минеаполис Андрю отбива джипа, с който пътуват, 
изпразва пистолета, който е прибрал от първата си жертва, в главата на
приятеля си Мадсън. Безумната ревност е тази, която дърпа спусъка. Тя
 ръководи и ръката, която хвърля чука по главата на Трейл, но мотивът за убийството на следващата жертва не е ясен.

Това е възрастният строителен предприемач Лий Миглин, който
 най-вероятно е случайната жертва, върху която Кунанън хвърля всичката си омраза. Мъжът умира в безумни мъки. Този път чудовището у Андрю се глези, изтезавайки до смърт с връзване на китките, забиване на градински ножици във все още надигащите се гърди и накрая минаване с автомобил върху трупа, докато не става на пихтия. Съвсем скоро психопатът влиза в списъка на ФБР за десетте най-издирвани престъпници. Ликът на вилнеещия убиец е разлепен навсякъде в страната. В известен смисъл Кунанън отново е звезда.

 Андрю решава да смени автомобила си, за да затрудни полицията. Този 
път убиецът открива убежище в гробището "Финс Пойнт“ в Пенсвил, Ню Джърси.

Обезумелият му поглед попада на червен шевролет пикап от 1995 г., паркиран пред къщичката на гробаря. Следва потропване по стъклото и молба за вода. Услужлив гробар и заплаха с пистолет. Животът или колата? Възрастният мъж дава ключовете от колата и в знак на благодарност получава смъртоносен куршум. 

Дотук с необмислените убийства. Следващият удар на чудовището изглежда напълно обмислен и добре планиран. На 10 май 1997 г. Андрю пристига в Маями Бийч и се завръща към бляскавия си период, изпълнен с плътски удоволствия и нощни пиянства. Кунанън не се тревожи от факта, че полицията го търси. Това не е в състояние да го спре да вилнее из гей клубовете, макар че все пак се дегизира, като дори понякога доставя удоволствие и на любителите на травеститите, като бръсне гладко краката си и облича рокли.

Два куршума по-късно



Изгарящото слънце на Маями неизбежно събужда у него спомена за онази
 паметна среща с Джани Версаче. Мъжът, който Андрю никога няма да бъде.
Мъжът, в чиито завивки никога няма да влезе, парите и величието, които 
няма да има. Следобедите той често започва да минава по 11-а улица и
се спира пред великолепното имение на модния гений, който ще бъде
 жертва номер пет. Ненормалникът дебне, докато един ден картите му най-
накрая не се подреждат. Обезумелият поглед на ревнивия убиец фокусира
 жертвата си в онова "Нюз Кафе“, което Джани толкова обича. Андрю 
оставя господата спокойно да се насладят на своята компания,
списанията и кофеина. Като за последно. Изчаква двойката да напусне
 заведението и тихо и незабележимо следва двамата мъже до имението н а
Джани. Това е мигът, в който Андрю ще унищожи тази химера Версаче –
човека, който, без да подозира, е влязъл в мислите на един объркан
 млад психопат.

С едно натискане на спусъка страданието ще изчезне. 
Няма повече да го преследват неистовите и обсебващи желания, свързани
с италианския дизайнер. Андрю стои там, взирайки се в тила на Версаче,
 воден от ирационалната си ревност, от всичкия гняв, трупан през
 годините, от яростта и самотата. Два куршума по-късно Джани вече го 
няма.

Осем дни след като Версаче издъхва, полицията най-накрая стига до 
Кунанън. Открива го издъхнал в плаващата къща на германския милионер
 Торстен Райнек. Пръснал е сам извратения си мозък. И единственото, за
 което може да се съжалява в този случай, е, че не го е направил
по-рано.

 

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт