Versace No 5

 

“Американска криминална история” - “Убийството на Джани Версаче”. Сензационният сериал се фокусира върху разплитането на едни от най-големите криминални мистерии в САЩ. Според критиците именно това е една от най-блестящите криминални поредици. Вторият сезон събира Едгар Рамирес и Пенелопе Круз в образите на Джани Версаче и Донатела. Сценарият почива на книгата “Vulgar Favors: Andrew Cunanan” на Морийн Орг, която се опитва да направи дисекция на една нелепа смърт. Каква обаче е цялата истина и колко зловещо и абсурдно е самото убийство? Нека повдигнем завесите на една от най-забележителните криминални мистерии на нашето време и разберем какво точно се е случило с неподражаемия Версаче.

На 15 юли 1997 г. модният дизайнер Джани Версаче започва утрото си с разходка по улиците на Саут Бийч, придружаван от любимия си Антонио д’Амико. Отбиват се за чаша кафе в предпочитаното от тях "Нюз Кафе“, за да разгледат няколко модни списания и да се насладят на компанията си. Джани току-що се е завърнал от Париж, където успешно е представил последната си колекция. Сега си почива, обикаля плажовете и няма никаква представа, че в него са се вторачили две очи. Очи на безумец. Малко по-късно ще проехтят два изстрела, а Джани Версаче ще падне бездиханен на земята. 

Обезумелият поглед, в чието полезрение попада усамотената двойка, е на Андрю Кунанън, който е срещнал Джани Версаче в повратен момент от своя богат на хомосексуални приключения живот. Действието се развива на 21 октомври 1990 г. в скандалния квартал Кастро в Сан Франциско. Адвокатът Ели Гулд, един от новите приятели на Андрю, го повежда към разгулно и развратно пътешествие из баровете в Кастро, където се срещат хора от кориците, с каквито Андрю мечтае да се запознае. Един от тези хора е Джани Версаче – гениалният дизайнер, променил завинаги света на модата.

Мъжът, чийто стил е синоним за класа и блясък, човекът, който се слави с разточителния си начин на живот, влечението си към мъжете, пищните и бляскави ревюта, умението да прави дрехи, превърнали се в част от гардеробите на Мадона, Елтън Джон, принцеса Даяна, Наоми Кембъл и много други. "Колосъс“ е дискотеката, в която модното светило и Андрю се срещат. Версаче е истинска звезда в онази нощ – обграден от много хора, разменя любезни слова с почти всички, помахва на няколко души и в този момент се случва онова, което обикновено преобръща сюжета във филмите. Джани среща погледа на Андрю и започва да си проправя път през тълпата, стигайки до Кунанън и Ели Гулд.

Версаче подхваща любезен разговор, започващ с невинното Аз ви познавам, отправено към Конънан, който започва да играе играта, опиянен от щастието, че приказва с Джани Версаче. В края на вечерта Кунанън се опитва да се присъедини към антуража на Версаче, но без успех.

Започва да го гризе ревност, която, колкото и да е лишена от основания, в течение на времето става единствено по-силна. В този си период Андрю постепенно пропада дълбоко в развратните удоволствия и се отдава на безкрайни оргии, камшици, порнография и безброй други екстравагантни плътски наслади, създавайки си репутацията на най-желания сексуален роб в тайния свят на гей порното. 

И все по-често започва да проявява тъмната си страна.

 За да бъде изцяло подреден пъзелът в душата на тази объркана личност, започваме отначало с "Имало едно време“ и приказка, в която няма принцове и принцеси, а само злодей. На 31 август 1969 г. в Нашънъл Сити, Калифорния, на бял свят се появява малкият Андрю Кунанън. Той е четвъртото дете в семейството на офицера от военноморския флот Модесто Кунанън и неговата съпруга Мери Ан Скилачи. Взаимоотношенията между съпрузите са крайно нестабилни и децата са свидетели на един брак, който се разпада пред очите им. Често отсъстващият Модесто започва да си въобразява, че Мери Ан му изневерява, и агресивните настроения у него се надигат все по-силно. Той отправя тежки обвинения към съпругата си, която по-късно заради тази негова параноя страда от депресия. Още тогава проклетата ревност започва да разяжда семейството и един ден съвсем ще обърка сина им Андрю.



Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.

Taка започва романът на Толстой"Ана Каренина“. За децата е още по-сложно. Малкият Андрю се тормози от
трусовете в семейството и за известно време се крие в страниците на приключенските романи и комиксите. По-късно това му омръзва и започва да намира спасение в развратните купони, плътските удоволствия, алкохола и лекарствата, докато не идва и моментът, в който открива утеха в спусъците.

Още в тийнейджърска възраст започва да лъже приятелите си колко е
 богат баща му – иска да е щастлив поне в очите на останалите. В даден
момент обаче фантазията взема връх над реалността до степен, в която
започва да се говори за Андрю, че е патологичен лъжец.

 Поредният слух, който плъзва зад гърба на Андрю, се отнася до неговата сексуалност, но той не се тревожи от този факт.

 

Слуховете са верни, а и той въобще не се притеснява да описва в детайли хомосексуалните си контакти. На съвсем крехка възраст вече е истинска звезда в нощните гей заведения. Младият мъж се представя с всевъзможни имена, изглежда по различен начин всяка вечер и често хората дори не го разпознават на следващия ден. След гимназията прекарва нощите си в креватите на различни мъже, докато един ден не осъзнава, че трябва да завърти опашка около по-заможни гейове, които търсят млади и опитни момчета за плътски удоволствия в замяна на щедро заплащане.
 През това време семейство Кунанън преживява поредните си трудни
моменти и пътищата на родителите се разделят. Андрю заминава за
 Филипините при баща си, където чрез проституция припечелва пари.
Премества се в Сан Франциско. Нощният живот в града на Залива го
провокира да се почувства на върха. Той е редовен посетител в Кастро – скандалният квартал, в който се докосва до бленуваната идея за
успял, бляскав, достолепен и чаровен мъж, разполагащ с талант, 
средства, много познанства и липса на самотни нощи, а именно
високопоставения дизайнер Версаче.

 

След тази паметна среща нищо вече не е същото. Ирационалната ревност у Кунанън се надига с всичка сила. След блестящия нощен период на сексуалния роб настъпва момент на депресия и нещастие. Кунанън се чувства стар, макар и на 28. Занемарява външния си вид, напълнява и бързо сменя впечатляващите си дизайнерски дрехи с размъкнати и безцветни кройки. Най- накрая видът на Кунанън отговаря на вътрешното безредие и хаотични мисли, които обитават ума му. Освен всичко това джобовете му са съвсем празни, а и научава с ужас, че двама негови бивши любовници имат връзка – младият архитект Дейвид Мадсън и Джеф Трейл.

Това никак не се нрави на депресирания Андрю и той не успява да си намери място от ревност и натрапчиво усещане за гняв и тъга. В живота си Кунанън създава свои игри с маски, жажда за завист, желание за величие и популярност, но за пръв път става жертва на болезнена ревност, с която не знае как да се справи. Именно тази ревност пуска на свобода чудовището, изтъкано от тъга, гняв, страх и унищожителна ярост. Освен потенциалната загуба на скорошните му любовници на Кунанън не се нрави и фактът, че двамата младежи бавно се превръщат в това, което той така и не успява да бъде – имат връзка и се развиват професионално. Докато Дейвид и Джеф вървят 
към върха, той стремглаво пропада надолу.

Ужасната ревност на Андрю добива такива размери, че през 1997 г.
 демоните му го обладават напълно, той грабва телефона и започва да
крещи на Джеф, разпитвайки го за Дейвид.

 

Мъжът прави опит да отрече, но в замяна получава гневната и яростна заплаха "Ще те убия“. Съвсем скоро Андрю лети за Минеаполис, където се среща с двамата мъже в апартамента на Мадсън, за да се разберат, но разговорът не преминава гладко и напрежението ескалира, прераствайки в бой. Разгневеният Кунанън губи контрол над ума си, изтичва в кухнята и грабва чук, който стоварва върху черепа на Трейл. Кръвта е навсякъде. Шокираният Мадсън се превръща в съучастник на ненормалника, помагайки му да завият безжизненото тяло на Трейл в килима. Двамата бягат. По-късно полицията ще открие раница до трупа, в която са забравени личните документи на Кунанън.
На 45 мили от Минеаполис Андрю отбива джипа, с който пътуват, 
изпразва пистолета, който е прибрал от първата си жертва, в главата на
приятеля си Мадсън. Безумната ревност е тази, която дърпа спусъка. Тя
 ръководи и ръката, която хвърля чука по главата на Трейл, но мотивът за убийството на следващата жертва не е ясен.

Това е възрастният строителен предприемач Лий Миглин, който
 най-вероятно е случайната жертва, върху която Кунанън хвърля всичката си омраза. Мъжът умира в безумни мъки. Този път чудовището у Андрю се глези, изтезавайки до смърт с връзване на китките, забиване на градински ножици във все още надигащите се гърди и накрая минаване с автомобил върху трупа, докато не става на пихтия. Съвсем скоро психопатът влиза в списъка на ФБР за десетте най-издирвани престъпници. Ликът на вилнеещия убиец е разлепен навсякъде в страната. В известен смисъл Кунанън отново е звезда.

 Андрю решава да смени автомобила си, за да затрудни полицията. Този 
път убиецът открива убежище в гробището "Финс Пойнт“ в Пенсвил, Ню Джърси.

Обезумелият му поглед попада на червен шевролет пикап от 1995 г., паркиран пред къщичката на гробаря. Следва потропване по стъклото и молба за вода. Услужлив гробар и заплаха с пистолет. Животът или колата? Възрастният мъж дава ключовете от колата и в знак на благодарност получава смъртоносен куршум. 

Дотук с необмислените убийства. Следващият удар на чудовището изглежда напълно обмислен и добре планиран. На 10 май 1997 г. Андрю пристига в Маями Бийч и се завръща към бляскавия си период, изпълнен с плътски удоволствия и нощни пиянства. Кунанън не се тревожи от факта, че полицията го търси. Това не е в състояние да го спре да вилнее из гей клубовете, макар че все пак се дегизира, като дори понякога доставя удоволствие и на любителите на травеститите, като бръсне гладко краката си и облича рокли.

Два куршума по-късно



Изгарящото слънце на Маями неизбежно събужда у него спомена за онази
 паметна среща с Джани Версаче. Мъжът, който Андрю никога няма да бъде.
Мъжът, в чиито завивки никога няма да влезе, парите и величието, които 
няма да има. Следобедите той често започва да минава по 11-а улица и
се спира пред великолепното имение на модния гений, който ще бъде
 жертва номер пет. Ненормалникът дебне, докато един ден картите му най-
накрая не се подреждат. Обезумелият поглед на ревнивия убиец фокусира
 жертвата си в онова "Нюз Кафе“, което Джани толкова обича. Андрю 
оставя господата спокойно да се насладят на своята компания,
списанията и кофеина. Като за последно. Изчаква двойката да напусне
 заведението и тихо и незабележимо следва двамата мъже до имението н а
Джани. Това е мигът, в който Андрю ще унищожи тази химера Версаче –
човека, който, без да подозира, е влязъл в мислите на един объркан
 млад психопат.

С едно натискане на спусъка страданието ще изчезне. 
Няма повече да го преследват неистовите и обсебващи желания, свързани
с италианския дизайнер. Андрю стои там, взирайки се в тила на Версаче,
 воден от ирационалната си ревност, от всичкия гняв, трупан през
 годините, от яростта и самотата. Два куршума по-късно Джани вече го 
няма.

Осем дни след като Версаче издъхва, полицията най-накрая стига до 
Кунанън. Открива го издъхнал в плаващата къща на германския милионер
 Торстен Райнек. Пръснал е сам извратения си мозък. И единственото, за
 което може да се съжалява в този случай, е, че не го е направил
по-рано.

 

 

Версаче Кино Пенелопе Крус