Карикатурите и кориците на The New Yorker са обичани още от основаването на списанието през 1925 г. За визуалния облик на списанието е отговорен първият служител Риа Ървин (неговата титла е „художествен редактор“). Ървин създава стотици корици на The New Yorker, включително първата и най-известна - Юстас Тили, който гледа пеперуда през монокъл.
„The New Yorker очаква да се отличава със своите илюстрации“, пише Харолд Рос в първоначалния си проспект за списанието, „които ще включват карикатури, скици, комикси и хумористични и сатирични рисунки в съответствие с неговата цел.“
Деветдесет години след написаното от Рос все още се смята, че първото нещо, което читателят на The New Yorker прави, щом хване списанието, е да прелисти страниците, за да се засмее на карикатурите. Преди няколко години рисунките на списанието намериха и свой нов виртуален дом – Instagram. Списанието сподели някои от най-харесваните графики в страницата им от изминалата година.
Заповядай, извинявай за бъркотията, тъкмо започна да не ни пука.
Ще прекараш ли 18 месеца и десетки хиляди долари в планиране на парти с мен?
Не ме интересува, че е на зеленчукова основа, плашиш останалите.
— Да бе, отивай си — ще се оправя и сам тук в тъмницата.
— Първите му пасивно-агресивни думи!
Аз пък мисля, че си чудесен.
Той е най-добрият ми приятел и работи по цял ден. Не може ли поне да помахаш с опашка?
Осемдесетте. До сега щах да: (1) имам процъвтяваща стабилна кариера, (2) съм купила първото си жилище, (3) имам непоколебима вяра в икономиката на „просмукването“.
Според листа Ви изпитвате кратки изблици на надежда, последвани от продължителни вълни от страх.
Лазерната ми операция беше скъпа, но си заслужаваше.
Опитахте ли да го изключите и да дремнете?
Зимно палто | Лятно яке | Палто, което можеш да носиш само един ден в годината, пролетта, когато е слънчево, но не е горещо, даже не е и особено топло, около 14 градуса, ако трябва да сме точни. Вероятно притежавате това палто.
Дали това е ваша работа?
— Отново отговорът е не.
Поздавления! Повтори една и съща шега хиляда пъти.
Много обичам, когато ризите станат карирани.
Замръзявам всичките си остатъци до момента, в който не ми е толкова гузно да ги изхвърля.
Виждам, че е ново, защото е живо.
Хубаво е от време на време да се стресираш за работа си на свеж въздух.