Когато всичко това мине, ще се прегърнем и ще танцуваме

Le Monde се обръща към читателите си, за да ни разкажат за какво мечтаят и какво си пожелават за дните, в които пандемията ще си е отишла.

В навечерието на Бъдни вечер Le Monde ни напомниха, че с всеки изминал ден, с всеки час, дори с минутите, които отлитат, се приближаваме все по-усилено до така бленуваното “след”, за което копнеем вече близо 365 дни. 

Казват, че най-съкровените желания се сбъдват и вярваме, че списъците на хората с прегръдките, пътешествията, танците, смелите решения, високите скокове, дръзките любови, ще се сбъднат много по-бързо, отколкото подозираме. 

Какво ще се случи “след”? Пожелаваме си още малко сила и търпение да изчакаме. Да бъдем готови за чудесата, които се носят към нас. Знаем, че ще се прегърнем и ще танцуваме. А вие какво бихте направили, когато всичко това отмине? Ето как отговарят читатели на Le Monde: 

Гита К., Париж:Ще благодаря. На живота, на всички малки и големи, на смелите и уплашените. Ще следвам пътя на мъдростта, ще чувствам радостта, ще прекося океана, за да прегърна родителите си и да им кажа: “Тук съм.” 

Емили, 21 г., студентка:

Ще замина за края на света. Изглежда като желание-класика, но наистина най-силно за това копнея. Точно днес и тук, облечена в пижама, у дома, в поредната ми Zoom среща и в очакване на поредното Face Time обаждане от приятели. Ще напусна четирите стени в апартамента, ще бъда далеч от семейството си, сама със сак в непозната страна, готова да проуча нови земи и култури. Защо не Австралия? 

Клер, 33., ресторантьорка: Ще живея през цялото време така, сякаш нищо не се е случило.

Пиер-Люи, 20 г.: Най-сетне отново ще прегърна баба.

Анонимен, 17 г.: Ще направя всичко, от което винаги ме е било страх.

Стефани, 39 г.: Искам приятелите ми на живо да ми разказват ентусиазирано за това, което преживяват и което се случва в живота им. Копнея да гледам лицата им, когато говорят за бъдещите си проекти, за новите си познанства. Ще се смеем на маса около храната, която никога няма да свършва. В момента съм HR в Париж, но когато всичко това приключи, ще замина да продавам книги в Бери.

Сара, 28 г., Париж: Ще изляза навън, ще танцувам цяла нощ, ще подкрепям кариерата на всички диджеи.

Валери: Ще се изкача на Монмартр, ще се разхождам в парковете и ще посетя всички бистра с тераси, от които ще крещя “Наздраве” на всички минаващи по улиците.

Катрин, 43 г.: Ще вървя, вървя, вървя. Ще си нахлузя туристическите обувки и ще потегля в незнайна посока.

Сесил, 54г.: Ще говоря с лица, не с монитора и телефона си. Ще ходя свободно по улиците докато капна от умора, без да броя крачки и километри или да гледам часовника. 

Алин, 72 г., пенсионерка: Ще приготвя пикник за семейството си. Представям си как ще бъдем в градината на бяло одеяло, децата ще се смеят, бебетата ще топлят сърцата ни. Тоест… мечтая за живота, който имах. Копнея да виждам приятелството, любовта, свободата.

Л., 30 г.: Ще се мотая сред природата, ще крача из тревата и ще се наслаждавам на пролетното слънце.

Орели, 44 г.: Ще се усмихвам широко на всички по улиците и ще пея за новооткритата свобода. О, също така ще изгоря маските си.

Жулиет: Ще пожелая да се телепортирам на някой дансинг и в сърцето на някой пищен купон, на който да се забавлявам и смея до припадък.

Тереза, 53 г.: Ще си сложа червено червило и ще изляза навън.

Емили: Ще отида на концерт. Не съм виждала човек да пее на живо от февруари и тъкмо това ми липсва най-много.

Клер Г.: Ще дишам. Ще си махна маската и ще дишам. Ще поемам дълбоко дъх с гърдите си и ще се наслаждавам на свободата. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РестАрт