Маркиз Дьо Сад на фона на Бах

По повод на „Аркьой. Илюзорен алманах“ от черногорския писател Александър Бечанович – награда за литература на Европейския съюз 2017.

Всичко е илюзия в романа за прословутата афера Аркьой от 18 век с главен герой небезизвестният маркиз Дьо Сад и проститутката? просякинята? Роз Келер, с която маркизът се отдава на сексуалните практики, приели впоследствие неговото име. Роман, в който историята се повтаря многократно в различен ракурс и от различна гледна точка на главния герой, запътил се към своята винаги една и съща "авантюра“ с различно настроение и извличащ от нея различно удоволствие. Роман римейк не на друго произведение, а на действителна случка, отвела главния герой в затвора. Естетски упражнения по стил, литература заради удоволствието от литературата. И какво още? Четивен, интригуващ, любопитен, завладяващ роман, който си струва да се прочете.

А защо Бах?

В Атракция вече е ставало дума за музиката в литературата по повод на творчеството на Марсел Пруст и на автобиографията на Венсан Винел. Не искам никого да заблудя – в "Аркьой. Илюзорен алманах“ няма музика. Изобщо. Освен накрая, след като са изчерпани всички вариации по темата Роз Келер, след като е ставало дума за полиция и съдебни органи, но и за театрална постановка, каквато би могла да бъде тази история, за актьори /сред които жената на маркиза и нейната "маман“/, за слухове, за истина и неистина, за факти и фалшиви новини, след всичко това Бечанович без никаква видима причина изброява няколко произведения на Йохан Себастиян Бах в качеството им на саундрак към романа. Защо? Дали Бах е звучал в ушите на протагонистите на тази забележителна творба – на кои, на маркиза "насилник“ /дали е насилник?/, на потърпевшите /дали са потърпевши?/, или на автора, докато е писал, или може би авторът е искал Бах да звучи в ушите на читателите? И защо точно Бах? Дали заради сонорната чистота на музикалната му фраза, сравнима с естетическата чистота на откровеното насилие и на благосклонното му приемане, дали заради точността на тоновата подредба, подобна на безупречното изпълнение на предварително замисления от насилника план? А може би с предчувствие за филм?

Добре би било Атракция да попита Александър Бечанович с какви фантазми е било изпълнено съзнанието му, когато е добавил съвършенството на една музика към безпогрешното изпълнение на един порочен замисъл.

Междувременно да прочетем малко от книгата и от края й.

Изявление на Роз Келер, направено в замъка Аркьой,

записано със сигурната ръка на съдебния

регистратор Шарл Ламбер

На 4 април Лето Господне 1768, понеделник, в замъка Аркьой, в съдебните помещения, пред нас, г-н Шарл-Рене Коане, общински съдия, и г-н Герсан дьо ла Бернадиер, полицейски старшина от Бур-ла-Рен, изпратени специално за този случай, се появи женска особа, която се представи като Роз Келер, трийсет и шест годишна, без постоянна работа и постоянно местожителство, повременно просякиня, и даде следното изявление, заклевайки се, че ще говори единствено и само истината: Нека уважаемите господа чуят моя разказ, нека чуят гласа на нещастницата, на която вчерашният ден отреди толкова горчива съдба, че не знам дали някога ще се оправя, нека уважаемите господа знаят, че аз като всяка добра християнка тръгнах вчера сутринта сама към църквата, да се причестя и помоля, исках да се обърна към Бога, да ми помогне, на мен, клетата, защото си нямам никого на света, защото мъжът ми, Шарл Валантен, лека му пръст, честен и навсякъде приеман с радост сладкар, ах, какви само хубави сладкиши правеше, умря преди няколко месеца и ме остави сам-самичка, мене, дето съм чужденка от Страсбург, затова трябваше да се оправям както знам и мога, да чукам от врата на врата, да питам дали са им нужни услугите на предачка, но без успех и започнах от време на време да прося, за което много се срамувам, но трябва от нещо да се живее, откакто непрежалимият Шарл ме напусна така рано и както ви казах, през оная сутрин тръгнах рано към църквата Les Petits Pères, на молитва, пълна с вяра, че и за мен ще има по-хубаво утре, нещата ще тръгнат на добро от тоя Великденски ден, причестих се и излязох отново на улицата, беше студено, седнах на мястото, на което и преди съм седяла наPlace des Victoires и протегнах ръка с надежда, че в това утро на празнично благодеяние ще се намери добра християнска душа, ще се смили над клетата вдовица и ще ми даде малко пари, та да изкарам някой друг ден преди да намеря работа, която да ме измъкне от тая беда, много хора минаваха край мен, господата почти не ми обръщаха внимание, но знаех, че трябва да съм търпелива, че сигурно има някой, дето няма да ме отхвърли на този най-скъп празник и наистина доближи се един човек и ми даде един сол, казах му Нека ви награди Бог за милостта, защото Той вижда всичко, така му казах и той мълчаливо си отиде, после камбаната на църквата удари девет,  казах си ще остана още малко, ето че ми потръгна, няма тази нощ  да отида в леглото без скромна вечеря и тогава видях как един човек ме гледа, не отмести погледа си и като го погледнах, стоеше облегнат на статуята на  нашия възвишен крал Луи XIV, обърнах се на другата страна, ама още чувствах погледа му на гърба си, помислих си, че тръпки ме побиват и сама не знам защо, но наистина такива тръпки никога не съм усещала, стана ми още по-студено и тогава чух стъпки зад мене и точно знаех кой ще бъде тук, когато се обърна, да, беше оня мъж, до статуята, който страшно ме гледаше, сега стоеше над мен, а аз седях с протегната ръка за милостиня, носеше сиво палто, на пояса му висеше нож, в едната си ръка държеше бастун, в другата – бял маншон, лицето му беше строго, изглеждаше странно, после се завъртя, сякаш иска да види дали някой го гледа, тогава трябваше да разбера, че това не води до нищо добро, той ме погледна за миг, после се засмя, лицето му се измени, наведе се към мен и рече, Трябва някой да ми изчисти къщата, ти можеш да го направиш за по-малко от ден, но аз не позволих да ме мами, казах, Господине, за каква ме мислите, аз съм почтена жена, каква си мислите, че съм, да нямате някакви нечестиви намерения към клетата вдовица, а той каза, О, какво говорите, трябва ми само камериерка, за това ще ви дам добра заплата и храна, на мен това ми беше съмнително, но както рекох, аз съм жена без пари, всяка работа е добре дошла, трябва понякога да рискувам, да се надявам, че хората са добри и богоугодни в сърцето и душата и ще подадат ръка за помощ на ония, на които най-много им трябва и тогава казах, Каква ще ми бъде заплатата, за да разтребя къщата ви и той рече Едно екю, това за мене, да знаете, са много пари, помислих малко, още веднъж погледнах този господин в лицето, в сините му очи, и се съгласих, какво друго да сторя, той пак се засмя, аз станах и заедно отидохме до една къща близо до Nouvelle Halle, помислих, че там е къщата, която ще чистя, качихме се на третия етаж и влязохме в апартамента, беше хубаво нареден, два фотьойла и шезлонг, стените облечени в жълта дамаска, помислих, че не е много подредено, но не е мръсно, няма да се уморя, но защо ме е довел тук, отвърна, че ще върша своята работа не тук, а в къщата му на село, той отива да вземе някои неща, трябва да почакам да се върне около час и започнах, както обещах, да чакам, само понякога поглеждах през прозореца, в сутрешните часове, като се погледне отгоре, Париж е още по-хубав, за това си мечтаех в Страсбург, тоя един час мина много бързо и той се появи на вратата, още държеше маншона в ръцете си, каза ми Приготвих всичко, долу чака каретата, слязохме бързо, каретата ни чакаше близо до входа, на главата на кочияша беше нахлузена шапка, беше малко кривоглед, влязохме в каретата, бичът изплющя, конят бързо тръгна, помислих си, че докато пътуваме, ще видя градските улици, а после природата, рядко съм имала възможност да й се любувам, живеете ли лошо, за нищо нямате време, но щом тръгнахме, той веднага спусна дървените щори на прозорците и се озовахме в пълен мрак, чувах само копитата на конете и от време  на време свистенето на бича, после господинът се наведе към мен и ме попита, Знаеш ли къде  отиваме, Откъде да знам къде отиваме, отвърнах, аз трябва само да изчистя къщата ви и нищо повече, отговорът май му хареса, защото се облегна на седалката и млъкна, не виждах добре лицето му, само от време на време, когато слънцето пробиваше през щорите, забелязвах, че главата му се е наклонила към лявото рамо, сякаш спи, но веднъж или два пъти видях, че очите му са отворени и скришом ме гледа, опитах се и да заспя, особено като усетих, че тръгнахме по селски път, затворих очи, ама сънят не идваше, в такъв мрак човек не е спокоен, беше ми неудобно, но какво можех да направя, трябваше да завърша работата, която бях поела, каквото и да ми струва, това си е, така си мислих, а оня продължаваше да мълчи, изобщо не ме заговори, докато не стигнахме до селото, после вдигна щорите и слънцето ми блесна в очите, вероятно беше вече пладне, каретата изведнъж спря, той изчака миг, после с ръка ми посочи да отворя вратата, сторих го, той отново посочи с ръка и аз слязох, а след мене и той, като се отдалечих малко, той се обърна към кочияша, който се бе навел и му пошепна нещо, не можах да чуя какво, после извади от джоба си някаква кутийка, толкова малка, че не знам какво би могло да се побере в нея, и тогава кочияшът високо, бих рекла неприлично, се засмя и пое по обратния път, сигурно към Париж, и ние тръгнахме към онази къща, после госпожите, моите благодетелки, ми казаха, че се намира на улица L’Аrdenay, а когато стигнахме до нея, той ми рече да го изчакам от другата страна и влезе през главния вход на двуетажната къща, чаках го, потрая малко повече, после той отвори зелената издраскана врата за слугите и ме пусна да вляза, отново се запитах дали тук ще има много работа за мен, дали ще успея да подредя цялата къща преди да се стъмни, защото ми се искаше да се върна колкото може по-рано в Париж, за това си мислих, докато минавахме през двора, когато влязохме в къщата, той посочи, че трябва да тръгнем по стълбите нагоре, веднага забелязах, че не са много чисти, щом стигнахме на етажа, заведе ме в една голяма стая с две легла с хубав балдахин и тук прозорците бяха покрити с тъмни завеси, беше полумрачно и аз си помислих, че този човек се бои от светлината, бяга от нея като дявол от кръста, точно това си помислих, а той попита Гладна ли си, да ти донеса ли хляб и малко вино, на което аз кимнах с глава, а той рече Чувствай се като у дома си и завъртя два пъти ключа в бравата, като излезе, после видях, че в стаята има още два стола и че стените са облечени в дърво, какво можех да правя между тези сенки, седнах на леглото и прокарах ръка по балдахина, грубите ми ръце никога не бяха докосвали нещо толкова фино, усещах, че ставам по-нервна, а оня никакъв го нямаше, не донесе и храната, дето ми беше обещал, нещо го беше задържало, така е то с богаташите, дават празни обещания на горките работници, неизпълнени обещания, ако смея да кажа, мисля, какво друго можех да правя в тая студена стая, какви ли не глупави мисли се мотаеха из главата ми, ако съм дошла тук да работя, да чистя и да блъскам, ако ми е предложил да му подредя къщата, не трябваше ли веднага да ме впрегне в работа, веднага да започна да се трепя, а аз седя тук като някаква готованка, чакам господаря да ми даде нареждания, и понеже си мислех така, мракът в стаята сякаш ставаше все по-гъст или само на мен ми се струваше тъй, не знам колко време беше минало, но него още го нямаше и пак се питах къде е сега и какво прави, след някое време, може би час, не знам точно,  се чу двойно щракане в бравата и ето го него на вратата, в ръцете си държеше свещ, пламъкът осветяваше отдолу лицето му, и ето че стигам до оная част от тая история, от която и сега почервенявам, всяка жена се срамува, когато застане пред закона, знам, че трябва да разкажа всичко, до най-малката подробност, макар че бих искала веднъж завинаги да млъкна и да забравя всичко, но истината трябва да се каже, трябва някому да разкажа своята мъка и своя позор, горката аз, сама на този свят и това да ме сполети, без вина виновна, само защото съм гладна и изоставена предачка, която някой заради безсрамните си желания иска да съсипе, ето, връщам се веднага към оная история, извинете, така съм развълнувана, щом се сетя за това, щом се сетя за него, на вратата със свещ в ръцете, стоеше хладен като камък, после ме погледна право в очите и с решителен глас ми рече, Хайде, слизай с мен, моя  красавице, и аз тръгнах след него, слизах по стълбите,  свещта правеше сенки по стените, подканваше ме да побързам, стигнахме до една врата на партера, до една тъмна стая, където влязохме и тук прозорците бяха затворени и аз, разбира се, не можех да видя дали има прахоляк или мръсотия, видях само, че е по-малка от предишната и че в ъгъла има креват, той блъсна вратата след себе си и ми рече, Хайде сваляй всичко от себе си, а аз попитах, Защо, и той ми каза, За малко забавление, иска ми се да се позабавлявам с тебе, аз с мъка преглътнах слюнката си и му рекох, Господине, аз може и да съм бедна, но съм почтена жена, не съм дошла тук за такива работи и вие не може да ме принудите, така му казах, не му казах, а му се сопнах право в лицето и той, мирен дотогава, изведнъж побесня, облещи очи, разтвори шепи, погледна ме със страшна омраза, Не искаш, така ли, не си била такава жена, така ми рече, Ако не искаш да се съблечеш, ще те убия на място, няма да търпя повече преструвките ти, или ще ме слушаш, или ще те закопая със собствените си ръце долу в градината, никой няма да те потърси, никой няма да заплаче за теб, и аз тогава заплаках, а той излезе и тръшна вратата, нямах избор, щом ме погледна с ония страшни очи, знаех, че говори истината, ще ме отдели от душата ми, ако не го послушам и проливах горчиви сълзи и започнах да свалям дрехите си, а  то дрехи ли бяха, дрипи някакви, останах накрая в скъсаната си нощна риза, унижена бях до край, но не смеех да рискувам живота си, беше ми вече много студено, когато отново се появи, със същия оня израз на лицето, със същия поглед, на себе си имаше яке без ръкави, треперех пред него, а той рече, Казах ти да свалиш всичко от себе си, да останеш чисто гола като от майка родена, колко пъти да ти повтарям, сваляй и тази риза, а аз събрах кураж, та казах, По-добре да загина, отколкото да се съблека пред вас или пред някой друг, тогава той се приближи и ме сграбчи, стисъкът му беше толкова силен и леден, че и сега тръпки ме побиват, сграбчи ме и ми свали ризата през главата, последната ми защита пред голотата, но тогава не можех да мисля за това, защото дивашки ме заведе в съседното помещение със спуснатите завеси, в средата имаше диван, застлан, ако добре съм видяла, с някаква червено-бяла памучна покривка, бях се вкаменила, а като се обърнах, видях, че увива около главата си някаква червена кърпа, сигурно да не му пада косата в  очите, стегна кърпата и се хвърли към мен и отново дивашки ме блъсна и аз паднах по корем на дивана, от покривката лъхаше ужасна миризма, Не се обръщай, така ми заповяда, после чух как вади нещо от някакво чекмедже, не смеех да го погледна, бях като парализирана, този страх и на най-големия си враг не бих пожелала, после ме сграбчи за нозете и така силно и бързо ме завърза, че не разбрах какво ми се случва, започнах да се дърпам и да ритам доколкото можех, но той седна на гърба ми и завърза с дългото въже ръцете ми, лежах безпомощна, цялата в сълзи, завързана и поробена, неспособна дори малко да браня честта си пред този злодей, който, ако добре чувах, се кикотеше зад гърба ми, после сложи оня белия маншон на главата ми, след това хвърли и една възглавница, не искаше да ме задуши, имаше достатъчно въздух, полека се съвзех и започнах да викам за помощ и Бог и ангелите на небесата, виках с всички сили, виках някой, който да ме измъкне от тези нечовешки грабливи нокти, от това срамно положение, той се приближи, извади нож и ме заплаши, Ако не млъкнеш, с това ще те убия и със собствените си ръце ще те погреба в градината, запуши си устата, какво си се разпищяла, ще получиш добри пари за тази малка работа, нещо такова каза, но аз почти не си спомням, когато боли, не можете да запомните подробностите, после върна ножа в калъфа и се отдалечи за миг, знаех, че най-лошото започва, в един миг настъпи тишина, а после чух как отваря някакъв гардероб и вади нещо от него, чу се свистене във въздуха и аз усетих непоносима болка в гърба, седалището и бедрата, стисках колкото можех зъби, за да не изкрещя, забих по-дълбоко главата си в леглото, а той все по-силно и по-силно шибаше, кожата ме смъдеше страшно, но той продължаваше пъклената си забава, от болка нямах вече сила да зова на помощ светците, в един момент се отпуснах пред този злодей, сякаш приех съдбата си, клетница в живота, клетница и в смъртта, така си помислих, а той изведнъж спря, чувах как диша, повдигнах малко глава от възглавницата и мъничко се обърнах, само толкова, че да го видя с крайчеца на окото си, в ръцете си държеше бич с девет възли, като забеляза, че го гледам, замахна отново, и отново, и отново, мислех си, че кожата ми ще се спука, какво сгреших пред милия Господ Бог, та да заслужа тази мъка, да попадна в ръцете на това чудовище, което безмилостно ме удряше, после пак спря, тоя път не посмях да погледна, усетих, че втрива нещо в гърба ми, малко ми олекна, дали дойде краят на мъките ми, мислех си, и разочарованието бе още по-голямо, когато отново започна да ме удря, това вече не беше бич, а нещо много по-лошо, сигурна съм, че ме удряше с бастун и всеки удар беше по-жесток, чудовищата никога не проявяват милосърдие, но аз все пак простенах, Смилете се над мен, защото не можех да понасям повече болката, дори сто пъти да ме убие, не можех да спра вика си, Смилете се над тази клетница, и той рязко спря и точно помислих, че може би съм събудила съчувствие, той седна върху краката ми, прикова ме, не можех да се помръдна, и тогава усетих ужасяващо пробождане в гърба, беше ме убол с ножа, не можех да го видя, но знаех, че е нож, и си помислих, сега ще ме заколи, ще ме разпори като животно, не броях пробожданията, усещах, че раните не са дълбоки, че иска да ме измъчва до изнемога, докато не предам Богу дух, а после нещо жарещо капна върху раните ми, разтопен червен восък, видях го по-късно, и отново извиках, Смилете се, господине, не мога да отида на оня свят без великденска изповед, а той рече, Не се безпокой, аз ще бъда твой изповедник, аз ще свидетелствам за всички твои тайни и грехове, направила си ги сигурно много, всичко ще ми разкажеш, до най-малката подробност, защото краят ти наближава, рекох му да ме пощади или поне да ми даде църковна утеха, а той отвърна, Сега ще чуем твоята изповед и отново започна да ме удря по изранения гръб, все по-бързо и по-бързо, по-силно и по-силно, докато изведнъж някакъв страшен вик не разпори въздуха, много по-силен и от най-силния ми писък, страшен вик на бяс и наслада, на сласт някаква, бих казала, после чух как бичът падна на пода и как той седна на стола все така задъхан, останах в същото положение, с глава забита в леглото, в стаята беше тихо, после той взе възглавницата и маншона от главата ми, погледна ме с изцъклени очи, отвърза без думи ръцете и нозете ми и посочи да отида след него в стаята, изнемощяла цялата се опитах да седна на стола, но тялото ме болеше, сякаш всичко в мен се беше спукало,  счупило на две, той излезе и бързо се върна с леген с вода и пешкир, да се измия, да изчистя от себе си следите от преживения срам, след като измих гърба си видях кървави следи на пешкира, той ми подаде някаква течност, приличаше на коняк и рече да си измия раните, сторих го, макар че ужасно ме смъдеше, а той рече, След един час няма да имаш никакви следи или белези, сега можеш да се облечеш, и аз намъкнах дрипите си, после ме отведе в стаята на етажа, където влязох за пръв път като дойдохме в къщата, донесе ми чиния варено телешко и малко вино, донесе дори вилица и ми каза, Да не вземеш случайно да вдигаш шум или да се приближаваш до прозореца, ако ме слушаш, ще те пусна да си отидеш у дома още тази вечер, после излезе и заключи вратата, как да вярваш на такъв човек, сетне хапнах няколко залъка, защото трябваше да си върна силите, надникнах през скрития зад дървените щори прозорец и кълна се, той стоеше неподвижно долу и гледаше в моята посока, сякаш можеше да види нещо през завесите, дръпнах се и седнах да поразмисля, после отново погледнах, нямаше го, взех бързо чаршафите от двете легла и здраво ги вързах, успях да отворя с вилицата дървените капаци, спуснах се с помощта на чаршафите и изтичах до зида, но чух нечий глас зад мене, беше неговият слуга, викаше, че господарят му иска да говори с мен, аз продължих да тичам, Върни се тук, крещеше слугата с всички сили, това са парите да ти платя, със сетни сили се качих някак на зида, ударих си ръката, като скочих на земята, по кожата ми потече кръв и ризата ми още повече се скъса, излязох на една малка улица, после ми казаха, че това е улица "Дьо ла Фонтен“, обезумяла и отчаяна се блъснах в една жена, за която после ми рекоха, че била многоуважаваната госпожа Маргьорит Сиксдение, на която безкрайно благодаря за всичко, ще повторя това и тук, щом ме забеляза тя веднага ме съжали и аз й разказах своите неволи, после дойдоха още две жени, които ми се представиха като госпожите Бажу и Понтие, също многоуважавани дами в Аркьой и накратко казах и на тях какво бях преживяла, Този човек е истински дявол, рече госпожа Сиксдение, сетне ме прегледаха и видяха кървавите следи от убожданията и синините, дадоха ми лавандулова вода да ги намажа, после ме заведоха в дома на уважавания господин Шарл Ламбер, който присъства и днес тук, за да разкажа тъжната си история и на госпожа Ламбер, но като чу какво ми се е случило и през какъв ад съм минала, тя рече, че не може да слуша повече такива ужаси, извини се и се оттегли в своите помещения отвратена, така каза, от състоянието, в което се намира нашият злочест човешки род, след това повикаха доктор да прегледа внимателно раните ми и напише заключение за това, сетне ми рекоха добре да си почина, защото на другия ден ще давам подробно изявление пред официалните власти и ето, разказах цялата си нещастна история и на вас и мога да я повторя дума по дума, ще говоря истината и само истината пред всички съдилища в нашата Франция.

Саундтрак за Аркьой. Илюзорен алманах

1. Голдберг-вариации, Вариация 9

2. Вариация 15

3. Вариация 21

4. Вариация 25

5. Изкуството на фугата, Контрапункт 3

6. Контрапункт 6

7. Контрапункт 7

8. Контрапункт 11

9. Добре темперирано пиано (част 1), Прелюдия и фуга № 3

10. Прелюдия и фуга № 8

11. Добре темперирано пиано (част 2), Прелюдия и фуга № 4

12. Прелюдия и фуга №15

Всички композиции са на Йохан Себастиан Бах.

Превод: Ася Тихинова-Йованович

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт