Чарли Чаплин: „Кой не е бил обзет от внезапно чувство на самотност?"

Една малка, тайна и красива любовна история от Чарли Чаплин.

И все пак размножаването е главната грижа на природата и всеки мъж, млад или стар, когато срещне която и да било жена, преценява възможността за интимни връзки с нея. Така поне винаги е било с мен.

По време на работа жените никога не са ме интересували: бях уязвим само в периода между снимането на два филма, когато нямаше какво да правя. Както казва X. Дж. Уелс: "Идва момент през деня, в който, след като сте написали заплануваните страници сутринта и сте отговорили на писмата си следобед, нямате какво повече да правите. Тогава идва часът на скуката; това е часът на любовта."

И така, като нямаше какво да правя на Лазурния бряг, имах щастието да се запозная с очарователна млада жена, която притежаваше всичко необходимо, за да облекчи тези часове на униние и скука. Като мен и тя не беше обвързана с никого и ние взаимно се приехме такива, каквито бяхме. Довери ми, че току-що се е съвзела от нещастна любовна история с някакъв млад египтянин. Макар че не говорехме за нашите отношения, по тях съществуваше мълчаливо разбирателство: тя знаеше, че един ден аз ще се върна в Америка. Давах ѝ определена сума седмично и заедно обикаляхме казината, ресторантите и галапредставленията. Вечеряхме и танцувахме танго, отдавайки се на обичайния лековат живот. Но нашата близост ме оплете в мрежата на нейния чар и се случи неизбежното: намесиха се моите чувства. И когато си мислех за завръщането ми в Америка, не бях съвсем сигурен дали трябва да я оставя. Самата мисъл да я напусна ме терзаеше: тя беше весела, очарователна, симпатична. Но имаше случаи, които предизвикваха у мен недоверие.

Един следобед, на чай с танци в казиното, тя внезапно стисна ръката ми. Там се намираше С., нейният любовник египтянин, за когото така много ми беше разказвала. Много се раздразних, но след малко си тръгнахме. Когато приближихме до хотела, тя изведнъж "откри“, че е забравила ръкавиците си и че трябва да се върне да ги вземе, като ми каза да не я чакам. Претекстът ѝ беше съвсем очевиден. Не възразих, не казах нищо и се прибрах в хотела. Когато минаха два часа и тя не се върна, разбрах, че се касае за нещо повече от обикновен чифт ръкавици. Същата вечер бях поканил няколко приятели на вечеря, часът наближаваше, а нея още я нямаше. Точно когато се готвех да изляза от стаята, тя се появи, разчорлена и бледа.

– Много закъсня за вечерята – казах аз, – затова ще е по-добре да се върнеш в приятното си топло легло.

Тя започна да отрича, да ми се моли, да ме убеждава, но не можа да ми даде приемливо обяснение за дългото си отсъствие. Бях убеден, че е била с любовника си, и като произнесох една саркастична тирада, тръгнах без нея.

Кой не е седял и разговарял на фона на хълцащите саксофони, на шума и трясъка на един нощен клуб, внезапно обзет от чувство на самотност? Седиш с другите, изпълняваш задълженията си на домакин, но вътрешно нещо те терзае. Когато се върнах в хотела, нея я нямаше. Изпаднах в паника. Отишла ли си е вече? Толкова бързо! Влязох в спалнята ѝ и за мое голямо успокоение дрехите и другите ѝ вещи бяха още там. Тя се върна след десет минути, жизнена, весела и каза, че била на кино. Аз студено ѝ заявих, че на следния ден заминавам за Париж, че ще уредя сметките си с нея и че всичко между нас окончателно е свършено. Тя не възрази на нищо, но продължаваше да отрича, че е била с египтянина.

– Ти убиваш малкото приятелство, останало между нас, като поддържаш тази заблуда – казах аз. След това я излъгах, че съм наредил да я следят и зная, че от казиното е отишла със своя приятел египтянин в неговия хотел. За моя изненада, тя отстъпи и призна, че това е вярно, като ми обеща и се закле, че никога повече няма да го види.

На следната сутрин, докато опаковах багажа си и се 422 423

готвех да тръгна, тя започна тихичко да хлипа. Щях да пътувам с колата на мой приятел, който се качи да ми каже, че всичко е готово и че ще ме чака долу. Тя захапа показалеца си и започна горчиво да плаче.

– Моля те, не ме оставяй, моля те, недей, недей.

– Какво искаш да правя? – студено я попитах аз.

– Само ми позволи да дойда с теб до Париж; обещавам ти, че след това никога няма да те безпокоя – отвърна тя.

Тя изглеждаше така достойна за съжаление, че сърцето ми се смекчи. Предупредих я, че това ще бъде тъжно пътуване и че няма да има никакъв смисъл, защото в момента, в който пристигнем в Париж, ще се разделим. Тя се съгласяваше на всичко. Същата сутрин тримата отпътувахме за Париж с колата на приятеля ми.

Пътуването започна студено: тя беше мълчалива и потисната, аз хладен и учтив. Но да се запази тази атмосфера беше трудно, защото по време на пътуването някои неща привличаха вниманието и на двама ни и тя или аз се обаждахме. Това обаче с нищо не напомняше предишната ни интимност.

Отведохме я направо в нейния хотел, след това се сбогувахме. Усилията ѝ да представи раздялата ни като своето последно "сбогом“ бяха невероятно прозрачни. Тя ми благодари за всичко, което бях направил за нея, стисна ръката ми и слея като драматично се сбогува, изчезна в хотела.

На следния ден ми телефонира да ме попита дали не бих я поканил на обед. Аз отказах. Но когато излязохме с приятеля ми от хотела, тя чакаше пред входа, облечена в кожено палто и докарана от глава до пети. И така тримата обядвахме заедно, а след това посетихме Малмезон, където Жозефина е живяла и починала след развода си с Наполеон. Това беше красива къща, в която Жозефина е проляла много сълзи.

Мрачният есенен ден подхождаше на печалното състояние на нашите отношения. Изведнъж забелязах, че приятелката ми е изчезнала, после я намерих в градината, седнала на една каменна пейка и потънала в сълзи, сякаш проникната от духа на околната атмосфера. Ако бих му позволил, сърцето ми щеше да се разнежи, но не можех да забравя нейния любовник египтянин. И така ние се разделихме в Париж и аз отпътувах за Лондон.

Откъс от книгата "Чарлс Чаплин - моята автобиография".

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт