Последният роман на Юнас Юнасон

Баща ми имаше навик да изключва телевизора веднага след вечерните новини. "Голяма гадост е светът“, ще каже. Понякога ще смени регистъра на оценката: "Да ти се приплаче“ – ще рече.

Да, татко. Ние всички трябва да се тревожим от състоянието на света. От черно-белите мнения, които заемат мястото на фактите. От тъжната увереност, че в наши дни простата истина е толкова рядка, колкото е позитивната мисъл в главата ти, преди да си легнеш.

Светът има болезнена нужда от здрав разум. Самото сърце на ценностите, на които се опират световните демокрации, е застрашено. От атаки както отвън, така и отвътре. Но светът със сигурност не е толкова лош, колкото изглежда в книгите ми. Понякога е по-лош. Приплаква ти се, татко. Аз предпочитам да се засмея. Резултатът и без това е един и същ. Смехът е начин да понесеш всичко това. За да накарам нещата да изглеждат дори още по-търпими, моите измислени истории винаги имат щастлив край.

Знаеш колко обичам да преувеличавам. 

Чудесен увод на Юнасон към последния му роман – и в пълно съзвучие с политическите елементи в него. Не че в предишните му романи ги нямаше, но в този са особено ярко изразени, освен че са съвсем актуални. Е, това, разбира се, е хумористичен роман отвсякъде, да не си помислите нещо друго.

Преди да стигна до художниците, ще разкажа съвсем накратко за какво става дума в книгата, за да стане ясно кое им е раздвижило въображението.

Значи, Алан Карлсон от "Стогодишният старец“ е станал на сто и една и решава да отпразнува рождения си ден в Бали, къде другаде, заедно с мошеника на дребно и негово приятелче Юлиус, като идеята е да се повозят на балон. Досещате се, че балонът се спуква и ги отнася накъдето му видят очите, а това се оказва Северна Корея, която прави ядрени опити и тайно пренася обогатен уран с ясно каква цел. За да спасят човечеството от гибел и да се измъкнат от диктаторската държава, или обратното, Алан и Юлиус измислят какво ли не, като минават през САЩ, Кения, Танзания и Дания, преди да дебаркират в родната Швеция. Където също ги очакват много приключения. Междувременно, всъщност от самото начало, и това е много важна подробност, Алан изважда късмет и се сдобива с таблет (много ценен предмет) и връзка с интернет, и си спечелва голям авторитет, дай пет. Но не и пред Юлиус, който към точно този таблет няма афинитет. Ще добавя само, че след срещите с Ким Чун Ун, Доналд Тръмп и други харизматични политически дейци, романът въпреки всички тях свършва хубаво.

Ето сега какво са видели в него художниците.

На тази картинка е показан таблета, за който споменах и от който Алан чете на отегчения си приятел новините от света. Някои от новините им вършат работа, но някои може и да са фалшиви – крайно популярна тема в момента. Ето как да ги различавате според съветите, дадени в таблета на Алан (коментарите в скоби биха могли да са на Юлиус):

Проверете източника на новината – кой е сайтът, ясен ли е собственикът му, публикувал ли е други фалшиви новини и т.н. (Да ви видя как ще проверите.)

Проверете автора, ако е посочен – дали е действителен или измислен; ако няма автор, това често се прави, за да се избяга от отговорност. (И в трите случая ще стигнете до кривата круша.)

Потърсете експерт по темата, за да ви каже дали информацията е вярна или не, както и дали тълкуването ѝ не е тенденциозно. (След това потърсете експерт който да ви каже дали експерта, който сте намерили, е експерт. Или напротив.)

Алан Карлсон не спазва тези правила.

Тук намекът е за ядрените опити, извършвани от Северна Корея, въпреки че всъщност е изобразена балистична ракета. Такива ракети са изстрелвани пак от Северна Корея, че и от Китай. Китайските DF-26, разположени в северозападния район на страната, според Пекин могат да унищожават американски кораби, влизащи в оспорвани води в Южнокитайско море, съобщава ЕйБиСи. Вследствие на което в отношенията между САЩ и Китай е настъпило известно напрежение.

Доналд Тръмп заяви, че ще изтегли САЩ от сключения с Русия Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие (ДРСМД), подписан през 1987 г., съобщи Асошиейтед прес. Според стопанина на Белия дом Москва е нарушила споразумението. Вследствие на което САЩ ще разработят нови оръжия със среден и малък обсег.

Да са ни живи и здрави Алан и Юлиус, че току-виж отново им се наложило да спасяват света!

Това е балонът, който отнася Алан и Юлиус в морето. Тук, както и в първите две картинки, художникът е държал да наблегне на възрастта на героя, въпреки че авторът го е наковладил още в заглавието. Като е дума за балони, да донесем заедно с "Ню Йорк Таймс“, че собственикът на Google разширява портфолиото си, създавайки компанията Loon– за разработване на интернет мрежа, свързана чрез балон. Loon ще доставя интернет на труднодостъпни места с балони, които ще излъчват сигнала от стратосферата. Това със сигурност ще свърши работа на Алан и Юлиус, когато решат да се оттеглят някъде на свръхвисоко или на суперниско място – което от двете е по-супернедостъпно за балони. Че недай бог да останат без интернет! Какво ще чете тогава Алан в таблета си?

А тук го има всичко – и таблета, и ракетата, и балона. Художникът не се е романил.

Този художник е решил да се отцепи от колектива. Изобразил е една животинка от резервата Серенгети в Кения, където приятелите прекарват известно време заедно с товара си от обогатен уран. В Серенгети, "безкрайни равнини“ на езика на танзанийските масаи, живеят лъвове, леопарди, слонове, носорози, хиени, гепарди, зебри, грабливи птици и много други. Мечето или маймунката или каквото е там на картинката е от много другите. Във всички случаи Алан и Юлиус си прекарват добре в Чудотворния лечебен лагер на магьосника Олекоринко, преди да връчат урана на добрите и да спасят света от уранова катастрофа.

А тази картинка е без всякакво съмнение най-хубавата. Защо?

Първо: нашето жълто е по-жълто от тяхното жълто.

Второ: нашият Алан не седи на пейка с всичкия си багаж до него като някой парижки клошар.

Трето: не крета с бастун като стогодишен старец, а…

Четвърто: … само се подпира на балона, колкото да запази равновесие.

Пето: не ходи по водата като един Исус, защото е човек с оригинално мислене и не желае никому да подражава.

Шесто: не му е до кенийската фауна, има си по-важни задачи и

Седмо: ако балонът е толкова голям, то е, за да се наблегне на съвременните технологии – виж изобретението на Loon и таблета на Алан.

Превод: Радослав Папазов

Художник: Стефан Касъров