Интелектуалците и политиката – опасни връзки

Първата преведена в България книга на преподавателя в Колумбийския университет в Ню Йорк - Марк Лила

 

Екатерина Виткова

Ако театралната вражда, завладяла сцената на  българския политически живот напоследък ви се струва прекалена, безмислена и непродуктивна, прочетете книгата на Марк Лила – "Безотговорният разум“ и ще откриете, че първопричините на това явление не само са обяснени отдавна, но и са стимулирани от някои от най-известните философи на миналия век. Ето какво казва Карл Шмит в "Безотговорният разум“:

Специфичното политическо разграничение, до което може да бъдат сведени всички политически действия и мотиви, е разграничението между приятел и враг“. Враждата е съществен елемент от човешкия живот, самият живот на човека е борба, а всяко човешко същество – боец, проповядва Шмид – германски философ, който е компрометиран заради членството си в национал-социалистическата партия и антисемитизма си, но все още е превеждан, коментиран и считан за един от най-големите мислители на миналия век. 

Книгата на известния американски политолог, историк и професор по хуманитарна науки Марк Лила "Безотговорният разум“ (Reckless mind – в буквален превод "Безразсъдният разум“), демонстрира чрез няколко портрета на известни философи от 20 век как интелектуалците понякога се превръщат в най-страшното оръжие на тоталитарни, комунистически и фашистки режими. 

Когато преди двайсетина години френският баща на деконструкцията Жак Дерида беше награден с Доктор хонорис кауза от философския факултет на Софийски университет, а в негова чест беше организирана специална конференция, като че ли не стана ясно увлечението на Дерида по марксизма. В портрета на Марк Лила обаче нищо не остава скрито. Без да подценява качествата на големите философи, сред които Хайдегер, Валлтер Бенямин, Александър Кожев, Мишел Фуко, Лила безпощадно разкрива как някои от най-сериозните проблеми на съвременното човечество се коренят в интелектуалната мисъл на 20 век. Залитането както в либерализма, така и в национализма, има своите дълбоки основи в европейската философска мисъл, която е намерила своите последователи и през океана. 

Ако тази книга беше преведена буквално – "безразсъдният разум“, това можеше да бъде отчетено като нетолерантно към един от философите, включени в нея – Мишел Фуко. Преминал през не една ментална криза и психиатрична клиника, а според някои наблюдатели, тежко преживяващ своята хомосексуалност, Фуко стига дотам в края на живота си да се присмива на предупрежденията за СПИН епидемията и да отрича публично т.нар. "безопасен секс“. Самоопределящ се като привърженик на Ницше,  изглежда за него "интелектуалната дейност би трябвало да произтича от това какъв е човекът или какъв иска да стане“, пише Лила, а това може да доведе до разрушителни последствия. 

Някои от портретите на Марк Лила в "Безотговорния разум“ са по-щадящи. Такъв е този на руския аристократ Александър Кожев, едва спасил се от затвора на ЧеКа и разстрел, емигрирал в Германия и след това във Франция, и въпреки това... убеден комунист. И сега идва най-притеснителното. В т.нар. "втори живот“ на Кожев той "акостира“ в коридорите на висшата френска администрация, а идеите му работят по посока на бъдещия най-голям проект на 20 век – Европейския съюз…

Този и още много интересни щрихи, в т.ч. връзката Мартин Хайдегер – Хана Арент – Карл Ясперс, се разкриват в първата преведена в България книга на преподавателя в Колумбийския университет в Ню Йорк - Марк Лила. Те карат читателя сериозно да се замисли върху връзките между интелектуалците и политиката и го предупреждават, че докато се запознава с възгледите на някои от най-популярните умове на 20 век, има нужда и от... антиоксиданти. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт