Благодаря, сърце, че си такова

Груби, нездрави лица, посивели коси, залинели тела; още невръстни, тържествени или пък безвъзвратно уморени - такива са героите, които запяват в началните кадри на филма. Те са следвоенните души на Полша, които опитват да разхлабят житейската примка около врата си с някакви мелодии за любовта... Гласовете, изваяни от селска кал, извират върху чернобелия екран, за да ни кажат нещо за сърцето. Нещо, което ни е време да запомним. 

Онзи, който ще поеме диригентската палка и ще изтегли гласовете от локвите, за да ги превърне в чисто изкуство, е Виктор (Томаш Кот). Само че той още не знае как по време на прослушване за черно-белия хоров ансамбъл ще види всички цветове, които му е отредил животът. "Благодаря, сърце" - пеят тези цветове с гласа на Зула (Йоанна Кулиг). Протегнала ръце, с поглед като бездна, тя повтаря пак: "Благодаря, че знаеш да обичаш".

Виктор е заинтригуван. Господи, от тази селска кал създай жената... Казвате, че е убила собствения си баща? Виктор става все по-любопитен. "Обърка ме с майка ми, взех ножа, за да му покажа разликата", обяснява тя. И Виктор май се влюбва. Скоро Зула го последва.

Тяхната любов успява да затопли всичко. "Студена война", макар и история за едно смазано поколение, е филм, в който липсва насилие, тормоз, терзание, мъчение. И това го прави още по-тъжен. В кадрите се разлива една тиха тъга, пълзи по ръба на бръснача, провира музиката през желязна завеса, през отчаяние, през любов. Павликовски наслоява чувство след чувство, редува ги с примирение, и от всичко това сглобява пиедестал, на който поставя Зула и Виктор. И издига дълбокия им вътрешен диалог с помощта на музиката. 

Разбира се, в един момент всичко ще поеме към разпада. През стиснатите зъби на героите ще се процеждат бягства, образа на Сталин, сянката на комунизма, завръщане, раздяла, пак завръщане, Париж, малко Югославия, отново Полша. После джаз. И още джаз. За да настъпи и финалът... Който - точно като Студената война - напомня неустойчивата съвместимост между човека и живота, между живота и любовта. Павликовски е наясно с разрушителния натиск, който тези последни кадри оказват върху сърцата ни. 

Върху тези същите, 

на които да благодарим, че сме такива.

Повече за филма:

"Студена война" е излъчен за първи път на Международния филмов фестивал в Кан на 10 май 2018. Получава признание и похвала, насочена към актьорската игра, режисурата и кинематографията. Филмът печели множество награди, включително три номинации на 91-те награди на Академията за Най-добър чуждоезичен филм, Най-добър режисьор и Най-добра кинематография, както и четири награди на 72-те Британски филмови награди, включително за Най-добра режисура и Най-добър филм на чужд език.