Мистерията – вчера и днес

Милена Кирова за автора Джон Белеърс и романа „Мистерията на къщата с часовника.“

Американският писател Джон Белеърс, роден малко преди началото на Втората световна война, става известен през 70-те години с умението си да създава трилъри в готически стил, предназначени за юношеска аудитория. Ако бяха преведени в България по същото време, със сигурност щяха да се превърнат в любимо четиво на огромен брой младежи, макар че не знам как точно биха се вписали в техните предпочитания редом с "Митко Палаузов“ и "Овчарчето Калитко“. При всяко положение щяха да бъдат екзотична алтернатива на литературата за деца, която упорито избягваше всички намеци за наличието на отвъден живот, най-вероятно като педагогическа тактика на атеистичното възпитание. 

Изминал е близо половин век от първата публикация на "Мистерията. Едва ли вече има читател – та дори и сред тези деца, които все още четат книги в България – който ще остане вцепенен от страх, четейки за приключенията на десетгодишно момче сред магьосници, вещици и оживели мъртъвци. Холивуд одомашни готическото, превърна страшното в развлечение. Новата филмова версия на този роман, американска продукция от началото на 2018 г. с режисьор Илай Рот, изглежда като всички холивудски адаптации на детски четива (романи, легенди и приказки), които сме гледали през последните петнайсет години: ослепителна феерия от кинематографични ефекти, каквато въображението на писател от 70-те години на 20 век не би успяло да си представи; разкрасен и подмладен персонаж (Кейт Бланшет в цялото й великолепие вместо старата домашна вещица госпожа Зимърман); десетгодишният пълничък и смотан Луис Барнавелт се е превърнал в решителен млад човек… С две думи, възкръсва любимата сага за Хари Потър. Младите зрители получават всичко, което са се научили да харесват, а филмът – своя касов успех. 

Какво обаче се е изгубило по пътя между несъмнено по-скромния роман на Джон Белеърс и неговата най-нова филмова версия? Най-кратко казано, онова, което е имало решаващо значение за възпитателния ефект на романа. Белеърс е познавал добре матрицата на вълшебните приказки и се е постарал да повтори някои типови ситуации и характеристики на нейния ползотворен ефект върху психиката на подрастващия човек. Детето герой на първо място съвсем неслучайно е пълничко, неуверено и маргинализирано от останалите деца. Смисълът на неговите приключения е тъкмо в порастването, в промяната, която ще му даде самочувствие и увереност. Героите помощници на неговото порастване трябва да бъдат възрастни хора. Белеърс неслучайно "убива“ младите му родители; той има нужда от архетипната фигура на възрастния магьосник като инициатор, като водач в неизвестното. Луис Барнавелт е обобщение на (преживяното от) всички деца, които се чувстват малки и незначителни, но трябва да преминат трудния път към порастването, за да бъдат инициирани в отговорностите и поведението на възрастни хора. Пресилването на магическото в този процес редуцира идентификацията на младите зрители с техния екранен герой, защото даже те знаят, че в живота нещата не се случват точно така. Рязко спада и възпитателният ефект на старата приказка, той дори се превръща в антиефект, защото някои от съвременните деца остават да чакат магическото, за да пораснат. Но и от това има полза: чакайки, те просто не спират да гледат филми…

 

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт