Проектът „женска душа“ в книгата „Адриана“

Милена Кирова за съвместната работа на писателите Димитър Димов и Теодора Димова.

Книгите "Роман без заглавие“ от Димитър Димов и "Адриана“ от Теодора Димова излязоха за пръв път през 2007 г. и бяха събитие – не толкова заради всяка от тях поотделно, колкото като непознат за българската литература до този момент проект баща-дъщеря. Някъде между "Поручик Бенц“ и "Осъдени души“, в началото на 40-те години, все още развиващият се като писател Димитър Димов започва да пише роман с главен герой Адриана – дъщеря на богат български фабрикант, опорочена от изтънчения безделен живот, присъщ на жените от нейната класа. Интелигентна, чувствителна и красива, Адриана стремително върви към дъното на развратното поведение, но в един момент – и очевидно за пръв път – се влюбва в красив като бог, но беден момък с честно име и хубава годеница. Романът стига дотук и остава недописан, бих казала, съвсем основателно. Димов още тогава умее  да разказва увлекателно, но в същото време използва поизтъркани клишета на популярната литература от своето време, на първо място образа на жената-вамп, без да го усложни и задълбочи, както ще стане по-късно с Фани Хорн. Романът може да се разбере и като репетиция върху темата за нравственото падение на богатата класа, разработена по-късно в "Тютюн“.    

От недописаните страници на този роман тръгва Теодора Димова почти седем десетилетия по-късно. Многократно запитвана защо е поела по този път, тя отговаря: "Само това е – неописуемата и изтръгната от детството ми радост да се докосвам до баща ми, да общувам с него. Само това – чувството на любов, обяснението в любов към баща ми“. През 2007 г. Теодора Димова е вече зряла и утвърдена писателка и не би могла да си позволи буквално дописване на бащиния проект. Тя застава на нова, актуална за началото на 21 век позиция, като  поема защитата на жената-вамп, останала безгласна, изговорена само отвън, с гласа на мъжете писатели от времето между двете световни войни. Нейния проект можем да прочетем и така: две различни епохи разказват за една и съща жена. Адриана на Димова – вече деветдесетгодишна старица в дълбокия залез на своя живот – е помъдряла, събудена за съчувствие към другите хора, изпълнена със странното и магнетично знание на тези, които са преживели драматични събития. Tя съзнава злото в това, което е сторила през годините, потънали в липсващото сюжетно пространство между двата романа. Тогава се появява нейното изкупление – Юра, млада жена с огнени къдрици и чиста нравственост. Двойката образи възвръщат онази противоречивост: светло и тъмно, високо и ниско, която помним от  силните женски характери на Димитър Димов.

Филмът "Аз съм ти, Адриана“ с режисьор Петър Попзлатев (2012) се завръща чрез Синелибри. Той е фокусиран върху втората книга, макар че самата Теодора Димова не е между сценаристите; има много награди от два български фестивала и номинации от Фестивала на любовните филми в Монс. Както подсказва самото заглавие, неговата амбиция е да сплете минало и настояще, чистота, поквара и изкупление в един общ разказ за женската душа.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт