Берлинале 2025: „Мечти“ на Мишел Франко

През 2012 г. наградата на журито в секцията „Особен поглед“ на фестивала в Кан беше присъдена на филма „След Лусия“ –едва втория пълнометражен филм на тогава все още неизвестния мексикански режисьор Мишел Франко. Невероятен филм – ако не сте го гледали, предстои ви една от най-големите изненади на Кан. Тази година Франко пристигна в Берлин с деветия си филм – „Dreams“ („Мечти“) – заглавие, към което очакванията вече бяха високи.

Още от първите кадри е ясно, че става дума за авторско кино – прецизно изградени кадри, чийто монтаж създава усещане за отдалечена, хладна реалност, в която действието се разгръща като сън. Композицията, празните пространства, цветовете и костюмите са издържани в единна, синхронизирана и натрапчиво съзнателна визия до самите финални надписи. В този филм няма нищо случайно и нищо излишно.

Мишел Франко е автор и на сценария, изграден с минималистична прецизност. Всяка дума е премерена, диалогът е стегнат, а действието напредва с плашещо отмерен ритъм. Тази педантичност – както в езика, така и във визуалния стил – създава усещане за маниакална преднамереност, която не е само режисьорска, а и част от самата природа на героите, неумолимо устремени към някаква неясна, но осезаема катастрофа.

В главната женска роля е безупречната Джесика Частейн, която отново доказва таланта и увереността си в образа на жена, обсебваща с присъствието си. Нейната героиня – богата наследница – се влюбва в беден мексикански балетист. Макар социалните им различия да изглеждат непреодолими, а връзката им – обречена да остане в тайна, страстта им се оказва по-силна и по-безмилостна от реалността.

Конфликт обаче има – и той не е финансов, нито свързан с разликата във възрастта на любовниците. Това е политически сблъсък, отразяващ настоящия антагонизъм между Мексико и Съединените щати, както и нарастващата ксенофобия, завладяваща Запада. Не мога да кажа повече, за да не разваля удоволствието от потресаващия финал на тази любовна „мечта“.

Не мога да си обясня как „Мечти“ остана без награда на тазгодишното Берлинале. Сценарият, актьорската игра, операторското майсторство и режисурата – всичко в този филм беше възхитително. Мога само да се надявам, че на следващите фестивали филмът ще бъде оценен по достойнство.

Берлинале 2025 филми „Мечти“ Мишел Франко Джесика Частейн