„Минало несвършено“ и как една история „живее“ по различен начин

Излезе криминалният психологически роман „Минало несвършено“ по култовия сериал на Нова телевизия „Отдел „Издирване“ – история от думи, която разширява света на героите от екрана и позволява на читателя да надникне в най-съкровените им мисли.

Мистериозно убийство в есенна София. То, изглежда, е дело на психопат, а почеркът – бегло познат. Инспектор Камен Петков и колегите му от отдел „Издирване“ към МВР веднага се залавят с разплитането на случая, но вместо да стигнат до истината, отварят вратата към лабиринт, в който миналото е по-живо от настоящето, а приятелите са по-опасни от враговете. А в най-дълбоките сенки на лабиринта някой без лице дърпа конците на полицаи и престъпници, на виновни и невинни, на живи и мъртви... 

Представяме послеслова към книгата, в който Александър Чобанов разкрива за създаването на книгата и сериала. 

Ако в ръцете си държахте обикновена книга, може би нямаше да четете тези редове. Но това не е роман в класическата парадигма на романите, които тръгват от Сервантес с неговия „Дон Кихот“. Това е роман по телевизионен сериал. Само допреди няколко десетилетия не беше практика да се пишат романи по сериали, но през последните години сме свидетели на хегемонията на сериалите като най-всеобхващащ и всепоглъщащ наратив. Още преди повече от век Чарлс Дикенс е издавал своите романи като подлистник във вестник, като всяка седмица е публикувал по една глава. Както и Достоевски, а и много други писатели. Без да се впускам в излишни анализи и изцяло изхождайки от собствения ми опит като автор на три романа и над десетина сериала, мога да обобщя, че романът като литературна форма е най-близко до сериала. 

Тъй като моят път като автор на телевизионни сериали започва от литературата, неминуемо е винаги да сравнявам двата жанра, колкото и да са далечни като форма и начин на създаване. Така че още докато работехме по създаването на сериала „Отдел „Издирване“, усещах, че съдържанието е много подходящо да бъде пресъздадено и в романова форма. И само няколко месеца след излъчването на последния епизод се обърнахме към Владимир Полеганов с молба да интерпретира и пресъздаде сериала вече като роман. С Владо се познаваме още от сериала „Под прикритие“, по чийто трети сезон работихме заедно. По-късно заедно завършихме магистърската програма „Творческо писане“ в Софийския университет. Смело мога да кажа, че изборът ни на автор за този роман въобще не беше случаен. Познавам литературното творчество на Полеганов и според мен той е един от малкото български автори, които имат усет към жанровото писане, без да е обременен с обичайните предразсъдъци към тази сфера на съвременната литература. 

Друг много важен аспект, на който аз лично много държах, беше авторът, който ще пише романа, да има пълна свобода да интерпретира сериала по начин, по който сам избере за най-подходящ. А за това се изисква и немалка доза смелост по ред причини. На първо място една от основните разлики между романа и сериала е начинът, по който се създават. Романът е плод на самостоятелни търсения на един автор, докато сериалът се създава от огромен екип от професионалисти. И тук е мястото да посоча имената на хората, които са допринесли по един или друг начин за това сериалът „Отдел „Издирване“ да види бял свят. 

Всичко започна на маса в култовото софийско заведение „Синият лъв“, където след тежкия работен период по друг телевизионен сериал – „Дяволското гърло“, на по чаша бира седяхме аз и криминалният психолог Росен Йорданов. Той ми разказваше за своя професионален път, който е бил пряко свързан с реалния сектор „Издирване“ към СДВР, сподели ми и за някои от най- абсурдните случаи, които са разкривали заедно. Аз, разбира се, веднага го попитах дали можем да направим базиран на неговия опит сериал, на което той отговори утвърдително. Последваха още срещи, а Росен ме запозна с реални издирвачи – бивши и настоящи – и аз трупах „материал“, който успях да синтезирам в нещо като концепция за сериал. Един ден на улица „Раковски“ срещнах случайно продуцента Александър Христов. До този момент с него бяхме работили също по „Дяволското гърло“, преди това и по „Дървото на живота“, както и по „Румбата, аз и Роналдо“. Разприказвахме се и той ме попита дали имам идеи, върху които работя. Споделих му за „Отдел „Издирване“, той каза „Супер!“ и ме помоли да му изпратя концепцията. В раз- гара на лятото – август месец, Александър Христов ме потърси настоятелно с новината, че от Нова телевизия са проявили интерес към идеята. След няколко седмици бяхме на работна среща с програмния директор на телевизията, по това време Апостол Пенчев, и с Вяра Анкова. Те са хората, които видяха реалния потенциал в нашата идея и застанаха зад реализацията ѝ. Имахме серия от срещи, след което започнахме работа, като постепенно екипът се разширяваше. Включиха се Владислав Тинчев, български сценарист, който живее и работи в Германия, предимно за немски телевизии. С него сме написали няколко сериала – „Дяволското гърло“, „Румбата, аз и Роналдо“, „Съни Бийч“, а преди това бяхме работили и по „Четвърта власт“ (сезон 2), който така и не видя бял свят. Впоследствие към нас се присъедини и младият драматург Лило Петров, който също беше работил с нас по „Съни Бийч“. Така аз, Росен Йорданов, Владислав Тинчев и Лило Петров започнахме работа по така наречената „библия“ на сериала. Тук само ще поясня какво включва „библията“ на сериал. Тя съдържа сюжетна история на сезона; същата история, разпределена в 13 епизода, биография на персонажите и пилотен епизод. След като вече имахме чернова на цялостната концепция и епизода, в екипа се включи актьорът Юлиан Вергов, с когото тогава бяхме работили по много и различни проекти, но извън киното и телевизията дефакто това беше първият ни толкова мащабен проект заедно. Юлиан е един хората, които ми подадоха ръка, когато бях още „прохождащ“ в бранша сценарист, и много разчитах на неговата експертиза. Друг важен човек в първоначалния процес беше и актрисата Ана Пападопулу, която имам щастието да е и мой партньор в живота – тя има особено критичен поглед, на който аз държа много. Малко по- късно към нас се присъединиха режисьорът Димитър Димитров и операторът Борислав Славков. С тях заедно сме създали едни от най-успешните сериали в българския ефир като „Дяволското гърло“, „Съни Бийч“, „Мен не ме мислете“. След толкова създадени епизоди заедно бях убеден, че Митко Димитров е режисьорът, на когото мога да имам доверие, че ще направи възможно най-доброто със сценария ми: той няма да отиде на снимки, без да сме минали заедно по няколко пъти всяка сцена. И към всички тези имена трябва да прибавя и две стажантки, които по това време учеха кино-драматургия в НАТФИЗ – Павла и Михаела. Така, след като създадохме „библията“ на сериала, пристъпихме към написването на самите епизоди. Тъй като сроковете в телевизията винаги са кратки, към нас се присъединиха и още няколко диалогисти – Ема Борисова, Христо Кабаджов и Станислав Грозданов. А когато епизодите започнаха да влизат в продукционен режим, в екипа се включиха и Лора Кадурина, която беше на снимачния терен с продукционния екип и се грижеше, ако има промени по сценария, те да бъдат своевременно отразявани в текста. 

Всеки от споменатите е допринесъл за създаването на оригиналното съдържание на сериала „Отдел „Издирване“. И тук се връщам отново към Владимир Полеганов. Владо прие предизвикателството да създаде романа, който вече можем да споделим и с читателите. Аз съм изключително щастлив от факта, че точно той пое отговорността да стори това и че се справи, смея да твърдя, по блестящ начин – впусна се с авторово настървение в сюжета, пресъздаде с високо литературно достойнство добре познатата ми история, която ми се стори сякаш съвсем нова заради откритите от Владо детайли, нюанси и дълбочини. Тук искам да благодаря на него и на всеки от невероятните хора, с които работихме по създаването на сериала, който впоследствие се превърна в най-награждавания български сериал, като спечели 42 награди и номинации в някои от най-престижните световни форуми за аудио-визия и се разпространява и в американски, и в европейски платформи. 

Изумително е как една история може да „живее“ по различен начин. На пръв поглед абсолютното противопоставяне между формите сериална аудио-визия и художествена литература в редки случаи може да доведе до творба, която притежава най-добрите качества и на двете форми. С този роман, струва ми се, успяваме да докажем именно това – всяка смислена история има своята потребност да бъде разказвана независимо от избрания за целта начин. 

Александър Чобанов 

 

Минало несвършено Отдел издирване криминален роман Владимир Полеганов Александър Чобанов Юлиян Вергов Ана Пападопулу