Франсоаз Саган: „Шанел“ на литературата

Франсоаз Саган е родена през 1935 г. и ни напуска през 2004-а. Произхожда от заможно буржоазно семейство и е четвъртото дете на родителите си. Училищните ѝ години са бурни и хаотични. Изключват я от училище – Бях окачила бюста на Молиер на връв за вратата след един особено скучен урок по литература, а докато играехме на топка в междучасието, зашлевих някого, не помня защо. Изключват я и от следващото, католическо училище „поради липса на духовна нагласа“. Учи се зле, като в същото време чете много – Жид на 13 години, Камю на 15, Рембо, Пруст, Шекспир, Ницше, Фицджералд. Успява все пак да вземе гимназиална диплома и се записва в Сорбоната, но я късат в края на първата, подготвителна година. По това време се запознава с нощните заведения и с алкохола – и започва да пише. Знаете ли, по онова време момичетата се женеха и точка! Ако не можех да пиша, щях да искам да съм лекар. Но никога нямаше да имам куража да следвам медицина, нито каквото и да било друго, исках само да пиша.

Sabine Weiss

Франсоаз Саган е 18-годишна, когато, през март 1954-а излиза първият ѝ роман „Добър ден, тъга“. Успехът е незабавен. Впоследствие Саган написва още двайсет романа, сред които девет издадени в България, от тях три от ИК „Колибри“: „Чашата преля“, „Гримираната жена“ и недовършения „Четирите кътчета на сърцето“. Пише и новели, пиеси, филмови сценарии и текстове за песни. Споходилата я с първия ѝ роман слава не я напуска до края на живота ѝ. Името ѝ става известно навсякъде по света.

Саган се омъжва два пъти, прочува се с бохемските си нрави, със страстта си към хазарта и бързите коли. След претърпяна тежка автомобилна катастрофа се пристрастява към опиатите, злоупотребява и с алкохола. Известна е и с активните си политически позиции. Подписва т.нар. „Манифест 121“, който се обявява в защита на дезертьорите по времето на Френско-алжирската война, и „Манифест 343“ в защита на правото на аборт. Подарява на „Солидарност“ авторските си права за превод на книгите ѝ на полски. Не членувам в никоя партия, но съм с леви убеждения. Мразя да убивам. Ако имаше война, щях да си отида. Къде? Не знам. Но в случай на фашистка инвазия ще се бия. Ще се бия срещу всяка недостойна кауза.

Но въпреки успешната ѝ кариера съдбата невинаги е благоразположена към писателката. В средата на живота си тя изживява драматични събития. Губи родителите си, брат си Жак, към когото е много привързана, както и най-добрия си приятел Пеги Рош. Обвинена е в „употреба и пренасяне на наркотици“ – 250 г. хероин и кокаин. След дело за данъчни измами е осъдена на една година затвор условно и огромна глоба. Лишена от средства, без право на чекова книжка, през последните дванайсет години от живота си Франсоаз Саган е приютена и подкрепяна от своята приятелка Ингрид Мешулам. Умира през 2004 г. от белодробна емболия. Последният ѝ, недовършен роман е издаден от сина ѝ Дени Вестхоф петнайсет години след смъртта ѝ.

Книгите на Франсоаз Саган са преведени на 15 езика, във Франция от тях са продадени 30 милиона екземпляра. И до днес писателката е ценена за „малката музика“ на романтичните си сюжети, и до днес се помни определението на Франсоа Мориак „очарователно малко чудовище“, и до днес са валидни думите на Жак Ширак: „Франсоаз Саган е водеща личност на своето поколение“. Романите на Франсоаз Саган остават истински бисери в огърлицата на изящната словесност и два от тях, може би най-емблематичните, „ИК „Колибри“ включва в своята „Бисерна поредица“: „Добър ден, тъга“ и „Обичате ли Брамс?“.

„Добър ден, тъга“ – заглавието е взето от стихотворение на Пол Елюар – разказва за едно горещо лято, за една прекрасна вила на Средиземно море и за седемнайсетгодишната Сесил, която прекарва почивката си заедно с баща си Ремон и приятелката му Елза. Тримата се забавляват, нямат нужда от никого, щастливи са. Бащата плейбой е привърженик на краткотрайните връзки, Сесил не познава любовта до срещата си със Сирил. Всичко това до пристигането на Ан. Ан е различна от жените от обкръжението на Ремон, цени културата, добрите маниери и високия морал. Начева се подмолна битка между трите жени, Ан взема надмощие, интригите на Сесил накланят везните в полза на Елза, напрежението нараства, а след развръзката идва ред на тъгата.

Колебая се да нарека с красивото, строго име тъга непознатото чувство, смутно и благо, което ме обсебва. То е тъй цялостно, тъй себично, че почти се срамувам от него, а досега тъгата винаги ми се е струвала достойна. Не съм познавала нея, а само скуката, съжаленията, по-рядко – угризенията. Днес нещо ме обгръща като коприна, дразнеща и мека, и ме отделя от другите.

Романът „Добър ден, тъга“ поражда възторжени оценки и скоро се превръща в настолна книга на тийнейджърите по света. Но предизвиква и истински скандал, става обект на ожесточени критики, някои оспорват дори художествената му стойност. Запитана няколко години по-късно с какво си обяснява това отношение, Саган отговаря: Всъщност бях много изненадана от скандала, предизвикан от тази книга. За три-четвърти от хората скандалното в романа е, че една млада жена може да спи с мъж, без да забременее и да трябва да се омъжи. За мен скандалното в тази история е, че някой може – от егоизъм, от неосъзнатост – да доведе някого до самоубийство. По повод на „Добър ден, тъга“ в. „Монд“ пише: „Първата книга на Франсоаз Саган учудва, шокира и се харесва. В това младо осемнайсетгодишно момиче се крие заедно с писателката проницателен, циничен и жесток психолог“.

Пет години по-късно, в същия вестник четем следната оценка: „Франсоаз Саган издава своя четвърти роман, „Обичате ли Брамс?“. Очаквахме го. И веднага можем да кажем, че Франсоаз Саган спечели играта: този последен неин роман е много добър“.

„Обичате ли Брамс?“ е историята на трийсет и девет годишната Пола, красива жена, с интересна професия, която трудно преминава от статуса на млада към този на младееща жена. Пола наблюдаваше лицето си в огледалото и отброяваше пораженията, нанесени върху него за трийсет и девет години – не с обичайните в подобен случай уплаха и горчилка, а спокойно и едва съсредоточено. Хладната кожа, която двата ѝ пръста от време на време изопваха, за да очертаят някоя бръчка, да откроят някоя сянка, сякаш бе чужда, на друга Пола, страстно тръпнеща за своята красота и трудно изживяваща прехода от по-раншната млада жена към тази все още млада жена, почти непозната за самата нея. Пола е разведена, приятелят ѝ Роже е твърде зает, за да ѝ отдаде нужното внимание, самата тя държи на тази връзка, но и на свободата си. Всъщност би искала да задълбочи отношенията си с Роже, вместо да „колекционира“ безперспективни връзки. Меланхолична, неудовлетворена от живота си, Пола се намира на кръстопът, когато среща Симон – красив двайсет и петгодишен младеж, който се влюбва страстно в нея. Пола е трогната от вниманието му, но запазва дистанция до деня, когато двамата отиват на концерт на Брамс. Открила в младия човек дълбока чувствителност към музиката, тя отстъпва пред любовта му. Скоро обаче установява, че цени повече връзката си с Роже. Разкъсвана от колебания, Пола няма сили да се откаже от нито един от двамата.

Високо оценен от критици и читатели, този роман е поредният успех на вече утвърдената голяма писателка. По неговия драматичен и романтичен сюжет през 1961 г. е създаден филм с режисьор Анатол Литвак и с участието на Ингрид Бергман, Ив Монтан и Антони Пъркинс. А заедно с останалите си творби, много от тях също филмирани, Саган остава завинаги „Шанел на литературата“.