Стефан Цвайг – писател и герой на своето време

Стефан Цвайг е сред най-популярните автори за българската читателска публика. Само издателство „Колибри“ и само през последните десет години е публикувало десет негови книги; още книги са издадени от „Сиела“, „Black Flamingo Press“, „Рива“… И тази тенденция не намалява с годините; в периода 2021-2022 са публикувани нови шест книги. Въпреки това, оказва се, все още има творби, които са непознати за българските читатели. Такъв е сборникът „Звездни мигове на човечеството“, включен в Бисерната поредица на ИК „Колибри“ (2022).

Намерението на Цвайг да създаде подобен сборник датира от 1927 година. Задачата му, както сам я дефинира в писмо до неговия виенски издател, е да представи „пет велики мига със световноисторическо значение, разказани почти драматично, които добре и органично образуват едно цяло“. Първото издание наистина съдържа само пет, написани до онзи момент, творби; в нашия сборник те са поместени заедно, в самото начало. Постепенно Цвайг допълва своята колекция и през 1940 г. тя достига съдържание от четитинайсет текста. Именно това пълно издание, публикувано за пръв път през 1950 г., вече след смъртта на писателя, е представено тук. Още преди да се стигне до него обаче, сборникът – в един или друг вариант – е придобил голяма известност. (Цвайг предусеща тази известност от самото начало, когато инструктира своя издател да направи евтино, или популярно издание за не повече от две марки с „особено привлекателно външно оформление“.) И наистина, за няколко месеца тиражът достига петдесет хиляди; пет години по-късно вече е надхвърлил двеста хиляди.

Първите пет текста и днес може да бъдат мислени като „органично цяло“, защото са обединени от обща концепция за историческия прогрес. Вниманието на автора е съсредоточено върху отделни моменти – дни, дори часове, които са имали преломно значение за историята на човешкия свят; тяхното случване е белязало хода на историята. (Ако навържем множество такива „точки“, ще се получи не съзвездие, не мъглявина, а ясна представа за хода на историческия прогрес.) Самият Цвайг нарича този подход „хороскопски“, но днес можем да кажем, че още през 1927 г. той е открил методология, която няколко десетилетия по-късно ще бъде „изобретена“ и чествана като модерна алтернатива на традиционния историзъм: микроисторията.

Следващите девет текста продължават този подход, но в по-широк смисъл. Писани по различно време, те вече не спазват хронологическата последователност, но все така са фокусирани в конкретни личности, които Цвайг избира много внимателно заради драматичния потенциал на техните биографични истории. Резултатът е пъстра палитра от характери, места и епохи. Младият и славолюбив султан Мехмед II, който покорява Константинопол в средата на 15 век, е следван от немския композитор Георг Фридрих Хендел през 18 век; сдържаният и благороден Марк Тулий Цицерон е разказан в съседство с Васко Нунес – авантюрист, герой и бандит, който открива за европейците Тихия океан. Следват Роже дьо Лил, неудачният смъртен автор на безсмъртната „Марсилеза“; Ленин, който пътува от Швейцария за Русия в навечерието на Октомврийската революция; накрая идва Толстой, който също се опитва да пътува, но не успява да пристигне в българската история.

Нито един от „звездните“ герои на Цвайг не е звезден в днешния холивудски смисъл, нито една история не завършва щастливо. Това по-скоро са разкази за драматични и трагични перипетии, които водят към големи загуби, разочарования или смърт. Техният жанр е труден за дефиниране, защото е многолик, но във всички случаи разказът се гради върху психологическия драматизъм на една човешка съдба. Героите не са Герои в популярния исторически смисъл, а по-скоро хора, способни на онова, което древногръцката митология нарича hubris: страстта да се надмине човешкото, да се прекрачат границите на битието, което е отредено за един „нормален“ човек. Историите на това прекрачване, този страшен ход от смъртната единичност към безсмъртния подвиг в името на някаква цел, интересува Цвайг.

Звездните мигове – пишат редакторите на известното Залцбургско издание – се появяват тогава, когато има сблъсък на велики събития и обикновени, негероични характери, когато „иронията на историята“ вземе нещата в свои ръце и в световното действие се намеси онова, което писателят нарича „демонично начало“.

С подобна задача пред себе си никой писател не може да пише сухо и обективно; Цвайг най-малко от всички. Въпреки че полага труд да издири фактите, да проучи важните документи, неговите текстове са преди всичко литература, близка до собствените му психологически новели, от една страна, до биографичните му романи, от друга страна. Когато първото американско издание на сборника е предвидено с подзаглавие „essays“, Цвайг категорично го поправя на „stories“. Не трябва да се забравя, че неговото мислене е формирано и възпитано в ранния 20 век, в годините на европейската Belle epoque. Доминиращият исторически подход по онова време идва от втората половина на 19 век, когато историческото писане се е смятало толкова по-достоверно и убедително, колкото по-добре, т.е. по-литературно е умеело да разказва характери и събития. (Същия подход споделя нашата мемоаристика след Освобождението, включително Захари Стоянов.) Стефан Цвайг е непреодолимо вписан в идеологията и стилистиката на своето време. Може би затова, когато то изчезва невъзвратимо с ужасите на Втората световна война, и той самият решава да си отиде с него – като един от героите, за които е разказвал до този момент.