Нежни копчета: Литературният кубизъм на Гъртруд Стайн

Четем за първи път на български - откъс от абсурдистката колекция от поезия в проза „Нежни копчета“

„Нежни копчета“ на великолепната и озадачаваща Гъртруд Стайн (1874-1946) е абсурдистка колекция от поезия в проза. Критиците отдавна не са единодушни дали тази книга от 1914 г. е блестяща компилация на кубистичната литература, или умишлена подигравка с читателите.

Една от първите публикувани творби на Стайн, „Нежни копчета“ представлява езиков експеримент, опит да "създаде словесна връзка между словото и видяното". В есето си „Разликата се разпростира“ Марджъри Пърлоф пише, че Стайн „не ни представя образ, колкото и фрагментиран, на гарафа върху маса; по-скоро ни принуждава да преосмислим как езикът конструира света, който познаваме“.

Следват две рецензии на „Нежни копчета“ от времето, когато е публикувана за първи път през лятото на 1914 г. И двете изказват недоумение от т.нар. литературен кубизъм, но нито една от тях не може да прикрие колко развлекателна е тази първа публикувана творба на именитата Гетруд Стайн.


***

Заигравки с думите (Откъс от статия в „The Chicago Tribune“, 5 юни 1914 г. )

„Нежни копчета“ е най-новият продукт на литературната кубистка. Госпожица Стайн, заможна американка, живееща в Париж, от години е върховна жрица на новите художници, кубистите и футуристите, а домът ѝ е невероятен музей на тяхното озадачаващо творчество.

Нейните игри с думи са били печатани и преди, но не публично. „Нежни копчета“ е първият том, който се предоставя на публиката.

В него Стайн се осмелява да стигне по-далеч от всякога. Последната окова, изтръгната от контекста – всяка единица от изречението се откроява самостоятелно и не търгува със себеподобните си. Кошмарно пътуване в непознати, неизследвани морета.

Последователите на Стайн вярват, че тя е намерила ново измерение в литературата; присмехулниците наричат писането ѝ безумна бъркотия от думи, а някои от тях подозират, че творбата има сардоничен характер за сметка на тези, които изповядват вярата си в нея.

***

Не знаем какво означава „нежни копчета“ (От рецензия в The Pittsburgh Daily Post, 4 юли 1914 г.)

Кубизмът в литературата сякаш надхвърля всички граници на възможностите. И все пак творчеството на Гъртруд Стайн разкрива с почти зашеметяваща очевидност, че напредъкът не се ограничава само до живописта.

Твърди се, че „Нежни копчета“ е първата книга на Гъртруд Стайн, публикувана в Америка. Впрочем би било добре да отбележим, че не знаем какво означава „Нежни копчета“.

Честно казано, първото, което човек изпитва, когато чете Гъртруд Стайн, е забавление. Когато под заглавието „Студен климат“ прочете „Сезонът в жълто продаде допълнителни нишки прави места за излежаване“, може само да се смее от сърце на това, което изглежда като заблуждаваща глупост, освен ако не е разгневен от мисълта, че се подиграват с него.

Вярваме, че Гъртруд Стайн не е благоволила да направи каквото и да е обяснение на творбата си. От нейното творчество знаем само следното: че никоя дума, на пръв поглед, не е свързана с друга; и че буквалното значение се избягва.

Сякаш смътно сме чували, че тя просто пише думите, които ѝ идват на ум във връзка с впечатлението от определен обект. В този случай да се види смисъл в тези странни, блуждаещи, невъзможни изречения изглежда като да се обърне гръб на ключа към тях.

Да се търсят впечатления от отделните думи и отделните им внушения би изглеждало по-малко безполезно. И все пак този метод дава само оскъдни резултати. Безспорно е обаче, че нещо бива предадено чрез проследяване на първото – да кажем ли впечатление? - в книгата. Доколко, зависи от творческите способности на читателя.

***

„Нежни копчета“ се разделя на три части: „Предмети“, „Храна“ и „Стаи“. Следват избрани стихотворения от „Предмети“ - за първи път на български. 

ГАРАФАТА, КОЯТО ПРЕДСТАВЛЯВА СЛЯПА ЧАША.

Стъклен вид и братовчед, зрелище и нищо странно единствен наранен цвят и подреждане в система от посочване. Всичко това и не обикновено, не неподредено в не наподобяване. Разликата се разпростира.

ПАРЧЕ КАФЕ

Повече от двойно.

Място в никоя нова маса.

Един-единствен образ не е великолепие. Мръсно е жълто. Знак за повече в не се споменава. Парче кафе не е задържане. Приликата с жълтото е по-замърсена и по-различима. Чистата смес е по-бяла и не е с цвят на въглен, никога не е с цвят на въглен повече от като цяло.

Виждането на причина, същото виждане възслабо, виждането на възпростия отрицателен отговор, същата язва заздравяла, намерението да пожелаеш, същото великолепие, същите мебели.

Моментът да покажете послание е, когато е твърде късно и по-късно няма да виси в зандана.

Не разкъсан цвят на розово дърво. Ако не е опасен, тогава е удоволствие и повече от всяко друго, ако е евтино, не е по-евтино. Забавната страна е, че колкото по-скоро няма по-малко, толкова по-сигурно необходимостта намалява. Да предположим, че калъфът съдържа розово дърво и цвят. Да предположим, че няма причина за страдание и по-скоро за бройка, да предположим, че няма учудване, не е ли необходимо да общува учудване.

Установяването на уредено почистването е един от начините да не се разпилеете и разпръснете. Единственият начин да използвате обичай е да използвате сапун и коприна за почистване. Единственият начин да видите памук е да имате дизайн, концентриращ илюзията и илюстрацията. Съвършеният начин е да свикнете вещта да има подплата и форма на панделка и да е твърда, съвсем твърда в стойка и да използвате тежест в сутрешните часове. Достатъчно лека е в това. Има тази форма хубаво. Много хубаво може да не е преувеличено. Много силно може да е искрено припадане. Може да е странно ласкателно. Може да не е странно във всичко. Може да не е странно да.

МРЪСОТИЯТА, А НЕ МЕДТА

Мръсотията, а не медта, прави цвета по-тъмен. Прави формата толкова тежка и не прави напева по-труден.

Прави милост и спокойствие и дори сила да се разтлее една маса по-плътно. Повече места не са празни. Виждат покритие.

бюлетин

още смарт