Писмата не изгарят. Исабел Алиенде и нейната „Виолета“

Малко преди началото на коронавирус пандемията Исабел Алиенде губи майка си, която по това време е на близо 98-годишна възраст. Макар двете да прекарват по-голямата част от живота си разделени, връзката им винаги е била много силна. Още когато е на 16 години, Исабел започва да пише ежедневно писма до майка си, която по това време живее в Турция с доведения баща на Алиенде, с когото са дипломати. Майката и дъщерята си пишат всеки ден, макар получаването на писмата понякога да се бави с месеци. Написаното от всяка не изисква отговор, тъй като е по-скоро разказ за деня и чувствата на двете. Писателката по-късно разказва в интервю, че макар да започва да събира и пази писмата чак през 1987 г., има кутии, в които ден по ден е събран и описан целият живот на майка ѝ. И така, когато тя умира, Исабел Алиенде намира в загубата вдъхновение и създава една от най-ярките си героини - Виолета.