Пол Остър – началото

С други думи: Струва ми се, че винаги ще бъда щастлив там, където не съм. Или направо казано: Там, където не съм, е мястото на истинското ми аз. Или още по-направо: Където и да е, но не на този свят.
Пол Остър, „Нюйоркска трилогия“
 

За мнозина Пол Остър винаги е бил най-вече „Нюйоркска трилогия“ - мрачен обсесивен дух, особена форма, размазващо добрите сюжетни линии, дълбоки размишления. Книгата излиза през 1987 година, като именно с нея Остър дебютира на българския пазар 6 години по-късно. Но онова нейно издание, с което Остър намира устойчивото си място в читателското поле на внимание, е това от 2005 година. С него авторът намира дома си под книжния покрив на изд. Колибри и живее там до днес, когато излиза най-новата му книга, преведена у нас – „Изобретяване на самотата“. Интересното обаче е, че това всъщност е първата сериозна книга на Пол Остър, писана и издадена 5 години преди „Нюйоркска трилогия“. Дотогава той има няколко публикувани стихосбирки, сборници с есета и много преводи от френски език, но именно автобиографичната му книга привлича сериозно внимание. Но защо имаме нужда от нея чак сега, почти 40 години по-късно? Отговорът е прост. Защото вече сме опознали романите му достатъчно добре и е време да погледнем какво точно се крие зад ума, който ги е родил.

Може би обсесията на Пол Остър от чуждите животи, която впоследствие ще се развие в „Лунен дворец“ и „Левиатан“, започва още с „Изобретяване на самотата“. Книгата трудно може да бъде поставена в жанрова рамка. От една страна е автобиография, но от друга е лишена от грубото хроникьорство на жанра и линейната му подредба. Липсват достатъчно предпоставки за определянето ѝ като роман. „Изобретяване на самотата“ най-добре да се чете просто като авторефлексивен труд на Пол Остър, който е разделен на две части - първата („Портрет на един невидим човек“) е посветена на баща му и семейната им история, а втората („Книгата на паметта“) съдържа разсъждения за съдбата, изкуството, съзнанието.

Смърт без предупреждение. Което ще рече: животът спира. А той може да спре във всеки момент. 

Историята започва със смърт, противно на повечето истории, които започват с щастливо раждане. Един ден Пол Остър получава изненадващата новина, че баща му е починал неочаквано на 66-годишна възраст и че от него се очаква да сортира, разчисти и пакетира вещите му от огромната къща, където е живеел сам. Неизбежно е такова шокиращо събитие да отключи у писателя нуждата да направи нещо специално за баща си, нещо, чрез което да го съхрани и по този начин да съхрани жива и онази част от себе си, която е слепена с миналото. Докато се рови из вещите му, Пол Остър събира парчетата от липсващата фигура на най-важния мъж в живота си. И започва да си спомня. И да разказва. Разказът лъкатуши между случки от детството на писателя и неговата почти отсъстваща връзка с баща му. Но се появява и огромна семейна тайна, която почти като бомба взривява спокойното повествование. Оказва се, че фамилия Остър е свързана с мрачна тайна от миналото. И просто така, самият Пол Остър, онзи който е крал в измислянето на мрачни и особени сюжети, сам се оказва наследник на такъв.

„Изобретяване на самотата“ е генезисът на писателя у поета. Началото на кариерата на един от най-важните автори на XX век. Иззад редовете ѝ наднича бъдещият спокоен и дълбок поглед на един мъж, който ще създаде едни от най-интересните и необикновени сюжети в съвременната американска литература. И именно първата му книга е карта към тяхното пълно разбиране. След най-мащабния му роман досега „4 3 2 1“  е някак логично да обърнем поглед и към първата писателска проява на Остър. По този начин ние, най-запалените му читатели, можем да повоайорстваме и да сравним първата и последната му (засега) книга. Особено като се има предвид, че и в двете присъства огромна част от личния му опит и познание.

По-голямата част от героите в романите на Пол Остър могат да бъдат мислени като вариации на личността на самия автор, който пък е герой в мемоарната си книга. Така литературата на Пол Остър образува гигантски пъзел на душевността и мисловността му, който обаче би бил напълно невъзможен за подреждане без най-важната му част - центъра. Този център се явява „Изобретяване на самотата“, която е и автобиографичен роман, фокусиращ се върху ронящата се и неустойчива връзка на Остър с баща му, и авторефлексия върху това какво е да си писател. Да надникнеш в душата и главата на любим писател, какво по-хубаво?

Красиво бебе. Желая му късмет.