#РазПисание: Удавих се от жажда

Елена Тодорова

С моята приятелка имахме навик да се дехидратираме във ваната й. Пълнехме ваната, затваряхме вратата и запушвахме процепа й с една хавлия. Тесните дупки са за предпочитане, защото е по-трудно да пропаднеш. Припаднах под водата във ваната като зажаднял пътник. Отворих си очите и я видях. Парата. Парата излизаше от ръката й провесена над ваната в която беше влезнала, за да обича себе си. Станах сам и седнах на кенефа до нея провесил един тлъст… корем върху цялото си остроумие, само и само да ми повярва, че съм истински еднорог. Тогава засвириха свещите. Стъклата се пукаха от жегата и ми пееха, а аз пушех и се давех под водата на кенефа, жаден за още. Тя отпи глътка от червеното вино, което си беше сипала в една купа и се усмихна защото си поля гърдите, а аз като обезумял удавник не можех да откъсна поглед от капките, които така исках. Виновен съм заради виното пред жаждата си. Тя разтвори крака… водата започна да вибрира така, че капките вино от гърдите й полетяха във въздуха. Отворих уста. Жаден съм. Ловя капки вино като бяла риза летен дъжд и я гледам. Напих се, но я погледнах и не се сдържах, потопих си главата и пак припаднах. С моята приятелка имахме навик да се дехидратираме във ваната й. Пълнехме ваната, затваряхме вратата и запушвахме процепа й с една хавлия. Утолената жажда е недостижима. Истината е, че сме жадни водолази без да сме уморени от гмуркането. Уморително ли е гмуркането или водата ни липсва? Удавих се от жажда в опита ми да оближа две капки вино. 

*** 

Елена Тодорова е авантюрист по душа, бохем по призвание и любопитен наблюдател в ежедневието си. Пише от както се помни, обикновенно за неща, които не помни. Също така е втората сестра от група IVA. 

Картината е на Карл Холти "Къпеща се жена" (1935)